Страхът от втора вълна на пандемията изпразва големите градове
Ние сме големи късметлии, написа наскоро Виктория Бекъм в инстаграм и публикува няколко снимки на своето семейство. На една от тях се вижда как 8-годишната ѝ дъщеря Харпър е поставила статив в огромна поляна с жълти цветя и рисува, на другите по-големите ѝ братя се къпят в дървена вана на открито или правят скара с баща си Дейвид Бекъм. Семейството на футболната звезда от два месеца е в английската провинция заради епидемията от коронавирус и ако се съди по редовните им съобщения в социалните мрежи, селският начин на живот им харесва.
Виктория и Дейвид са се установили с трите си по-малки деца в своето имение в красивото селце Котсуолдс. Звездната двойка го купи за 6,5 млн. паунда през 2016 г., но го използваше само за почивка. Основно живееше в къщата си в Лондон заради бизнеса на родителите и училищата на децата. В края на март, когато стана ясно, че се въвежда карантина, семейството обаче спешно напусна британската столица, която най-сериозно бе засегната от епидемията. И, за щастие, имаше веднага къде да отиде дългосрочно, което вече се оказва трудно. Английски брокери отчетоха засилен интерес към къщи в провинцията още през първата седмица, в която имотният пазар бе отново отворен. Основно се търсят вили под наем, но не са малко запитванията и за купуване на жилища. “Наблюдаваме голям интерес на хора от Лондон, които са осъзнали, че не е необходимо да живеят в гъстонасалени райони, за да работят”, обяснява Марк Колинс, собственик на агенция за недвижими имоти в Съри.
Хелън Мъри, която е мениджър по продажби в Уолдингъм, разположено на 30 минути от лондонската гара Виктория, казва, че вече е разговаряла с няколко жители на столицата, които нямат търпение да се изнесат на село. “Когато имаш деца, с които трябва да живееш в продължение на месеци в апартамент, мечтата да го смениш за малка къща с градина става още по-голяма. Мисля, че цялата тази ситуация накара доста хора да смятат, че къщата дава повече”, допълва Мъри. Още повече че опасността от втори пик на епидемията е напълно реален с настъпване на есента, без да има ваксина срещу коронавируса.
Затова много хора се опитват бързо да намерят място за живеене извън големите градове, което обаче не е никак лесно. Британската певица Рита Ора например разказа, че е била посрещната на нож от съседите на къща в английската провинция, която е наела с група приятели. Местните не искали външни хора, тъй като се опасявали, че могат да им донесат COVID-19.
Подобни страхове има и в някои малки населени места по Източното крайбрежие на САЩ, където се преместиха много богаташи от Ню Йорк. Изнесени бяха данни, че около 420 хил. жители, или 5% от населението на града го е напуснало от началото на епидемията. В някои елитни квартали процентът дори е стигнал 40, тъй като живеещите в тях са намерили начин да работят дистанционно или пък бизнесът им няма шанс да заработи отново в близките месеци. Половината от напусналите ги са с годишен доход над 100 000 долара, а 33 на сто са с над 200 000 долара. “Поради социалното разделение кризата не настъпи еднакво за всички. Често повтаряме, че всички сме заедно в това, но все пак не се отнася до всички”, коментира американският професор по история Ким Филипс-Фейн. Изнасянето на градското население към селата вече е започнало да създава и някои проблеми. Провинциалните супермаркети често са празни, а месечните наеми са скочили многократно.
Председателят на националното сдружение “Недвижими имоти” за Пловдив Дафина Гудова казва, че и в България се заражда интерес към селски имоти и той определено е свързан с пандемията. “Моментът е емоционален. Социалната изолация даде нов поглед за комфорта на обитаване на домовете ни. Това естествено обърна погледа на купувачите към селските територии”, обясни тя пред БНР. По думите ѝ интересът на младите семейства е към райони, близки до урбанизирани територии. Търсят се места с лесен транспортен достъп, наличие на здравен център, търговски обекти и сигурност.
Експертът по недвижими имоти Георги Павлов смята, че съвременният потребител на селски имоти ще търси по-скоро новопостроени или реконструирани къщи. “Ние преживяхме такова връщане преди около 15 г. Имаше една вълна от англичани, няколко хиляди, които купиха имоти в малки градчета и села. И тази вълна изчезна, защото селото не е само земя, въздух и дървета. То е и място за живот и изисква особено добре развита социална инфраструктура в днешно време”, казва Павлов пред националното радио. Затова той очаква по-скоро хората да се насочат към селата за лятна почивка, тъй като няма да искат да отидат в хотели с други хора. Тези, на които им е харесало да живеят в самоизолация, обаче могат да предприемат и по-радикална промяна в начина си на живот, а именно да се насочат извън големите градове.
До голяма степен всичко зависи от това как учебните заведения ще продължат да функционират. Ако останат затворени и следващата учебна година и занятията са онлайн, със сигурност повечето семейства с деца ще предпочитат да останат в провинциалните си имоти. Същото важи и за пенсионерите, които обикновено карат летните месеци в селата, а зимата се връщат в градовете заради парното отопление. Вероятно страхът, че коронавирусът ще се завърне и отново ще порази най-сериозно градовете, ще надделее пред неудобството да се отопляваш на дърва или ток.
“Изглежда, по време на епидемията хората са осъзнали, че градският живот не е това, което вече искат, и че получават много по-малко като съотношение качество-цена. Затова се опитват да видят какво могат да получат повече, напускайки малките си апартаменти и насочвайки се към райони с повече зеленина и простор”, казва Рийс Джайлс от агенция за недвижими имоти в английския Брентуд, градче на 30 км от Лондон с 55 000 жители. Така че не е чудно, че милионерите първи се насочиха към провинцията. Там могат да получат много повече комфорт по време на карантината, а и рискът от заразяване с коронавирус е много по-малък.
Кои забавят темпото
За необходимост от забавяне на темпото и връщане към природосъобразния начин на живот се говори много през последните години, но коронавирусът, изглежда ще ускори този процес. Даже има специален термин дауншифтинг, с който се описва социалното поведение на хората, опитващи се да избягат от големия стрес на доминирания от материални неща живот. Буквалният превод от английски е “превключи на по-ниска скорост” и обикновено се свързва с миграция към малки населени места.
Първите дауншифтъри се появяват още през миналия век в САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия. В България процесът набира популярност през последните 10 г., като става въпрос за млади хора със свободна професия или желание да развиват бизнес на село. “Съществува такава тенденция и ще продължи. Трябва обаче да има инфраструктура и интернет, за да могат те да работят дистанционно”, казва пред БНР Борислав Борисов, председател на Асоциацита на българските села.
По данни на Националния статистически институт миграцията от градовете към селата вече изпреварва тази в обратна посока. През миналата година своето място на живот са сменили 128 179 души. Сред тях най-много са между 20 и 39 години (30,9%), следвани от тези под 20-годишна възраст, които са 24,9 на сто. Преместване от град към село са направили 27,4 процента, докато от село към град - 24,1 на сто. Най-голям обаче е делът на мигриращите от град в град, които са 38%.
