един ден адвокатурата атакува в Конституционния съд (КС) разпоредби от законите за хазарта и за банковата несъстоятелност.
Делото за Закона за хазарта е свързано с приетите през февруари разпоредби, с които на практика лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол. Лицензите на действащите оператори бяха отнети, а те бяха задължени да изплатят печалбите, въпреки че продажбата на билетчета беше преустановена. Хората обаче още не си получили обещаните награди, тъй като свързаната с разследвания от прокуратурата бизнесмен Васил Божков „Ню геймс“, която организираше Национална лотария, поиска да бъде обявена в несъстоятелност.
Адвокатурата е оспорила новите разпоредби, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри.
В искането си до КС Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излага серия от аргументи защо тези промени в Закона за хазарта са противоконституционни. Той изтъква, че в основния закон (чл. 18, ал. 4) е казано изрично и изчерпателно в кои сфери на обществените отношения може да бъде установен държавен монопол – железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. „Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба. … Член 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително и законодателят няма правомощие да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретен изрично посочен правен субект, макар и след получаване на лиценз за такава дейност, извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези“, сочи адвокатурата.
Тя вижда противоречие на промените и с правото на свободна стопанска инициатива. И заявява: „Нещо повече, за да могат правните субекти да осъществяват своята стопанска дейност в свободни условия, те трябва да могат да действат в условия на правна сигурност, последователност, предвидимост и стабилност на законодателните решения, което е неразривна част от принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията“.
В искането се сочи, че свободната стопанска дейност може да се ограничи само за да се защити друга конституционна ценност. В случая с лотариите като мотив се изтъква набирането на финансов ресурс за подпомагане на програми за спорта, което според ВАдС не може да бъде квалифицирано като самостоятелна конституционна ценност. Освен това трябва да се търси пропорционалност на мярката, изтъкват от съвета. По закон и частните, и държавните оператори правеха отчисления за спорта и според адвокатурата повече средства е можело да бъдат набрани, ако бъдат увеличени сумите, които дават частните лотарии.
Развива се и тезата, че е нарушен и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като според адвокатурата промените в закона залагат „не просто неравни, а изрично ощетяващи условия спрямо дружествата, които разполагат с лиценз за организиране на хазартни игри и са собственост на частноправни субекти“, като се визира неравнопоставеност с държавния спортен тотализатор.
ВАдС сочи още, че е погазено и правото на собственост, която се гарантира от Конституцията. В него се цитират мотивите към промените в закона, в които се заявява, че те няма да доведат до нарушаване на правата на спечелилите участници, чиито печалби не са изплатени до приемането му, а целят предвидимост и сигурност както за хазартните оператори, така и за спечелилите участници в игрите. „Подобно мотивиране на закона не съдържа аргументи по същество и не отговаря на действителното правно положение, тъй като изплащането на печалбите на участниците след влизане в сила на закона се извършва в контекста на правата и задълженията, заложени в съществуващия преди изменението лиценз на стопанските субекти“, пише ВАдС.
И заявява: „Изземването на стопанската дейност на частноправни субекти и осигуряването на възможност за осъществяването ѝ под формата и начина, предвиден в чл. 4, ал. 3 ЗХ, § 9 и § 10 ПЗР ЗИДЗХ (Обн., ДВ, бр. 14 от 2020 г.), представлява необосновано погазване на Конституцията, което ощетява не само юридическите, но и физическите лица, включително спечелилите от лотарийни игри, организирани до този момент“.
ВАдС излага и серия от аргументи защо искането му защитава правата на гражданите, тъй като по Конституция той може да сезира КС единствено с тази цел. В искането се сочи, че в случая „гражданите са напълно изключени от стопанския оборот в един конкретен сегмент от сферата на хазарта“, освен това са засегнати и интересите на физическите лица, които разпространяват лотарийни билети, както и на хората с неизплатени печалби.
Делото в КС е разпределено на Атанас Семов.
Другото искане, което адвокатурата отправи до КС, е за противоконституционни да бъдат обявени 9 разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). За някои от тях самият закон директно казва, че се отнасят само за казуса с Корпоративна търговска банка, други въвеждат общи правила.
ВАдС анализира всяка от тях самостоятелно и при някои намира не едно, а няколко нарушения на Конституцията. Като се сочат недопустимо обратно действие, противоречивост, неяснота, нарушение на принципа за равенство пред закона и други.
Един от атакуваните текстове е на §8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗБН. С него се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. Същевременно срокът за предявяването на исковете беше променен от 2 на 5 години.
„Налице е т.нар. „същинско“ обратно действие по терминологията на Конституционния съд (Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.), тъй като алинеи 5 – 7 на чл.59 действат върху правоотношения, които са възникнали и са се погасили (те не са висящи, както е при „несъщинското“ обратно действие) преди влизане в сила на закона. Нормите на чл.59, ал.5 и 6 ЗБН, на които е придадено обратно действие, са материалноправни, защото уреждат отношенията по отмяна на изявления за едностранни сделки – изявления за прихващане, извършени от кредитор или от длъжника“, пише за тази разпоредба ВАдС
