Неиздаден ръкопис на отлъчения от църквата проф. Николай Райнов преобръща средновековната история на българите
В подземните хранилища на рицарите йоанити на остров Малта се съхраняват древни ръкописи. От векове тези архиви са държани далеч от любопитни погледи. През 1933 г. благодарение на широките си международни контакти и влияние проф. Николай Райнов получава разрешение от Ордена на хоспиталиерите да влезе в библиотеката. Това, което го е отвело в Малта, е неистовият му интерес към едно друго, но много по-старо братство - това на богомилите.
Според една градска легенда проф. Райнов донесъл подробни записки от тази командировка, които след смъртта му останали у сина му Богомил заедно с още документи, текстове и бележки – всичко това заключено в един мистериозен железен сандък. И за да звучи наистина като легенда, по подобие на ред други писателски архиви, смята се, че и съдбата на пазеното в този сандък е загадка.
Официално е прието, че богомилството се появява първо в България по времето на цар Петър I през X век и че основател на движението е поп Богомил, оттам и наименованието на учението, но за самия поп Богомил не се знае почти нищо. Други теории разсъждават, че поп Богомил въобще не е съществувал, а наименованието богомили идва от “мили на Бога”. Трети напомнят, че по време на разцвета на учението то не е било наричано богомилство, а неговите последователи били известни просто като “добри хора”. Самите богомили наричали себе си само християни. За
истинския основател
на богомилското
учение - Боян Мага,
син на цар Симеон
и брат на Петър I,
официалната наука почти не говори. Това пише в книгата си “За богомилите от уста на ухо” проф. Дамян Попхристов, който в продължение на 17 години се занимава с изучаване на езотеричните школи. Той черпи сведения от богат доказателствен материал от български и чужди източници - апокрифни писания и евангелия, богомилски легенди, хроники, документи на инквизицията и на Ватикана, включително неиздадения ръкопис на Епископ Симеон “Богомилство и богомили”.
Благодарение на онова пътуване в Малта отлъчения по-рано от Православната църква Николай Райнов продължава темата, на която са посветени известните “Богомилски легенди”.
Появява се и тезата, че
проф. Райнов е
истинският автор на
ръкописа, назован
“Богомилство
и богомили”,
подписан с псевдонима Епископ Симеон. Предполага се, че в този текст Райнов е направил опит за синтез на всичко онова, което е успял да види и прочете в библиотеката на малтийските рицари.
Съществуват десетки спорове дали никому неизвестният ръкопис “Богомилство и богомили” е достоверен източник, дали наистина е написан от Николай Райнов и дали професорът въобще се е добрал до богомилски източници, ако изобщо такива се пазят в Малта. Според проф. Дамян Попхристов съвсем естествено е да има съмнения относно научната стойност на ръкописа, след като Николай Райнов не е публикувал всичко това официално.
Епископ Симеон разглежда богомилското като типично езотерично учение, което, както посочва проф. Дамян Попхристов, представлява възраждане на раннохристиянското, така нареченото апостолско християнство, едно своеобразно връщане към изконните му корени и дълбока същност.
Ранното християнство доста се отличава от официалния църковен канон, и то в съществени въпроси като
прераждането
и кармата, които
присъстват в
оригиналното учение
на Исус Христос,
както и в
богомилското
Разликата с популярните Му проповеди сред хората е съществена - на хората Той говори с притчи, а на учениците си разкрива окултната същност на учението си. Това е и учението, което след Христос проповядват и неговите апостоли по време на мисиите си. Тази практика се следва и от богомилите, които проповядват с притчи сред народа и непросветените, а само на най-висшите членове се разкриват ключовите тайни.
В богомилското общество има четири степени - Оглашени, Верни, Избрани и Съвършени. Оглашените са тези, които само слушат учението, Верните са приели вече учението и отговарят за наставляването на оглашените; всеки верен трябва да доведе поне трима оглашени и да ги подготви за влизане в общността. Това са двете степени за обикновените хора. Следващите две степени са вече само за посветените.
Неразбирането, подценяването и отричането на богомилското учение започва от самата му поява. То е смесвано и обърквано с много други подобни “еретични” учения, които са битували по същото време и са предизвиквали гнева на официалната църква - манихейството, павликянството, адамитството, масалианството и други.
Характерно за богомилското учение е това, че в началото се е предавало на принципа на тайните общества - “от уста на ухо”, за да не се изопачи, опошли и профанира съдържанието и същността му, а и за да не попада на неподготвени хора. Ето защо много от него е останало нечуто и неразбрано от враговете му, пише Попхристов.
