Кошниците и панерите ми надживяват човека. Вечни са. Могат да се предават от поколение на поколение.Така Сашо Ангелов от Караджово хвали пред минувачите изделията, които продава на археологическия подлез в Пловдив. Някои се спират и купуват, други само питат за цената и продължават пътя си.
"Хубава му е стоката, но нямам излишни пари. Цял месец съм в неплатена отпуска", коментира пловдивчанка.
Ангелов обяснява, че не може да предлага без пари изделията си, тъй като плаща за използвания материал, който е ракита. Доставяли му го от Петрич. За около 2 часа успявал да изплете средно голяма кошница.
"За да я направиш здрава, се изисква майсторлък и много търпение. Кошничарите в България сме вече на пръсти. След време този занаят може съвсем да изчезне", обяснява Сашо. Той твърди, че от кошничарството не може да се преживява, затова работел в цех за билки в Катуница. След смяната хващал рейса за Пловдив, за да се опита да продаде някоя кошница и да върже бюджета си.
