Нуждаем се поне веднъж да застанем притихнали заедно под издигащия се трибагреник и да се преклоним пред онези, които го запазиха като непреходен символ и светиня на Майка България!
В навечерието на един от най-големите, обединяващи и будещи гордост празници – Денят на българската писменост и култура – 24 май, по предложение на заместник-предсдателя на ВМРО и заместник-председател на ПГ „Обединени патриоти“ доц. Милен Михов Патриотите внесоха в деловодството на парламента Проект за решение за обявяване на 22 март за Ден на националното знаме и националното единство. В мотивите към документа, който трябва да бъде гласуван от Народното събрание, те обръщат внимание на национално обединяващата функция на трикольора през цялата история на страната ни от Освобождението до днес. Това съобщиха от пресцентъра на ВМРО.
В нашето съвремие, белязано с разделение и липса на обществена солидарност, е необходим ден на национално единство и помирение, а това е възможно единствено под националния трицвет и в името на обединяващи нацията каузи, категорични са депутатите от ОП.
Българското национално знаме е определено като символ на държавността, свободата и единството от Учредителното събрание във Велико Търново на 22 март 1879 г. В чл. 23 от Търновската конституция е записано, че „Българското народно знаме е трицветно и се състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално“.
В днешно време българското законодателство отдава специално значение на този държавен символ. В Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България е определена характеристиката и функционалността на знамето. Независимо от най-високата позиция в символите на държавността, ние сме категорични, че е нужно да бъде отдадена специална почит на нашия трикольор.
Българското знаме е единственият от държавните символи, който въпреки различните политически режими, е продължил да изпълнява ролята на обединяващ всички българи знак, което показва непреходността и държавнотворното решение на Учредителното събрание. Уважението и преклонението на българите пред знамето се доказва и от съдбата на българските бойни знамена. Важно е да отбележим, че нито едно българско бойно знаме в новата ни история не е попадало в плен и не е ставало част от колекции на чужди музеи, което дава повод за национално самочувствие и достойнство и показва значимостта на тази светиня за българския народ, се подчертава още в Проекта за решение на НС.
В световен мащаб знамето има свой празник, който цели да покаже единството между народа и държавата. В САЩ Денят на знамето се чества на 14 юни. Този празник води началото си от 1777 г., приет за такъв от Втория конгрес, а за официален празник е обявен от президента Удроу Уилсън през 1916 г. В Италия се празнува „Ден на трикольора“, който се отбелязва от 1996 г. и е свързан със знамето на една от първите италиански републики, създадена след Наполеоновите войни. Ден на националното знаме се чества и в Руската федерация. На 22 август 1991 г. президентът Елцин подписва указ за определянето на Ден на държавния флаг на Руската федерация, с който се възстановява историческото знаме от времената на Руската империя. И други държави в Европа също отбелязват Ден на националното знаме - като Унгария, Финландия, Македония, Полша, Румъния, Словения, Швеция и др.
Определянето на 22 март за Ден на българското национално знаме и националното единство ще символизира обединението на всички българи и ще търси пътища за национално съгласие. В нашето съвремие, белязано с разделение и липса на обществена солидарност, е необходим ден на съгласие и помирение, а това е възможно единствено под националния трицвет и в името на обединяващи нацията каузи, се казва още в мотивите, изготвени от историка и зам.-председател на ВМРО доц. Милен Михов.
