Приходите им с 40% надолу в извънредното положение
Общинските приходи са намалели с над 40% само за март-април, когато в сила бе обявеното извънредно положение. Това показва проучване на Националното сдружение на общините как кризата, предизвикана от COVID-19, се е отразила върху местните власти. Проучването е върху собствените приходи и разходите на общините и обхваща периода 1 март – 30 април 2020 г. спрямо година по-рано. Включили са се 217 от 265 общини.
С 41% намаляват собствените приходи на местните власти за март и април на 2020 г., като при данъците сривът е с 45%. Най-засегнати са областните градове, където спадът е средно с 44-46%.
До края на май загубите на общините ще надхвърлят 200 млн. лв., показва експертна оценка. В момента загубените приходи се оценяват на 159 млн. лв., а очакванията са свиване дори на годишна база с 11%.
Липсата на ясна прогноза в прилагането на противоепидемичните мерки прави невъзможно разходите да бъдат ограничени със същите темпове, с каквито намаляват постъпленията. Към края на април общините са успели да орежат харченето си с едва 44 млн. лв. През май обаче прогнозата е за ръст на разходите с над 242 млн. лв. спрямо същия период на 2019 г.
Общините са принудени да харчат 0,4% от постъпленията си за изпълнение на противоепидемични мерки. Разходите за тези нови и непланирани дейности за март и април надхвърлят 6 млн. лв., а към края на юни се очаква да достигнат 18 млн. лв.
Данните показват тенденция за траен дефицит по общинските бюджети, който към края на май се очаква да надхвърли 77 млн. лв., коментираха от сдружението на общините.
Очакванията, че значителна част от задълженията за местните данъци ще бъдат събрани до края на юни, също са прекалено оптимистични. Заради това от НСОРБ искат на общините да бъде платена компенсация от държавата. Намалението на разходите от страна на общините
ще предизвика
масови
съкращения в
общински фирми,
предупреждават от сдружението. Над 36 хил. души работят в общинските предприятия и техните заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на местните власти. Проблем за общините е и очакването на гражданите и бизнеса да не бъдат намалявани публичните услуги.
Пакет от краткосрочни и средносрочни спасителни мерки ще обсъди ръководството на НСОРБ. Сред обсъжданите спешни мерки са авансово превеждане на дължимите на общините трансфери от държавния бюджет, временно спиране на възстановяване на кредити от общините към централния бюджет, включително налагане и възстановяване на финансови корекции, финансова компенсация от държавата за намалението на приходите в резултат на удължените срокове за ползване на отстъпката при предплащане на пълния размер на данъците за недвижимите имоти и за превозните средства.
НСОРБ ще настоява за
целево
подпомагане
от държавата,
например чрез увеличение на общите субсидии за общините, както и за отпадане на задължението за плащане на отчисленията по Закона за управление на отпадъците до края на годината. Кметовете искат мярката 60/40 да се разшири и да обхване общинските предприятия и дейности. Сред другите искания е възстановяване на националната програма за саниране.
Средносрочните мерки пък включват създаване на механизъм за осигуряване на координация между правителството и общините при подобна извънредна ситуация, вдигане на мораториума за продажба на земеделски земи, към които има заявен интерес от регистрирани земеделски стопани, като начин за увеличаване на собствените приходи на местните власти. Ръководството на НСОРБ начело с кмета на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на управителния съвет на сдружението, ще работи за
отпадане
задължението
на общините да
внасят ДДС
или поне за прилагане на намалени ставки за част от публичните услуги като: управление на отпадъците, улично осветление, ремонти на публична инфраструктура – пътища и улици, ВиК и т.н. Ще се настоява за преразглеждане критериите за определяне на достъпа до изравнителна субсидия на общините, по-лесна процедура за финансово оздравяване в условията на кризисна ситуация, разширяване на собствената приходна база на общините чрез споделени с държавата или нови данъчни приходи за местните бюджети, както и за стимулиране на публичните инвестиции чрез създаване на фондове за финансиране на общинска инфраструктура.
