- Като дете прекарал две бронхопневмонии
- 22-годишният мъж няколко пъти изпада в клинична смърт, но лекарите го връщат
- Трансплантациите ще тръгнат, но българите не обичат да даряват органи, казва той и вярва, че е нужна мащабна информационна кампания
Млад висок мъж седи на пейка, вгледан в мощния си мотор отпред. Препасал е черна чантичка и всичко щеше да е съвсем обичайно, ако не беше белият кабел, който издайнически излиза от нея и влиза под фланелката му. В чантичката всъщност е изкуственото сърце на 22-годишния Йордан Пенчев от Пазарджик, благодарение на което той е жив.
“Най-голямото ми желание е да се намери донор и да ми бъде трансплантирано ново сърце”, не крие Данчо.
На 6 години се разболява от бронхопневмония. Две години по-късно - отново. Пневмониите засягат сърцето на детето и то получава миокардит. През годините това не се отразява сериозно на Йордан, въпреки че приема лекарства и има по-нисък праг на изморяване.
Първият сигнал, че заболяването му прогресира, е през 2010 г., когато получава бодежи в сърдечната област и е приет в пловдивската болница “Св. Георги”. Кризата е овладяна и Данчо дори започва активно да спортува плуване и фехтовка. Ходи по състезания и печели медали. Завършва езиковата гимназия в Пазарджик. Започва и работа в колцентър в София, но през 2018 г. нещата рязко се влошават.
Въпреки лекарствата
почти не може да
ходи, бързо се
уморява
Година по-късно той вече е в крайна фаза на сърдечна недостатъчност. С лечението му се заема известният кардиолог проф. Иво Петров, който имплантира в сърцето на Йордан стволови клетки. За съжаление, обаче това не подобрява състоянието му. Данчо получава нови тежки симптоми - болки в корема, повръщане, непрестанна умора. Това налага да премине през няколко болници в Пловдив, София и Пазарджик. В родния му град лекарите установяват, че заради лошата работа на сърцето останалите му органи не се снабдяват достатъчно с кръв. Показателите му силно наподобяват хепатит.
През януари т.г. в инфекциозното отделение на областната болница в Пазарджик младият лекар д-р Котлев установява, че Йордан няма хепатит, а всички проблеми идват от сърцето. В изключително тежко състояние на 28 януари Йордан е транспортиран с линейка към столицата и е приет незабавно в реанимацията на “Св. Екатерина”. Проф. Димитър Петков и екипът му незабавно поемат пациента. “След 2 дни професорът ни каза, че Йордан се нуждае час по-скоро от изкуствено сърце, в противен случай изходът може да е фатален”, разказа пред “24часа” майка му София Пенчева.
Към онзи момент обаче в “Св. Екатерина” и въобще в страната изкуствени сърца няма заради неразбории между здравното министерство и фирмата вносител. “Проф. Петков ме извика и ми каза, че процедурата за доставка е сложна и тежка и ще отнеме почти 2 месеца, а Йордан няма толкова време. Съобщи ми, че единственият човек, който може да помогне на детето ми, е министърът на здравеопазването Кирил Ананиев”, спомня си майката. Междувременно Йордан няколко пъти изпада в клинична смърт, но проф. Петков и екипът му успяват да го върнат към живота.
Това кара майката
да търси среща със
здравния министър
“Не успях да се срещна лично с министър Ананиев, но говорих с него по телефона. Той ми обеща, че ще направи всичко възможно да осигури сърце. Аз обаче
го помолих за две
изкуствени сърца,
защото освен сина
ми още една жена,
на 43 г., лежеше в “Св. Екатерина” по спешност и също се нуждаеше от изкуствено сърце. Оказа се, че е от Пазарджик и я познавам. Впечатлена и благодарна съм на министъра, който ми обърна внимание, на мен - обикновена жена, медицинска сестра.”
Министър Ананиев изпълнява обещанието си и на 12 февруари болница “Св. Екатерита” получава две американски изкуствени сърца, най-съвременен модел. Йордан е опериран на 14 февруари от проф. Димитър Петков и му е поставено изкуственото сърце. Веднага след него е оперирана и жената от Пазарджик. Младият мъж е първият у нас, на когото е поставено американско изкуствено сърце. То е имплантирано в неговото и на практика играе ролята на лява камера, която изпомпва и изтласква кръвта към кръвоносната система. Захранва се с батерии, чиято трайност е 15 часа, после трябва да се зареждат. За сравнение - батериите на стандартно използваните изкуствени сърца се зареждат на 3 часа.
Йордан разполага с 4 батерии, за да може да ги сменя. Помпата, която е имплантирана в сърцето му, е свързана с кабел, които в областта на стомаха излиза от тялото му и отива във външната част на машината. В нощните часове изкуственото сърце може да се включва и в електрическата мрежа.
“Американец държи рекорда на живот с изкуствено сърце - почти 13 години. Недостатъците са, че може да се образуват опасни тромби. По-опасна е обаче инфекцията, която може да възникне на мястото, откъдето кабелът излиза от тялото. Затова раната трябва да е постоянно суха и чиста. Именно
от инфекция умират
повечето хора с
изкуствени сърца”,
споделя Данчо.
Той е изписан от болницата на 16 март, след като е прекарал 3 месеца на легло. Поради това не можел да ходи.
“Успях да се раздвижа. Вече ходя спокойно. Мога да карам кола и мотора си. Сам се къпя и обличам, но много внимавам. Преди няколко дни бях дори сам до пазара в Пазарджик да си купя ягоди. Изминах близо 3 километра, но с почивки. Сега искам да намаля почивките”, обяснява младият мъж.
Той прекарва времето си в Пазарджик и в семейната селска къща близо до града. На 18 май трябва да се върне на работа в офиса на фирмата си в София.
Наясно е, че трансплантациите ще бъдат възстановени след края на извънредното положение. По-важното и по-трудното обаче е намирането на донор.
“За мен намирането на подходящ донор е шанс. Човек трябва да избере в какво да се вкопчи. В живота или в смъртта. За всеки идва такъв момент. Аз чакам донор и трансплантация, разсъждава Йордан.
Докато е в болницата, казва на майка си, че след като на няколко пъти оживява след клинична смърт, значи има мисия. Вярва, че тази мисия е да промени нещо в системата за донорство. Още не знае какво, но знае, че ще го направи. Убеден е, че у нас в момента липсва достатъчно добра организация за донорството, поради което се действа бавно.
Според него е нужна голяма и всеобхватна кампания за донорството, защото българите не обичат да даряват в този смисъл. За да е полезен, Данчо поддържа постоянен контакт с председателя на Алианса на трансплантираните Евгени Георгиев - заедно търсят решения как повече хора могат да осъзнаят смисъла на донорството.
Майка му смята, че
всеки човек приживе
сам трябва да реши
дали да бъдат
дарени органите му
при смърт, а не това да правят роднините впоследствие. Нейното мнение е, че още в училище на децата трябва да се обяснява какво е донорство и какви са целите му - спасяването на човешки живот. Йордан споделя мнението ѝ и чака своя шанс. Вярва, че изкуственото сърце е мост към трансплантацията. Безкрайно е благодарен на проф. Димитър Петков и екипа му, че са спасили живота му, за да има шанса да дочака трансплантация на здраво сърце. Зарича се, че първото нещо, което ще направи след трансплантацията е да отиде да плува.
