Още не са открити фотоапаратът, лаптопът и личните му документи
Учел екология като втора специалност
На 20 май след полунощ журналистът Георги Александров тръгва към Аспаруховия мост. Няколко часа по-рано е бил на купон с приятели. В заведение - напук на забраните заради коронакризата. Почерпил се стабилно, майка му го посреща. На сутринта обаче Георги липсва. Липсват и лаптопът, фотоапаратът, личните му документи.
Два дни по-късно журналистът е намерен удавен във Варненското езеро.
Защо Георги тръгва към езерото посред нощ? Да се срещне с някого, да докаже, че наистина има манипулации със снимката от дрон, която показва страшно замърсяване. И както винаги, той да сложи точка в спора с общинска съветничка за екокатастрофата.
Същия ден в свой пост Александров обяснява на Стела Николова от “Да, България”, че няма логика фекален разлив да е причина за мъртва риба и че екосистемата във Варненското езеро е крехка заради промишлената дейност в общините Девня и Белослав и ежегодно там умират тонове риба, а риболовът никога не е бил препоръчителен.
Да, Георги
винаги е искал
да бъде прав
във всеки спор. Затова безпощадно коментира проблеми - преди месец беше бесен как медиите отразяват смъртта и катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков. Нарече “първичен сатанизъм” и “гавра с труп” откритите от телевизиите очевидци, които разказваха кой как е помагал, тялото, линейките и случайните “сеирджии”.
На 22 май около 17,30 ч в плавателния канал под Аспаруховия мост бе открито тяло на мъж - на около 60 метра източно по посока на морето. По-късно близките на 38-годишния журналист го разпознаха.
Плъзнаха версии за това как и защо е намерил края си. Властите бяха категорични - става дума за височинна травма и няма следи от насилие. Все още не става ясно дали е въпрос на
нелеп
инцидент, или е
самоубийство
Това са двете версии, по които се работи официално в досъдебното производство.
Заради обществния интерес на извънреден брифинг на 24 май прокуратурата и лично главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Иванов опровергаха конспиративните теории за насилствена смърт или връзка с негови разследвания за прословутата варненска тръба - кораб разкъсва тръбопровод за отпадни води, който в момента се ремонтира.
“Всякакви интерпретации по темата са нелепи,
по-скоро
става дума
за нещастен
случай”,
казват близки на Георги въпреки многото спекулации в социалните мрежи. Не са открити никакви травми, причинени от насилие. Смъртта е настъпила от удавяне според резултатите от аутопсията. Апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров не потвърди и версията за депресивни състояния или алкохол, виновни за трагедията.
Местни сайтове пуснаха версии и скрийншотове от чат с общинската съветничка от “Да, България” Стела Николова, в която той води спорове по темата за тръбата. Последното, което е написал в профила си във фейсбук, е от 20 май.
“На 17 май няколко часа наблюдавах езерото и вливането му в морето. Цветът на водната повърхност бе нормален и затова не сметнах за необходимо да снимам.”
Тялото е намерено в плавателния канал под Аспаруховия мост - за да няма спекулации, тръбата, в която възникна авария, се намира на 2 км западно. Тялото е открито на съвсем друго място, уточниха от полицията.
Беше извършен оглед, назначени бяха стандартните експертизи, които установиха
1,26 промила
алкохол в
кръвта, 2,04
- в урината,
и 1,94 - в гръбначномозъчната течност.
Жоро е сложна личност, остава като една от емблемите на журналистиката във Варна не само заради богатата си биография на медиен човек, но и заради противоречивия си образ и непримирим дух. Труден характер.
“Имаше суицидни помисли, но не и намерения”, разказа за 24 часа” негов близък.
“Свалял съм
го веднъж от
перилата
на Аспаруховия мост”, написа във фейсбук след смъртта му колега и приятел.
“Завиждам на хората, които не виждат по-далече от носа си. Те са обречени на щастие.” Това е негов пост отпреди година, който според близките му го описва идеално. Онези, които са се сблъсквали с острия му език, знаят, че той не умееше да говори тихо. Камо ли пък позитивно.
Беше човек от особена порода, непримирим към посредствеността, чепат и нерядко конфликтен, споделят негови колеги. Едно е безспорно - беше от малкото грамотни и вманиачени в чистотата на езика журналисти, който громеше всеки, който не спазва езиковите и моралните норми на занаята.
Завършил през 2004 г. българска филология във Великотърновския университет, често говореше за любимото си Търново и се вълнуваше от съдбата на словото. Близки припомнят манията му към
поезията на
Петя Дубарова,
Вапцаров,
Димчо Дебелянов. Самият той посягаше към литературата не само като читател. През последните месеци в местните медии излезе един негов разказ - “Пришълецът войник”, с който Жоро много се гордееше. В литературен сайт са публикувани негова поeзия и проза, а там самият
той се определя
като мистик под
аватара seahorse
Жоро беше пътешественик, влюбен в морето и скалите на Камен бряг - всяко лято крадеше по няколко дни за почивка и усамотение там. Другите му лични дестинации са плажовете на Галата, мистичното Тюленово. Личната му страница във фейсбук е пълна с къмпингарски снимки от Северното Черноморие.
Вълнуваше се изключително много и от езотерика. Малцина знаят, че е правил астрологични карти. Във фейсбук членува в общността “Школа на Златния Розенкройц - България”.
Журналистическият му път минава през няколко големи национални медии - работи като кореспондент на bTV, Дарик радио, СКАТ, главен редактор е на сайта “Топновини”, за кратко минава през Нова телевизия. Работи предимно в наказателноправния ресор,
посяга често към
разследвания и
скандали
Не е от системните журналисти. Докато работи в онлайн медията, предизвиква скандал със собствениците ѝ, в който е намесен дори Съюзът на съдиите в България. Резултатът - Жоро е уволнен от сайта.
През последните 2 години работи като пресаташе на община Девня. След като напуска, пише в собствения си блог “Девня - древна и модерна”. Поддържа го професионално и с мерак. В него, освен че публикува пътеписи и истории от региона, нерядко разказва за обществени проблеми и конфликти. Безспорен факт е, че благодарение на работата му там цяла България успява да научи непознати факти за малката варненска община. Приема като свои каузи археологическите находки в резервата “Марцианополис” и природните красоти, за които разказва.
Работилите с него го определят като професионалист, много прецизен и упорит в работата си, но и нерядко конфликтен и непримирим. Бунтар, краен, саркастичен.
“Не беше екипен играч”, спомнят си колегите. Немалко брожения в публичното пространство са предизвикани от негови материали. Емблематичен е случаят, в който по време на проливния дъжд при наводнението в кв. “Аспарухово” той е един от онези, които с часове отразяват бедствието и помагат.
В биографията му има и немалко скандали: през 2014 г. получава
6-месечна
условна присъда
за хулиганство
от Варненския районен съд, която категорично смята за несправедлива. Поводът - инцидент, станал на 5 април 2014 г. Тогава Жоро е в заведение, прилошава му и е извикана линейка, която идва с полицейски патрул.
Според прокуратурата Александров е извършил непристойни действия в нарушение на обществения ред, съпроводени с обиди и ругатни спрямо униформените. Той не отрича, че е използвал обидни реплики, но след като преди това с такива към него се е обърнал единия от полицаите и му ударил шамар.
Така или иначе последният полет на Жоро остава обвит в мъгла. Той ни завеща няколко свои разказа, според литератори – дело на талантлив писател. И спомените за един буден дух, непримирим човек и професионалист, отново студент по втората си любов след перото - екологията.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ
