Разкажете личните си истории в рубриката ни "Необикновените".
В нея включваме вашите вдъхновяващи постижения, различни и чудати умения, приключенски пътешествия, интересни хобита и занимания. Изпращайте необикновените си истории на [email protected] и [email protected], а най-любопитните ще бъдат публикувани във вестник "24 часа" и в най-четения сайт - 24chasa.bg.
Бащата е вторият българин, преплувал Ламанша след Петър Стойчев
Стефан и Максим Иванови са баща и син с приключенски дух. Преди по-малко от две години двамата решават, че ще прекосят Атлантическия океан с гребна лодка, която заедно построяват в гаража си. Към старта на предизвикателството се отправят след броени дни с тяхната най-вярна спътница NEVEREST.
„Не сме гребали с Макс никога. Това беше негова идея. Една вечер му хрумна: „Тате, какво ще кажеш за прекосяване на Атлантика с гребна лодка?“, без въобще да знае дали е възможно. Беше по-скоро като предизвикателство към мен, но решихме да го направим заедно“, разказа за „24 часа“ бащата Стефан Иванов.
Едва след появата на самата идея двамата се "срещат" за първи път с гребането. След първия им опит през септември 2018 г. на Панчаревското езеро осъзнават, че ще им трябва треньор и така стигат до двукратната ни световна шампионка по ски Виктория Димитрова. С нея започват усилена подготовка от декември същата година – първоначално в зала, а по-късно и във вода.
„Гребането е работа на цялото тяло в синхрон“, споделят те, след като вече са запознати отблизо с дисциплината.
Макс е 16-годишен ученик и като всеки нормален тийнейджър го вълнуват срещите с приятели и групови състезания по електронни игри. Но прилича много на баща си по това, че обича често да сменя заниманията си и да опитва нови неща. Тренирал е ръгби, карате, кара сноуборд. Стефан, бивш банкер, пък е фен на планинските бягания и участва в ултрамаратони. Обича да поставя различни предизвикателства пред себе си.
Така преди 9 години се окичва с титлата на втория българин, преплувал Ламанша, след Петър Стойчев. Иванов обаче го прави като непрофесионален плувец. „Треньор ме подготви от нулата за 16 месеца“, казва той.
В новото си, този път общо, приключение баща и син се впускат без колебание. „Единственото, в което не бяхме убедени, беше кога ще се случи. За такова предизвикателство човек може да се подготвя и години и пак да не е готов“, отбелязва Стефан.
Първоначално двамата смятат да прекосят Северния атлантически океан от Канада до Европа, но поради пандемията от COVID-19 се налага да променят маршрута си. Така сега началната им точка е Португалия, а крайната цел – Бразилия - родната страна на Макс, в която повече не се е връщал. Ако успеят да изминат тези 3 200 морски мили (6 000 км), Иванови ще покорят няколко рекорда:
- Максим ще бъде най-младият океански гребец за всички времена (на около 16 години и 290 дни в деня на старта);
- Двамата ще са първата двойка с океанска гребна лодка, преминала от континентална Европа до континентална Южна Америка;
- Това ще бъде първата българска океанска гребна експедиция;
- NEVEREST ще бъде първата океанска гребна лодка, преминала от континентална Европа до континентална Южна Америка през лятото;
Името на плавателния съд измислят заедно. Посланието, което носи, е „You never rest, until you reach your Everest“ или „Никога не си почивай, преди да достигнеш своя Еверест“.
Между 4 и 6 тренировки седмично имат Иванови, докато се подготвят, понякога по 2-3 пъти на ден. През последните два месеца обаче заради пандемията всички те са в домашна обстановка на гребния тренажор. „Много е важно човек да се научи да гребе правилно, за да не пренатоварва кръста си. Също така – силови тренировки, тъй като все пак става въпрос за океански води и трябва да си много издръжлив. И основното – да си изключително стабилен психически, защото това е една безкрайно дълга борба“, споделя Стефан.
Преди заминаването си те внимават и се хранят с по-чисти храни, в по-обилни количества, тъй като всеки океански гребец изгубва между 10 и 15 кг от теглото си. Предвидили са прием на 4 000 калории дневно по време на пътешествието си, а организмът изразходва повече.
„Планираме да не спираме, взели сме достатъчно провизии. Но ако се наложи, можем да направим спирка на Канарските острови или на Кабо Верде“, коментират те.
Около 200 кг от подготвената храна е лиофилизирана, другата половина са сушени плодове, ядки и барчета. Провизиите им ще стигнат за 70 дни. Имат две машини за вода, които да преобразуват морската в питейна, както и малък резерв от около 50 л, в случай, че те се повредят.
На въпрос как решават да построят лодката си сами в собствения си гараж те отвръщат: „Ние обичаме тези неща. Преди няколко години си сглобихме мотоциклет от части. Харесва ни да правим от нищо нещо, а и решихме, че много по-забавно би било да си я построим сами, отколкото да я купим. Първата стъпка беше да намерим правилния дизайн за океанска гребна лодка, така че да не потъва, ако се преобърне или от тежестта на провизиите, да се справя с ветрове и вълни, без много съпротивление“.
За целта се свързват с английския морски архитект Фил Морисън. Той проектира плавателния им съд със специален дизайн, който Иванови да могат да изпълнят в гаража си, тъй като подобни лодки се изграждат в корабостроителници, които разполагат с матрици и вакумни камери.
Така с помощта от насоките на още двама души и без никакво техническо образование баща и син успяват да приключат строежа на лодката си за около 18 месеца. Тя е с дължина 6,5 м, широка - около 2 м, има каюта, над 10 склада за провизии и с всичко това и с двамата авантюристи тежи около 1200 кг. Лодката вече е тествана в Черно и Егейско море. Максим и Стефан обикалят остров Тасос с нея само за 48 часа, като по време на тази кратка експедиция преминават през две бури. „Нямаме платно, нямаме двигател. Това е все едно да отидеш на маратон и да вземеш колелото си. Не сме взели колело, отиваме на маратон“, смее се Стефан.
На 3-ти юни той и синът му Максим заминават за Португалия, където NEVEREST трябва да пристигне на следващия ден от България. Около 8-10-и юни планират да отплават. Възнамеряват да изминават средно по 100 км на ден. Двамата ще се сменят през 2 часа денонощно - докато единият почива, другият остава да гребе.
„Няма да имаме близо до нас съпътстваща лодка, но ще имаме комуникация с двама навигатори. Някоя акула или кит да захапят и счупят лодката, е много малко вероятно. Плаши ни по-скоро безкрайно дългият път, това физическо усилие може да изтощи организма до такава степен, че да те накара да се пречупиш. Никой все пак не знае къде се намира границата на силите му, но може да я надмине“, коментират двамата.
Най-голямото вдъхновение за тях е благотворителна кауза, зад която застават – националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията, стартирана от Министерството на здравеопазването – Да! За живот!.