Богомилското общество се ражда през 928 г., като
апостолите на
учението достигат
най-високите нива
на властта
както в България,
така и във Византия
Година преди официалното създаване на богомилството, през 927 г. при “неизяснени обстоятелства” умира цар Симеон. Той има 4-ма синове и една дъщеря. На престола обаче не се възкачва най-големият Михаил, а Петър, който е първият син на Симеон от втория му брак с Мария - майка също на Боян Мага, на Йоан и на сестра им Зоя. Проф. Попхристов пише за предположенията, че Йоан е бъдещият св. Иван Рилски, за когото пък също има твърдения за сходство с богомилите.
Момчето е изпратено да учи в Магнаурската школа, където тогава се преподават и изучават т.нар. магически науки – чисто езотерично окултно познание за трансмутацията на материята, базирано на Седемте принципа на Хермес Трисмегист, заимствано от египетските мистериални школи и обогатено от всичко най-добро, което е достигнало до Византия от най-дълбоката древност през Мала Азия и Далечния изток.
Под “маг” се разбира “мъдрец”, а не както често битува днес - “магьосник” или шарлатанин. Следователно Боян Мага е равносилно на Боян Мъдреца. Той дружи с двама сирийци и често пътува на изток. При завръщането си от едно от тези пътувания Боян носел на ръката си много особен пръстен от изумруд, какъвто се е давал само на висш посветен като отличителен знак.
По онова време точно в Сирия съществува голям окултен център, който направлява Западната традиция. В него са получили своето посвещение редица от най-видните учители като апостол Павел например, а доста по-късно и Кристиян Розенкройц. По това време този окултен център се ръководи от Великия посветен - Вотан.
Точно в този център и Боян получава своето посвещение лично от Вотан и заменя рожденото си име Вениамин с Боян. За него вече няма тайни, животът тук на земята е само момент от вечното съществуване във Вселената по законите на Божествения Разум. А този Разум е един и същ, непознаваем, вечен, неизменен, непресекващ, всеобхватен. Ето защо всички посветени, независимо в кои времена живеят, при какви условия, в каква среда, сред какви народи, имат едно и също Познание, абсолютно еднакво по своята същност, но в зависимост от различните условия предавано с различни думи.
Боян Мага се връща
в Константинопол
вече посветен
Промяната не е само в пръстена на ръката му. Способностите му бързо стават достояние на много хора. В различни византийски източници се говори за пронизващия му и смразяващ поглед, за преобразяванията му и способността му само за един миг да “се пренася от единия край на царството в другия”.
След смъртта на баща му Симеон Боян е извикан обратно в Преслав, за да бъде съветник на по-големия си брат Петър, който току-що е коронясан. Боян е само на 17 г. От този момент той става непосредствен свидетел на всички заговори и интриги в българския двор. Идва момент, когато предлагат на самия Боян да вземе престола и той решително отказва, като според историята, написана от един от първите апостоли на богомилството Симеон Антипа, Боян казал, че “е цар на друга държава и земна корона не може да носи”. Тогавашният патриарх Стефан, който впоследствие става един от първите ученици на Боян, му отстъпва за усамотение манастира “Св. Параскева” в столицата Велики Преслав.
първата жена-
съвършен, а е
само на 16 години,
“недокосната от мъж”
до мъченическата си кончина. В подземието са и двамата сирийци, които са от окултното общество, наречено “Северно сияние”.
Тази среща е началото на богомилското движение – това е моментът, в който Боян Мага посвещава присъстващите в основните моменти на своето учение, това са бъдещи апостоли на движението.
Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, негова дясна ръка, най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието “богомили”.
Фактът, че началото е поставено именно от хора на властта, и то не някъде из полето и горите, а в столицата, е очевиден показател за целта на движението. То не е властолюбиво и антихуманно, но същевременно не е никак безобидно по отношение на официалната власт и църква, а благодарение на високия си морал се оказва и доста силно и всеобхватно сред народа.
Жените при богомилите имали право на висше посвещение и можели да достигат до най-високите степени в йерархията. Това разбиране е постижение, ненадминато и до ден днешен, защото дори в наши дни не може да се каже, че жените са напълно равнопоставени с мъжете, особено в религиозен план. И при католиците, и при източноправославните християни жените не могат да заемат висши духовни постове.
Предполага се, че
богомилите са и едни
от първите, които
полагат специални
грижи за сакатите
В Средновековието недъгавите обикновено били гонени и изолирани, изхвърляни, забравяни, а дори и съзнателно избивани, за да не пречат и да не “подяждат” здравите.
А богомилите събирали помощи за тях.
