- Д-р Мая Бориславова приела на минутата, повече от месец живее далече от семейството си, спи в болницата
- Тежко е, с мъжа ми си говорим по 2 часа всяка вечер по телефона, обаче моят живот е да лекувам хората, казва тя
- За нея “24 часа” писа миналото лято - хобито ѝ е да ремонтира часовници по кулите, но тази година ще го изостави
“Предварително бях казала на мъжа си, че ако ме потърсят, веднага ще се върна в болницата. Сякаш предчувствах какво ще се случи.” Това разказа д-р Мая Бориславова пред “24 часа”, която в края на миналата година се пенсионира като завеждащ инфекциозното отделение на болницата в Лом.
Обаждането не закъсняло. Позвънили ѝ от градския оперативен щаб в Лом на 21 март - само седмица след началото на извънредното положение. По това време жената си била на село, но иначе живее във Видин. На телефона бил директорът на болницата, край него - кметът, шефът на полицията. Казал кратко: “Наследникът ти в отделението се разболя, моля ти се, ще се върнеш ли?”.
Не се изненадала, но все пак попитала: “Колко време имам за размисъл?”. Гласът отсреща бил повече от сериозен: “Две минути!”.
Била подготвена,
приела на
първата минута
Единствено помолила за ден отсрочка - да не отива в неделя в Лом, нека бъдело в понеделник. Съгласили се.
Сега д-р Мая Бориславова отново е началник на инфекциозното отделение към МБАЛ “Свети Николай Чудотворец” в Лом. Длъжност, на която се пенсионира по Нова година след 12 години начело на отделението и още 22 г. работа като инфекционист във Видин.
Дошла е уж временно, до завръщането на титуляра. В началото уговорката била: идваш за една седмица. От 23 март обаче не се е връщала при семейството си във Видин. Живее в болницата, спи в отделението.
Община Лом стана известна, че от с. Василовци бе първата жертва на коронавируса у нас - жена на 66 г. , която почина в столичната болница “Пирогов”. След нея си отиде и съпругът ѝ, на 74 г. Но местните лекари трябвало да изследват тези, които са били контактни с починалите - около 30 души, с които съпрузите били на общо тържество в местно заведение. И
докато ги
тествал, новият
завеждащ на
инфекциозното
се заразил
с COVID-19. Д-р Емил Георгиев станал и първият и засега единствен пациент с доказан коронавирус на отделението, което ръководел от 2 месеца.
Изкарал средно тежко болестта за своите 55 години. Вече е изписан, поставен е под карантина у дома си. В болнични е до 9 май, после може да вземе и още. Така че д-р Бориславова не може да каже на съпруга и на трите си деца във Видин докога ще остане в Лом.
За нея “24 часа” писа миналото лято. През юли си беше взела отпуск и заедно със съпруга си Стоян Иванов беше дошла в павелбанското село Долно Сахране, за да ремонтират часовника от кулата на местното читалище. Тогава лекарката разказа, че научила тънкостите на часовникарството покрай мъжа си. За него в началото това било хоби, но се превърнало в занаят, след като изгубил работата си като началник на леярския цех на Завода за помпи във Видин.
Това лято обаче нямат планове да ремонират часовници далеч от Видин. Нямат планове и за екзотично семейно пътешествие - през миналия октомври двамата били в Кения, година по-рано - и в Китай. Никой не може да прогнозира колко дълго ще ни тормози коронавирусът, казва д-р Бориславова.
“Приемаме много хора със симптомите на болестта - двойна бронхопневмония, кашлица, висока температура, но всички тестове на такива пациенти до момента са отрицателни”, разказва д-р Бориславова. Но тя е готова и знае как да реагира, ако се появи тук отново заразата.
“Подготвили
сме 5 стаи в
отделението,
едната е и с
апарати за
обдишване
Това са 13 легла. В другата част, която е с 10 легла, приемаме хора с други инфекции. Сега там лекуваме 6-има човека, включително деца с тежки стомашно-чревни разстройства. Колективът ни е хубав. Работим заедно с колежката д-р Шекила Попал-Димитрова - афганистанка, омъжена за българин”, допълва картината д-р Бориславова.
Нейното наблюдение е, че хората тук се страхуват. Идват притеснени, макар пробите им масово да са отрицателни. При нея била жена на 29 г., преболедувала пневмония. Трябвало да я успокоява отново, че няма коронавирус.
Успокоява пациентите си, но не крие, че и тя самата се страхува. “Първо се съгласих да се върна, после 2 дни ревах, май така избих стреса. Да, сега ми липсват домът, семейството, със съпруга ми си говорим по телефона по 2 часа всяка вечер. Но да лекувам хората, това е моят живот, нямаше как да не дойда”, дава си сметка д-р Мая Бориславова.
В това отделение за нея е имало и добри, и тежки моменти.
Педи десетина
години, когато в
района пламнала
епидемия от
морбили,
трябвало да настаняват майки с по две-три деца на едно легло, но се справили. Тогава в отделението дошъл местен журналист, който признал: “Виждал съм бежански лагери в Близкия изток, но такова чудо не бях виждал!”.
Коронавирусът е нова за хората зараза и учените още не са доказали със сигурност дали болестта повтаря вече излекуваните, не са описали всички симптоми на заболяването, не са открили и ваксина срещу него. Виж,
при големите
часовници от
кулите, нещата
стоят далеч
по-просто
Тези, които ги ремонтират, им дават гаранция от 6 месеца. За да вървят безотказно по-нататък, след ремонта някой трябва да се грижи педантично за техния механизъм.
Д-р Мая Бориславова беше доволна да чуе по телефона от кореспондента на “24 часа” в Стара Загора, че часовникът в Долно Сахране, който със съпруга си ремонтираха през юли миналото лято, върви нормално и след 6-те месеца гаранцията. Поддържа го Ганчо Димитров, бащата на новия кмет на селото Димитър Димитров.
Кметът признава, че не познава д-р Бориславова и съпруга ѝ, но имало още една сантиментална причина неговата фамилия да се грижи ревностно за часовника. Той е за първа година кмет, преди него 3 мандата в селото кметувала майка му, доста преди нея - и дядо му по майчина линия. Та тъкмо при дядовия му мандат през 1980 г. бил монтиран часовникът на кулата на селското читалище в Долно Сахране.
