Богатите страни в света ще поемат допълнителен държавен дълг от най-малко 17 трлн. долара, борейки се с икономическите последици от пандемията, тъй като се очаква резките спадове на данъчните приходи да изпреварят значително мерките за стимулиране, задействани в борбата със заболяването, съобщава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирана от Financial Times и investor.bg.
Според организацията, в която влизат най-богатите страни в света, средните финансови задължения на правителствата се очаква да нараснат от 109% от брутния вътрешен продукт на над 137% тази година, с което бремето на държавния дълг в много страни ще стане сходно с настоящите му нива в Италия.
Допълнителен дълг с подобен мащаб ще възлезе на минимум 13 хил. долара на човек сред 1,3-те милиарда души, които живеят в страните членки на ОИСР. Дълговите нива може да се повишат още повече, ако възстановяването на икономиката от пандемията е по-бавно, отколкото много икономисти се надяват.
Рандъл Кроснър от Chicago Booth School of Business и бивш гуверньор на Федералния резерв, казва, че ситуацията повдига въпроси за дългосрочната устойчивост на високите нива на държавен и частен дълг.
“Трябва да приемем тежката действителност, че няма да имаме V-образно възстановяване“, отбелязва той.
Данните на ОИСР сочат, че държавният дълг на страните й членки е нараснал с 28 процентни пункта от БВП по време на финансовата криза през 2008-2009 г. и е възлязъл на 17 трлн. долара. „За 2020 г. се очаква икономическите последици от пандемията от COVID-19 да бъдат по-тежки в сравнение със световната финансова криза“, прогнозира организацията.
Въпреки че много правителства въведоха допълнителни фискални мерки тази година, вариращи от 1% от БВП във Франция и Испания до 6% в САЩ, те вероятно ще бъдат надминати от ръста на държавния дълг, тъй като данъчните приходи обичайно намаляват по-бързо от икономическата дейност при дълбока рецесия, пише ОИСР.
Преди десет години според модерното икономическо мислене нива на държавния дълг над 90% от БВП стават неустойчиви. Макар повечето икономисти сега да не вярват, че има такава ясна граница, мнозина все пак са на мнение, че все по-голямото натрупване на държавен дълг може да подкопае разходите на частния сектор, създавайки пречка за растежа.
Растящите нива на дълг ще се превърнат в проблем в бъдеще, предупреждава генералният директор на ОИСР Анхел Гуриа, въпреки че според него страните не трябва да се притесняват за фискалните си позиции днес насред кризата.
В резултат на това много повече страни ще се изправят пред сходна икономическа среда като тази в Япония след спукването на финансовия балон в началото на 90-те години на миналия век. Притесненията за държавния дълг и дефицити са определяща характеристика на японската икономическа политика оттогава, като дълговите нива в крайна сметка се стабилизираха на около 240% от БВП при настоящия премиер Шиндзо Абе.
Изкупуването на държавен дълг от централните банки може да помогне за намаляване на бремето, като гарантира, че на частния сектор няма да се наложи да поглъща държавни активи, за да финансира дефицити в държавния бюджет, и поддържа ниски лихвените разходи. Доходността по облигациите намалява, когато цените растат.
