Пекин ще предостави на страните от инициативата "Един пояс, един път" съдействие в предотвратяването на епидемии, заяви китайският външен министър Ван И. Обещанието цели да възстанови репутацията на Китай, след като САЩ хвърлиха върху него вината за разпространението на вируса. Но западни медии твърдят, че работата по много инфраструктурни проекти - част от начинанието, е замразена заради инфекцията. И дори щом бъдат възстановени транспортните връзки, бедните държави не ще могат да изплащат получените кредити.
Инициативата "Един пояс, един път" навърши шест години. Провъзгласена от председателя на КНР Си Цзинпин, тя стана ключов елемент от амбициозен план, който се очаква да превърне Китай в нова свръхсила. Ще припомним, че доктрината за "Пояса и пътя" бе включена в устава на Китайската комунистическа партия на нейния 19-и конгрес през 2017 г.
С други думи, добила е такова значение, че от гледище на лидера на Китай в никакъв случай не бива да се допусне провал.
По данни на сайта "Франс 24" Китай е инвестирал над 450 милиарда долара в близо 140 държави от Азия, Европа, Южна Америка и Африка. Пекин отпуска на партньорите си пари за изграждане на жизненоважна инфраструктура - железници, пристанища, заводи, а в замяна китайски компании получават достъп до нови пазари в чужбина.
Обаче страните, участващи в проекта, са най-уязвими за икономическите рискове, свързани с вируса. Много от тях заявяват, че не могат да си плащат дълговете. В средата на април например Пакистан отправи към Китай официална молба да преразгледа условията за изплащане на кредити за над 100 милиона долара. Пекин увери Исламабад, че "ще положи усилия да окаже приятелско съдействие". Но още не се знае какво е станало след този жест.
Жертви на рецесията, обхванала света, станаха проектите за жп линия между Китай и Малайзия, както и за скоростна железница в Тайланд, финансирани от Пекин. Работата по тях е спряна.
Африканските страни са още по-неподготвени за преодоляване на кризата. По данни на в. "Лос Анджелис таймс" те дължат на Китай 145 милиарда долара и трябва да изплатят 8 милиарда още тази година. Тъкмо оттам Пекин получава най-много искания за отсрочване на плащанията.
Характерен пример е Джибути, стратегически важна държава край Червено море. Тя е взела от Китай заеми на стойност 1,2 милиарда долара, за да изгради зона за свободна търговия, дълбоководно пристанище, железопътна линия и тръбопровод в посока Етиопия. Общият дълг на Джибути към Китай надхвърля 80 процента от нейния БВП. "Честно казано, заради кризата никой у нас не може сега да си изплаща заемите. Имаме по-спешни проблеми", заяви в интервю Муса Даулех, финансовият министър на Джибути.
Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и други западни страни обвиняват Китай, че завлича партньорите си в дългово робство. Те са принудени да обезпечават заемите с медни мини, пристанища и други активи. КНР отхвърля тези критики. "Китай ще проучи начините за облекчаване на дълговото бреме - казва Тан Сяоян, директор на мозъчния тръст Център за глобална политика "Карнеги-Цингуа" (Carnegie-Tsinghua Center for Global Policy) в Пекин. - Това може би няма да е опрощаване на дълговете, а друг метод, чрез който страните получателки по-бързо да се възстановят."
В тази връзка китйският печат неуморно напомня, че в обръщение към асамблеята на СЗО Си Цзинпин обеща на африканските и другите развиващи се страни 2 милиарда долара за борба с пандемията. Китайците не изпадат във възторг от подобна щедрост. Защото по неофициални статистически данни безработицата в Поднебесната империя е 20 на сто, което прави към 70 милиона души. В такива моменти се очаква правителствата да се грижат най-вече за собствените си граждани, а не за чужденци.
Както твърди френският коментатор Себастиан Сейт, китайското ръководство стои днес пред труден избор: да спаси своята икономика или да прости на длъжниците си, скланяйки на нови условия за погасяване на кредитите. От една страна, Китай едва ли може да откаже на партньорите си, ако не иска да си развали репутацията. Защото МВФ увери, че ще отсрочи плащанията или ще облекчи дълговото бреме на 25-те най-бедни страни. От друга страна, подобна стъпка ще струва скъпо на Китай.
Мари-Франсоа Ренар, директор на Института за изследване на китайската икономика, заяви пред "Франс 24": "Пандемията накара правителството на Китай да вдигне разходите за подкрепа на икономиката. Това свива полето му за маневри с бюджета".
В интервю за "Независимая газета" Александър Лукин, оглавяващ департамента "Международни отношения" в руското Висше училище за икономика, отбеляза: "Както и други страни, Китай ще трябва силно да ограничи инвестиционните си проекти. Ще може обаче без проблеми да предоставя медицинска помощ. Още повече, че в КНР са произведени много средства за борба с коронавируса". /БТА/