Учението на богомилите се движи около властта не само в България, а и във Византия, където влиянието им достига чак до императора. След серия от заговори и интриги на престола в Константинопол застава законният император Константин VII Багренородни (945-959). Управлението му е време на относително спокойствие и мир, пише проф. Попхристов. Боян Мага и Константин Багренородни се познават добре, учили са при Николай Мистик в Магнаурската школа.
Константин става не просто редови богомил, а презвитер. В лицето на Константин VII богомилите намират мощен защитник във Византия срещу атаките на църквата и получават сигурна подкрепа за дейността си. Постепенно представители на учението, по данни на проф. Попхристов, се издигат значително - Никита Странник (виден богомил и сподвижник на Боян) е назначен от Константин VII за главен магистър и управител на византийските колонии на изток, Василий Византиец (един от първите апостоли) е назначен за главен управител на императорския двор, Светомир Македонец (също виден богомил) става началник на наемните войски.
Някои теории може да се различават по отношение на произхода на богомилството, разпространението му, влиянието му и т.н., но общо взето, от екзотерична гледна точка мнението е единодушно -
богомилското учение
е дуалистично и това
е главното, което
го отличава
от официалната
християнска догма
По определение дуализъм означава изповядване на две божества, които еднакво се почитат, или просто казано - двубожие. Двете божества са независими едно от друго - това са двете начала - материя и дух, добро и зло и т.н. Самата дума е от латински - dualis - и означава двойствен. Според богомилите съществува един върховен Бог, но след него са две същества - първородният Сатанаил, творецът и владетелят на материалния свят, и Христос - на духовния свят. Богомилите почитат само единия бог - добродетелния.
Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях и видимия свят.
В началото на Сътворението Бог и Луцифер (каквото е името на Сатанаил, преди Бог да го изгони на земята) напълно си сътрудничат.
Луцифер създал
много неща и решил
да създаде и човек
– взел глина и направил едно човешко тяло, но то не мърдало. Луцифер нямал силата да го оживи и помолил Господ да му помогне. Тогава Господ дал душа на човека и човекът оживял. Така се появило на земята делението между смъртното тяло, създадено от Луцифер, и безсмъртната душа, дарена на човека от Господ.
Учителя Петър Дънов неведнъж говори, че “човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.”
да почиташ кръста е
все едно “да почиташ
въжето на обесилия се”
Богомилите признават само една молитва - “Отче наш”, защото тя е единствената молитва, излязла директно от устата на Исус Христос и директно завещана от Него. Наричат я “Свята Молитва”. Тя е “универсалната” молитва, защото с нея се молят дори и ангелите. Всички други молитви според богомилите са “празно многоглаголстване”.
Освен че не признават част от твърденията на официалния църковен канон, богомилите директно се обявяват срещу църквата с нейната поквара и лицемерие, както и срещу държавата като апарат, който узаконява неравенството, потъпква свободата и правата на хората. Затова богомилското учение е подложено на преследване и в крайна сметка богомилите са изгонени от България.
Независимо от цялата им “тайнственост” хората винаги ги разпознавали, тръгвали веднага след тях и ги молели да им дадат благословията си. Никой не може да даде логично обяснение на какво се дължи това неналожено уважение, но хората безпрекословно и доброволно им го давали, защото знаели от опит, че точно тези странни хора, които се появяват изневиделица сред тях и също така “магически” изчезват, умеят добре да лекуват.
Богомилите церили хората не само с билки и отвари, но и с ръцете си, понякога дори без да ги докосват, или като гледат много съсредоточено право в очите им; лекуват и най-тежките болести, дори “връщат” мъртвите, те умеят да успокояват с благи думи, а мъдрите им съвети по всякакви въпроси са направо незаменими. Те са грамотни и начетени, посочва проф. Попхристов, не се смущават от нищо и от никого, могат да говорят на всякакви теми, красноречието им е завладяващо, езикът достъпен, познанията впечатляващи. Те наставляват, без да насилват, привличат последователи, без да изискват, в спорове се намесват по най-справедливия начин, без да се натрапват, в беда помагат с каквото могат. След разговор с тях човек се чувства и успокоен, и заинтригуван, и ободрен до щастие. Те събуждат любопитството на околните, но никой не може да каже и една лоша дума за тях, никой не се е оплакал, че са му откраднали нещо или са го излъгали, никой не ги е виждал пияни, никой не ги е чул да крещят и ругаят, никой не е бил обиден от тях, никой не ги е видял да се бият или да се замесват в скандали, но около тях все пак витае нещо загадъчно и необяснимо – те привличат като магнит, имат особена сила.
