България да не преустановява т.нар. инвестиционно гражданство, а да въведе по-строги мерки за получаването му, с които да се създадат реални гаранции, че тези инвестиции създават реални работни места. Такава препоръка отправи във финалния си доклад временната анкетна комисия за изясняване на корупционните схеми покрай придобиването на българско гражданство. Днес той бе обсъден от депутатите и приет със 134 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се" в пленарната зала.
Комисията бе създадена покрай скандала, който се завихри през 2018 г., с купуването на български паспорти. Тогава в края на октомври при акция на прокуратурата бе арестуван тогавашният шеф на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев след разследване на корупционна схема за незаконно издаване на удостоверения за българско гражданство. При спецакцията бяха задържани над 20 души, но в последствие обвинени бяха четирима, сред които и Харалампиев. Комисията пък започна да работи от 14 декември 2018 г. Срокът й на действие бе три месеца, но бе удължаван четири пъти с мотива, че трябва допълнително време на депутатите да се запознаят с големия обем от информация, който постъпва в комисията.
Тежки упреци търпим от Европейската комисия, преди това от Европейския парламент, по отношение на инвестиционното гражданство. Ние направихме сериозно проучване и стигнахме до извода, че става дума за конкуренция в тази област, това е битка за инвестиции между държавите. Препоръките, които са дадени, са да приключим с инвестиционния процес, но това не е добре за българската икономика. Разгледахме какво правят в другите държави и видяхме, че те се вслушват в съветите на комисията и подобряват тяхното законодателство. От порядъка на няколко милиарда годишно са този вид инвестиции в Гърция, Кипър, Испания и те са в строителството. За нас е важно този сектор да бъде поддържан, той е основен за всяка държава. Не е добре България да спира тази възможност, мотивира се пред депутатите председателят на анкетната комисия Йордан Цонев.
Един от големите проблеми, който съществува според доклада за получаване на българско гражданство, се оказало издаването на т.нар. удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Според доклада на комисията никъде не се посочвало какво точно представлява той - какво съдържа и какви са предпоставките да се издаде. Според правилника на агенцията пък той трябва да се издава от председателят й. Проблемът с получаването на такива документи не идвал от това те изобщо да бъдат издадени, а да бъдат получени навреме. Според комисията това е довело до създаването на посредническа схема между хора в и извън България. Тези посредници придвижвали документите и помагали да се издават за няколко дни. Почти невъзможно било пък кандидатите сами да кандидатстват за такъв документ. А дори и да успеят да получат входящ номер, минавало много време да се издаде, става ясно още от доклада на комисията.
Има сериозни данни за корупционна схема, се подчертава в доклада.
За да се пресече схемата с посредниците, комисията предлага да се създаде консултативен съвет към ДАБЧ от историци, езиковеди и др, които да вземат решение дали кандидатът е с български произход. Мотивът е, че така ще се избегнат корупционни схеми, защото удостоверението за български произход ще се издава от няколко души, а не само от един човек.
Още през март комисията внесе и проект за промени в закона за даването на българско гражданство. Той обаче все още не е гледан от парламентарните комисии.
