С философията за нулев отпадък Блажка Димитрова спестила 1000 лв. в първата година
Може ли да съществуват домакинства, които да не хвърлят боклук? Ако питате Блажка Димитрова, това е напълно възможно. Тя е един от съоснователите на сдружението “Нулев отпадък - България” и собственик на първото заведение у нас с тази кауза. След като близо 4 г. тя следва философията за нулевия отпадък, сега Блажка е на етап, в който ѝ се налага да изхвърля боклук най-много веднъж месечно. Понякога дори един път на 5-6 седмици, и то количество колкото две шепи.
Блажка е един от онези млади хора, който вдъхновяват всички около себе си именно с личен пример. Тя пазарува в собствени съдове всичко - от месо, през мляко, чак до зърнени храни. По този начин освен че не замърсява природата, изхвърляйки всички пласмасови опаковки на храни и напитки, философията се отразява добре и на разходите ѝ - през първата година е спестила повече от 1000 лева, и то без огромни промени в начина си на живот.
Пластмасовите чаши за еднократна употреба, опаковките на храните, които консумираме, безспорно са измислени за наше улеснение като потребители, но категорично са в тежест на природата.
Ако пет дни в
седмицата на
път за работа си
купуваме кафе
и минерална вода,
това са около 250 изхвърлени чашки и бутилки годишно, а това се прави от милиони хора всеки ден.
Световното производство на пластмаса надвишава 80 милиона тона годишно. В последните години разделното събиране на отпадъци и рециклирането се утвърди като вид решение, но според философията на нулевия отпадък това е чак четвъртата опция за справяне с проблема. Преди това трябва да е навикът да не купуваме храни и напитки в пластмасови опаковки.
“Това означава, когато отидем да си купим масло например, да дадем наша кутия, в която то да бъде сложено, да поискаме да ни направят кафе в чаша за многократна употреба, която си носим от вкъщи. Намаляването на потреблението на нещата, от които имаме нужда също е стъпка в тази посока. Това всъщност важи и за всякакви козметични и почистващи продукти, които използваме - отвсякъде ни стимулират да ползваме повече, отколкото реално ни е необходимо, за да постигнем съответния ефект”, обяснява Блажка.
Третият принцип на споделяната от нея философия е многократното използване на нещата около нас. Например
да си имаме
стъклено шише
за вода, вместо да
купуваме всеки ден
пластмасова бутилка
Разковничето е в навика да го правим, а според Блажка тези навици могат да бъдат изградени за около месец, след което вече това престава да изисква усилия.
Като най-лесната промяна за начало е това да заменим найлоновите пликчета с торба за пазаруване от плат например, но всеки може да прецени как и с кое да започне.
Постигането на нулев отпадък всъщност се основава на следването на 5 принципа, първият и най-важен от които е да се откажем от навика да купуваме неща, от които нямаме реална нужда. Найлоновите торбички и пластмасовите сламки са от тези неща, без които можем. Блажка съветва да бъдат заменени и купешките почистващи препарати за дома, а тяхна алтернатива намира в содата, лимоновия сок, оцета, които също почистват повърхностите, но не генерират отпадъчни опаковки.
Втората стъпка е намаляване на потреблението на онези неща, от които не можем да се откажем. Например, когато си мием зъбите, да използваме количество колкото
едно
грахово
зърно
от пастата
за зъби, вместо да
мажем по дължината
на цялата четка
Другите стъпки по пътя към намаляването на отпадъците е премодификацията на нещата около нас. Например да превърнем стара тениска в торба за пазаруване. Рециклирането и компостирането на хранителните отпадъци са последните две стъпки по пътя на zero waste философията.
През 2013-2014 г. у Блажка се заражда идеята да направи ресторант с нулев отпадък. По това време тя е учител по английски по програмата “Заедно в час” и преподавател по предприемачество. Така се ражда “Кухнята на Блажка”.
Първоначалната мисия, която до ден днешен не се е променяла, е да бъдат наемани младежи в неравностойно положение, които да приготвят качествена храна с български продукти. Впоследствие тази мисия се допълва и с философията за нулевия отпадък.
След три години работа на кухнята с кауза тя се превръща в ресторант - първият такъв в България с нулев отпадък и компостер. Трите стъпки, които ги превръщат в заведение без отпадък, са това, че
пазаруват продукти
само в насипно
състояние,
а останалите се доставят в опаковки, които те след това връщат на доставчика, а не ги изхвърлят. Най-важно е опаковките да са за многократна употреба, биоразградими или компостируеми, но не и еднократна пластмаса.
Стъклото, металът и платът са сред най-любимите на Блажка видове опаковка на продуктите. Вторият елемент е
компостирането на
органичния отпадък
от кухнята, като го
превръщат в почва
Компостерът се намира непосредствено до ресторанта, а построяването му е отнело три часа, като вече повече от година е активен. Част от работата на ресторанта е доставката на храна. Това става в многократни съдове, които след това си прибират. Така се заражда и идеята за стартъп за биоразградима посуда.
След отварянето на първата кухня с кауза Блажка наема 3 момичета от дом за деца “Агапедия”. След това наема още поне дузина млади хора в неравностойно положение.
До създаването на сдружението “Нулев отпадък - България” се стига заради неразбирането на това какво представлява тази философия, тъй като за хората да спрат да изхвърлят боклук ежедневно, звучи невъзможно, дори утопично.
Около идеята за сдружението се обединяват първо 7 вярващи във философията млади хора, изцяло на доброволчески начала. Към момента групата вече е от 35 постоянно действащи доброволци, които разпространяват философията за живот без отпадъци у нас. За 2 г. са проведени над 70 обучения, събития и работилници във фирми и училища.
В момента всичко е онлайн, като Блажка обяснява, че така достигат дори до повече хора, отколкото преди. Фокусът пада върху промяната на нагласата най-вече на децата в училище, тъй като обществените нагласи в тази посока се изграждат най-ефективно сред децата.
