Хуманитарни организации бият тревога: в бежански лагер с 800 хиляди души в него, основно рохинги, е потвърден първият случай на COVID-19. Ако властите в Бангладеш не получат помощ отвън, катастрофата е неизбежна.
От началото на пандемията неправителствените организации алармират, че разпространението на Ковид-19 в бежанските лагери би довело до катастрофални последствия. За да предотвратят подобен сценарий, още в началото на април властите в Бангладеш ограничиха влизането и излизането в бежанския лагер Кутупалонг. Това е най-големият лагер за бежанци в света - в него живеят над 800 хиляди души, основно представители на малцинството рохинга, избягали от Мианмар.
Неправителствените организации на терен в последните седмици, доколкото е възможно, се подготвяха за момента, в който заразата ще достигне лагера. Медицински персонал беше обучен, бяха изградени и обособени изолационни отделения. По данни на "Международен спасителен комитет" е предвидено създаването на 1 700 изолирани легла, както и интензивни отделения, снабдени с 10 респиратора.
Нулевият пациент
Преди няколко дни един от обитателите се почувствал зле. Лекар му направил тест за Ковид-19, който след това е изпратен в лаборатория в Бангладеш. Оттам са потвърдили съмненията. Пред ДВ Мохамед Махфузар Рахман от правителствената Комисия за бежанци, помощ и репатриране, която отговаря за лагера Кутупалонг, заяви, че болният се лекува в изолирано отделение в болница на организацията “Лекари без граници”. На шест членове на семейството му са взети проби, които се изследват в медицинска лаборатория.
Правителството на Бангладеш и неправителствените организации работят върху проследяването на веригата на заразяване, потвърдиха от “Международен спасителен комитет” за “Дойче Веле”.
Потвърденият случай на коронавирус представлява заплаха за над 855 хиляди бежанци в лагери и още 440 хиляди, живеещи в непосредствена близост до него. Извън лагера вече е имало случаи на Ковид-19, но по данни на правителството ситуацията е под контрол.
Катастрофата е неизбежна?
Маниш Агравал, ръководител на "Международен спасителен комитет” в Бангладеш, предупреждава, че без допълнителна помощ катастрофата в лагера трудно ще бъде предотвратена. "Лечебните заведения вече са препълнени. Липсват необходимото оборудване, медицински персонал и места за лечение на болните."
Санитарните възли също са недостатъчни. Много семейства си делят общи тоалетни. Пред източниците на питейна вода и пералните помещения се образуват дълги опашки. Спазването на социална дистанция в тесните помещения, в които обитателите на лагера живеят, изглежда невъзможно. При подобни условия бързото разпространение на вируса изглежда неизбежно.
Слаба информираност
Въпреки множеството информационни кампании, проведени на езика на рохингите, хората продължават да не са информирани, посочва Агравал. Това се дължи и на факта, че Бангладеш ограничи достъпа до интернет, за да предотврати разпространението на слухове и фалшиви новини. На запитване на ДВ дали информацията за първия потвърден случай на Ковид-19 в лагера е достигнал до хората там, от “Международен спасителен комитет” не можаха да отговорят.
