"Без албанците нямаше да имаме и една праскова": събирането на плодовете започна във Верия в Северна Гърция, но земеделските стопани изпитват остър недостиг на работна ръка този сезон след затварянето на границите заради коронавируса.
В стопанството на Панайотис Гунтис, близо до Верия, шестима албанци, качили се на стълби под силното слънце, берат праскови.
"В нормално време имаше около двайсетина всяка година в нашето стопанство", обяснява земеделският производител пред АФП.
Затварянето на границите с цел възпиране на разпространението на новия коронавирус лишава Гърция от хиляди сезонни берачи, които от три десетилетия идват в страната основно от съседна Албания.
Гръцките власти не могат да посочат точна цифра, като уточняват, че чуждестранните работници влизат често в страната с туристическа виза и работят нелегално в овощните градини.
Близо 15 000 души, главно албанци, работят обикновено в стопанствата на префектурите Пела и Иматия, според Андонис Марковитис, председател на федерация на 500 производители.
- "Непосредствена опасност" -
През април, в разгара на карантината, депутати от консервативното мнозинство на премиера Кириакос Мицотакис сигнализираха за "непосредсвена опасност" за събирането на реколтата.
На фона на недостига на сезонни работници гръцкото министерство на земеделието стартира на 1 май "план" за облекчаване на граничните ограничения, за които бе взето решение по време на пандемията, с цел да се улесни влизането в Гърция на работна ръка от чужбина.
Близо 90 албанци преминаха границата тази седмица /миналата седмица - бел.ред./, съобщи Христос Янакакис, председател на федерацията на производителите на круши и плодове с костилки /кайсии, череши, сливи и праскови/.
В Тирана смятат, че между 7000 и 10 000 работници биха могли да участват в гръцкия план.
Според новите правила гръцките производители могат да наемат работна ръка от съседните страни, при условие че предвидят двуседмична карантина и подложат пристигналите на тест за коронавирус.
Павлос Сатолиас, председател на конфедерацията на земеделските производители /PASEGES/ подчертава "спешната нужда" от работна ръка за овощните градини, лозята и стопанствата със зеленчуци.
Голяма част от реколтата от аспержи тази година вече беше загубена, подчертава той.
"Трудно е да се повярва, че с ниво на безработицата от 20 процента в нашия район, липсва работна ръка", отбелязва Андонис Марковитис.
Гърция отчита най-високото ниво на безработица в еврозоната /16 процента/, но малко гърци работят във фермите.
Според официални цифри около 8400 безработни гърци са кандидатствали за земеделска работа през март на фона на 9500 за същия период на миналата година.
- Нелегални мигранти -
При недостига на работна ръка малцина са помислили за прибягване до помощта на 120 000 кандидати за убежище, живеевщи при много лоши условия на територията на страната.
Филип Льоклерк, представител в Гърция на Върховния комисариат на ООН за бежанците, призова обаче правителството да помисли "за тяхната интеграция" и "за възможността те да се издържат".
В отговор на въпрос по тази тема гръцкото министерство на земеделието демонстрира резерви за наемане на работа на нелегални мигранти. Според източник от министерството мнозинството от мигрантите с редовен статут "не са подходящи" за този тип работа и "не са изразили специален интерес".
От години производителите "не спират да искат времени разрешителни за работа /.../ така /мигрантите/ няма да са нелегални, но няма резултат, изтъкняа Павлос Сатолиас.
"Да се научиш да береш марули отнема само два дни, това не е като пилотиране на самолет", уверява синдикалистът.
Но нелегалните работници, главно мигрантите, могат да бъдат жертва на експлоатация и ксенофобия в Гърция.
През 2017 г. Европейският съд за правата на човека осъди Гърция по случай известен като "кървавите ягоди от Манолада": десетки граждани на Бангладеш бяха ранени през 2013 г. при стрелба от техните шефове в стопанство за ягоди в Пелопонес. Те настояваха да им се плати.
(БТА)
