"Ще възстановим грандиозния мраморен храм на върха на Малтепе и той ще се превърне в най-голямата туристическа атракция в България, свързана с културното наследство". Тази заявка днес даде директорът на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов.
Той потвърди пред журналисти хипотезата, за която първи 24plovdiv.bg писа – 23-метровото съоръжение край село Маноле от III век не е кула, а масивен подземен фундамент.
„Зиданият фундамент не може да стои самостоятелно, ако могилата я няма. Върху него е имало храм. Мраморният постамент на сградата на върха е съставен от квадри и тежи 42 тона, а фундаментът е бил необходим да го крепи“, подчерта археологът.
Миналата година екипът му е открил два капитела в дорийски стил и част от колона, които доказвали, че горе е имало сграда с размери 7 на 7 метра. Това са така наречените едикули или храмови постройки.
„Храмът е бил висок около 4 метра. Вътре е имало статуя на владетеля, на бога, или статуарна група.
Сигурен съм, че при предстоящите разкопки ще открием още архитектурни детайли от зданието и един ще можем да го възстановим и експонираме“, каза още той.
Археологическите дейности през тази година ще бъдат финансирани общо с 250 000 лв. 150 хил. от Община Пловдив и 100 хил. лв. от Община Марица, съобщиха кметовете Здравко Димитров и Димитър Иванов.
Досега на Малтепе са намерени множество артефакти - култови ями, монети предимно от ІІІ век и голям брой предмети.
Доц. Кисьов посочи, че първата задача с подновяването на работата ще бъде да се възстанови рухналата през февруари южна стена. Той още не е сигурен какво е причинило срутването.
„Надявам се да няма лоши изненади - иманяр, който е отишъл да рови и е останал там на място“, отбеляза директорът на Археологическия музей.
Археолозите се впускат в преследването на следващата загадка – къде е намирала гробницата на владетеля, свързана с храма на върха.
Данните от геофизичните изследвания на Малтепе показват, че на север и на запад в дълбочина има архитектурни структури. Много вероятно е до римския път да открием и гробницата на владетеля, смята Костадин Кисьов.
„По принцип такъв тип обекти в Европа няма. Има подобни, но толкова монументални няма", заключи той.
