С архиерейска литургия в едноименния храм в Стария град започна празникът на Св. св. Константин и Елена. Тя бе отслужена от пловдивския митрополит Николай. Десетки се стекоха да се помолят в най-старата и именита черква на Трихълмието. Те минаваха да запалят свещичка и да се поклонят пред иконите.
В храма не се събираха повече от 7-8 души накуп. Почти всички носеха маски и пазеха необходимата дистанция за поклонение пред светите ликове и пред свещниците.
„Богомолците не са по-малко от друг път. По принцип празникът е важен, но не е сред най-посещаваните. На Цветница и Великден идват несравнимо повече хора, а освен това днес е работен ден“, обяснява Нина Кирчева, която не пропуска да посети църквата на този ден.
В Пловдив денят на Константин и Елена не е натоварен със специални обичаи. Прието е само да се раздава курбан за здраве.
Единственият ритуал, за която си спомнят възрастните пловдивчани, е свързана с аязмото, което допреди половин век е бликало в ъгъла под камбанарията.
Смята се, че „живата вода“ на изворчето е помагала на бездетни семейства и на душевноболни. Особено силно е било чудото в деня на светците. Преди десетилетия обаче аязмото е било затрупано с камъни.
