Или защо е добре да държим децата далеч от новините за коронавируса
Тези дни моята 6-годишната дъщеря няколко пъти ме пита дали тя е заразила света. Честно казано, не очаквах точно от нея такъв въпрос, защото е спокойно дете, което с часове може да рисува и да си играе, без дори за миг да се поинтересува какво съобщават в новините. За сметка на това доста бях обмисляла как ще разговарям с брат ѝ близнак за коронавируса, тъй като той е голям любопитко и непрекъснато се интересува от проблеми, които вълнуват възрастните.
Животът в изолация обаче обърна нещата. Той започна да сънува извънземни, които идват да завладеят Земята, и да проверява по няколко пъти вратата дали е заключена, а тя взе да е необичайно тревожна и раздразнителна.
След леки и продължителни подпитвания установих, че много случки от последния месец са се е навързали по доста странен начин в нейната глава. Всички несгоди, които в момента понася като невъзможност да вижда приятелите си, отменените детско парти за рождения ден и великденска ваканция при баба и дядо в България, са надградили неприятно чувство, останало от една ушна инфекция, заради която преди семици отсъстваше от училище. Тогава ѝ бяхме обяснили, че не е добре да ходи в клас, защото може да зарази някое друго дете. И сега, когато чува новини за толкова много болни от коронавирус, си мисли, че това по някакъв начин е свързано с нея.
Когато потърсих информация как да излекувам това насадено у нея чувство за вина, с изненада се натъкнах на съобщения, че още доста родители се сблъскват с подобен проблем.
Според английския професор по ранно детство Ева Лойд дори затрупването на малчуганите с много информация за епидемията и чести напомняния да си мият ръцете продължително със сапун, да стоят на два метра от баба и дядо, за да не ги заразят, също могат да ги натоварят психически. “Те започват да се притесняват да не са направили нещо лошо, след като толкова настоятелно им се повтаря едно и също нещо. Затова трябва да им покажем ясно, че нищо от това, което се случва в момента, не е по тяхна вина и че децата в целия свят преживяват едно и също нещо”, обяснява Лойд пред Би Би Си.
Тя съветва с малчуганите така да се говори за коронавируса, че след това да не прекарват много дълго в размисли. По възможност да им бъде създадена някаква положителна емоция след обсъждането. Може да е съвместно гледане на филм, игра или пък просто парче шоколад. Важното е нещата да им бъдат представени в перспектива, за да не остават подвластни само на емоциите си.
Професор Картрайт-Хатън пък казва, че малките деца се затварят твърде бързо в себе си, ако прекарват много време без компания. Затова е много важно родителите да играят с тях и да насърчават тези с авантюристичен характер да разглеждат ситуацията като приключение. Този подход обаче вероятно няма да работи при по-чувствителните деца и те ще се нуждаят от допълнително успокоение и предпазване. Професор Картрайт-Хатън смята, че е разумно малчуганите под 10 г. въобще да не слушат новини за епидемията от коранавирус, освен такива, които специално са разработени от експерти и са съобразени с психологическото въздействие, което могат да имат върху децата. По думите ѝ тийнеджърите са по-добре подготвени да правят собствени преценки, но също не трябва да бъдат оставяни с часове в стаите си в търсене на информация за епидемията и контакти в социалните мрежи.
Да спре да говори за пандемията от коронавирус пред децата, вече е решил австралиецът Грег Хюз. Той стига до това заключение и го споделя в социалните мрежи, след като открива бележка, написана от 8-годишната му дъщеря. В нея тя описва, че е малко уплашена, но е добре. Чувства се още по-добре, когато мисли, че нито едно дете не е умряло от тази страшна болест. И все още не разбира защо тогава трябва да им толкова почивни дни от училище.
Малката Оливия е написала и неща, които трябва да направи, за да се справи с опасността от коронавирус. Сред тях са да складира вещи, които могат да ѝ помогнат да се занимава с хобитата си да рисува, оцветява и прави хвърчила, докато е в изолация.
“Трябва да се опитам да бъда на метър разстояние от всички и да не се събирам с други хора, когато излизаме в парка. Да си мия ръцете и да не си пипам лицето”, пише момичето. Много хора, които коментират съобщението на баща ѝ Грег, смятат, че той е свършил страхотна работа, след като Оливия е наясно толкова добре какво я очаква и има план как да се справи с него.
“Нещата, които наистина трябва да направите за децата си, е да им напомняте да не се притесняват, но и как всички трябва да си мием ръцете по-често, за да се предпазим от разпространение на заразяването”, обяснява австралийският експерт по родителство Шарън Уит. Тя съветва така да се обобщават фактите за случващото се, че да не предизвикват стрес. Да не се изтъква, че вирусът е смъртоносен, тъй като реално всяка болест може да има фатален край, ако имунната система на човек не може да се справи с нея. А по-скоро да се представя като лоша зараза, която можеш да хванеш, ако не си миеш продължително ръцете и стоиш близко до кашлящи хора.
“С всички тези извънредни новинарски емисии и вестникарски заглавия е добра идея да ограничите това, което децата гледат или слушат, тъй като тревожните коментари могат да предизвикат ненужен стрес върху тях. Дори и по-малките да не стоят директно пред телевизора, а да си играят наоколо, те винаги се заслушват и има шанс да дочуят нещо тревожно”, казва Уит.
По тази причина е добре мама и тате да изчакат със своята информираност и дискусиите за коронавируса, когато децата заспят. А големият въпрос кога всичко това ще приключи нека не получава лесен отговор като “никой не знае” или “няма определено време”. “Накарайте малчуганите да си представят летните ваканции и им кажете, че ще е дълго като тях, но не толкова забавно”, посочва професор Лойд. Опитайте се да им осигурите максимална физическа активност, тъй като тя е от съществено значение и за емоционалното им състояние. Просто защото естественото състояние на децата е да играят и когато това не се случва, те стават раздразнителни и объркани.
Връзката с баба и дядо е много важна в този момент
Когато стана ясно, че заразяването с коронавирус е най-опасно за възрастните хора, много семейства инстинктивно решиха да прекъснат посещенията при своите баби и дядовци. Една снимка от Англия, пусната в туитър, обаче накара много хора да преосмислят това си решение и да търсят начин за някакъв контакт от дистанция с тях. На нея се вижда как две малки деца са залепили нослета до прозорец, от който се показват техните прабаба и прадядо.
81-годишните Рей и Тереза са в самоизолация вече почти месец, тъй като тя е оперирана от рак наскоро. Преди това 30-годишната им внучка Вики, която живее наблизо, всеки вторник ги посещавала със своите две малки момичета. Пиели чай заедно и децата си играели с баба и дядо. След операцията на баба си Вики решава да не прекъсва тази традиция, защото вярва, че за възстановяването й ще са необходими и положителни емоции. Тогава обаче започва епидемията от коронавирус и срещите стават невъзможни. Затова една сутрин Вики довежда малките си момичета и просто ги пуска в двора на баба си да си играят, докато Рей и Тереза още по халати закусват. Така се ражда трогателната снимка, която вдъхновява още много хора да сторят същото.
Други изпращат на възрастните си роднини таблети и мобилни телефони с неограничен достъп до интернет, за да могат да общуват и виждат внуците си. Според психолози поддържането на непрекъсната връзка с близки хора прави изолацията по-поносима.
