l Прогнозата е основана на скорошно падане на ограниченията както у нас, така и в Европа
l В края на 2020 г. бизнесът отново ще започне да назначава хора
l 500 млн. лв. предвидени за директната борба с COVID-19
Затихване на икономическата криза през летните месеци на тази година и бързо възстановяване на икономиката до нивата от 2019 г. още с началото на следващата. Това са предвижданията на българското правителство, записани в коригираната национална конвергентна програма до 2023 г., която в края на април бе изпратена на Европейската комисия, а от тази седмица е публикувана и в правителствената информационна система.
Прогнозата обаче е направена с допускане, че мерките за социална изолация както в България, така и в останалите държави от ЕС ще бъдат свалени до края на юни, а в действие ще останат само отделни меки ограничения. Очакванията на правителството са
стриктните
ограничителни
мерки, които
силно засягат
транспорта,
търговията и
туризма, да
действат около
3 месеца
Те бяха наложени в средата на март, т.е. при сбъдване на прогнозата ще бъдат почти напълно вдигнати до средата на юни.
“Шокът върху икономиката ще бъде временен, със силен спад на БВП през второто тримесечие на 2020 г. и по-слабо отражение през третото тримесечие на 2020 г. През 2021 г. очакваме възстановяване на икономиката до нивата преди кризата с пандемията”, пише в документа.
Възстановяването на икономиката трябва да започне плавно още от летните месеци юли, август и септември по отношение на производството. В последните три месеца на 2020 г. се очаква и бизнесът да започне да назначава хора отново и безработицата да намалява.
Прогнозата сочи, че спадът на БВП през тази година ще е само 3%, или двойно по-малко от предвижданията на международните институции. (Виж прогнозата на ЕК на 3-а стр.)
Основната причина е намаленото потребление на хората в периода април - юни. Харченето на пари за култура, развлечения, дрехи и стоки за дълготрайна употреба трябва да започне да се възстановява през лятото, но въпреки това до края на годината няма да стигне предкризисните нива. Държавата ще опита да компенсира, като предвижда 7,7% ръст на стоките и услугите, които потребява тя.
Предвижда се и
двуцифрен
растеж на
правител-
ствените
инвестиции,
главно в
инфраструктура,
така че да се компенсира намалението на инвестициите от страна на бизнеса.
Безработицата в края на годината да е само 6,2%, което е увеличение от едва 2 процентни пункта спрямо 2019 г., предвижда още правителството. Още през 2021 г. обаче безработицата ще се върне на нива от 4 на сто, колкото бе и през 2019 г. За догодина се предвижда и ръст на доходите на работниците.
За да се постигне бързото възстановяване обаче, ще е нужно България и останалите държави в ЕС да действат синхронизирано при вдигането и налагането на мерки срещу епидемията, предупреждава правителството в конвергентната програма на страната. Оставането на противоепидемичните мерки в по-голяма строгост и през втората половина на годината обаче може да задълбочи икономическата криза.
Поне на 500 млн. лв. ще възлязат неотложните разходи за овладяване на разпространението на COVID-19 в България, показват правителствените разчети. До момента обаче правителството още не се е възползвало от най-скъпата от тези директни мерки, а именно включването на армията в опазването на обществения ред и изолирането на населени места, поставени под карантина. Според разчетите на кабинета само
за участието
1330 военни
в помощ на
полицията ще
се похарчат над
168 млн. лв.
Това е със 7 млн. лв. повече от предвидените за заплащане на извънредния труд на полицаите, командировъчни и награди за тях заради работата им при овладяване на епидемията.
500 хил. лв. са предвидени пък за командироване на служители на регионалните здравни инспекции.
Засега от бюджета в помощ на бизнеса са дадени само 1,7 млрд. лв. - милиард за мярката 60/40 и 700 млн. през ББР за кредити през търговските банки.
Още 870 млн. лв. са насочени за възстановяване на бизнеса през пренасочване на пари от досегашните оперативни програми.
