Европейската комисия представи днес препоръки за всяка държава от ЕС за икономическите политики при пандемията от COVID-19.
Препоръките преследват две цели - в краткосрочен план смекчаване на сериозните отрицателни социално-икономически последици, а в краткосрочен до средносрочен план - постигане на устойчив и приобщаващ икономически растеж. Те обхващат устойчивостта, справедливостта и природосъобразността.
Засегнати са области като инвестициите в общественото здравеопазване, запазването на заетостта чрез подпомагане на доходите на засегнатите работници, вложенията в хора и умения, подпомагането на дружествата, предприемането на действия срещу агресивното данъчно планиране и изпирането на пари. Икономическото възстановяване и инвестициите трябва да вървят ръка за ръка, като дават нов облик на икономиката на ЕС, изправена пред енергиен и цифровия преход, отбелязва комисията.
Тази година препоръките за всяка държава се отнасят до качеството, като се отклоняват от бюджетните задължения. Те отразяват въвеждането на изключение от бюджетните правила, за да се вземат всички необходими мерки за справяне с пандемията. Когато икономическите условия позволяват, фискалните политики следва да бъдат насочени към постигането на разумни фискални позиции в средносрочен план и осигуряването на устойчивост на обслужването на дълга, като същевременно се увеличават инвестициите, се допълва в съобщението на ЕК.
Предвид изключителната несигурност, свързана с извънредното макроикономическо и фискално въздействие на пандемията, комисията е на мнение, че засега не следва да се взема решение дали да се прилага процедура при прекомерен дефицит спрямо Франция, Белгия, Кипър, Гърция, Италия и Испания.
Комисията е приела шестия доклад за засиленото наблюдение по отношение на Гърция. Заключението е, че при извънредните обстоятелства Гърция е предприела необходимите действия, за да изпълни поетите от страната ангажименти за реформи. Комисията е прие и докладите за наблюдение след приключване на програмите за Испания и за Кипър.
