Вестници, сайтове, радиа работят на първа линия - намаляват заплати, но не спират издания. Засега
Двама български журналисти - Мария Чернева от БНТ и операторът Добромир Иванов от Би Ти Ви, са в доброволна карантина, но работят от вкъщи.
Причината - с разлика от няколко дни влизат в ковид отделенията на две болници, но не за да се лекуват, а да заснемат какво се случва вътре и да го покажат. Там, където вече 49 дни лекари и сестри се борят за живота на заразените с коронавирус пациенти и никой освен тях не е виждал с очите си какво става.
Журналистите са сами, няма тв екипи, няма осветители. Чернева е с малка камера и остава три дни в отделението на “Пирогов”. Дни по-късно Иванов - самият той оператор, слага защитните дрехи и изкарва пълно денонощие с камерата си в Александровска болница.
Това са традиционните медии - достоверни, обективни и на първа линия в борбата със световната зараза. За тях тези характеристики са аксиома, за хората - необходимост, за да оцелеят в ситуацията на пандемия. Затова
52% се
доверяват на
традиционните
медии,
докато социалните със статута си на народна трибуна са достоверни едва за 20%, показа ново американско изследване. Именно качествената журналистика може да противостои на фалшивите новини, определени като втория вирус след COVID-19 от генералния директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус.
Един мъдър лекар казва: “Докторът лекува човека, журналистът - обществото”. Няма как да оцелеем без лекари, но същото важи, ако останем и без медии.
Дали обаче
те ще оцелеят,
след като са сред първите, пострадали от пандемията?
Авторитетните медии по света регистрират внушителен ръст на четения в своите сайтове и продажби на хартиените си копия, но и срутване на приходите от реклама. Буквално. Рекламните приходи, от които живеят свободните медии, са онази част от бюджета на всяко предприятие, която се реже първа в условията на криза. Така медиите веднага остават без средства, но с огромната отговорност да не спират да информират обществото.
Как изглеждат
сега коридорите
и редакциите,
каква е зоната на
COVID-19 в тях?
Защото в ситуация, когато отговорността им е силно завишена, когато очакванията са в пъти повече, когато публичният интерес нараства всеки ден, те се оказват сред най-големите жертви на заразата.
Защо продължават да го правят? Защото това е професията им. Точно както лекарят продължава да стои по 24 часа в инфекциозното отделение, защото работата му е да лекува, така и журналистът предава денонощно.
Печатните издания в България преживяха два труса в началото на март - смяната на основния разпространител на вестници и затваряне на близо 2000 точки за тяхната продажба, както и коренна промяна в модела на работа, провокирана от коронавируса. Четете утре как се разви ситуацията с разпространението.
Медийна група България, която издава всекидневниците “24 часа” и “България днес”, седмичниците “168 часа”, “Клуб 100” и “Български фермер”, “Хоби фермер”, “Всичко за семейството”, както и над 20 сайта, още в средата на март взе решение за 50% намаляване на заплатите на целия свой екип, като мениджърският състав пое по-сериозната част от тежестта на тази мярка. Така
групата си
гарантира
относителна
финансова
сигурност, която
да позволи да
заплаща 100%
цената на
хартията и
печатарските
услуги
Въпреки извънредното положение и принудителното намаляване на местата за продажби разпространението на групата регистрира около Великден скок на продадените бройки за всички издания - средно между 5 и 20% от отпечатания тираж.
Екипът ни, в който има над 140 журналисти, не спря нито едно издание, нито един сайт през първите месеци на пандемията. На първа линия са основно хората от всекидневниците, като “24 часа” и “България днес” са разделени на два екипа. Колегите от другите издания подготвят материалите си от вкъщи.
Сайтът на
“24 часа”
отбеляза ръст
през март
спрямо февруари
с 26%,
а читателите са разгледали с 55,41% повече страници на сайта от обичайното.
Данните на “24 часа” са аналогични на големите европейски и американски традиционни медии - огромен читателски интерес и рязко намаляване на приходите от реклама.
Никола Костадинов, главен редактор на сайта Dir.bg, потвърждава тази тенденция. “Всички съкращаваме щатове, намаляваме заплати. Бележим голям ръст в посещенията, но това няма как да се монетизира”, обяснява ситуацията той. Костадинов очаква спадът на рекламата да се задълбочи. Традиционните рекламодатели спират кампаниите си поради огромния срив в потреблението. Dir.bg опитва да компенсира спада в постъпленията чрез промяна в стратегията за продажби и с нови форми на съдържание. Сайтът произвежда повече видео съдържание, създава нови рубрики като Home shopping s DIR.Bg - онлайн платформа за пазаруване, скоро ще пусне и сайт за компютърни игри.
“Всичко това обаче натоварва допълнително екипа ни, който и бездруго е пренатоварен до краен предел, за да отразява коректно, навреме и професионално всяко развитие и всяка новина около пандемията. Истината е, че всичките ни усилия не са в състояние да компенсират загубите”, казва Костадинов.
Във вестник “Труд” кризата се бори с 50-процентното намаление на заплатите съвсем в началото на извънредното положение, като в редакцията физически са на работа по двама-трима души, всички останали се трудят от вкъщи. “Труд” е един от малкото вестници, който кандидатства и бе одобрен за мярката 60-40.
За тази мярка кандидатства и “Икономедиа” - издателят на “Капитал” и сайта “Дневник”.
“Кандидатствали сме, макар че за медийни фирми мярката не е докрай ефективна. Съкращаваме разходи, журналистите ще поемат някаква част”, описва ситуацията главният редактор на седмичника Галя Прокопиева.
Промените в тази медийна група са преди всичко в начина на работа - работят дистанционно още преди извънредното положение да бъде обявено официално. Планират се онлайн. Ползват платформата на “Гугъл” и това помага за видеоконференции.
“Издаваме дистанционно включително и вестника. Част от хората, които искат, ходят в офисите, като спазват правилата за дистанция и дезинфекция. Това, което, предполагам, всички медии усетиха, е, че в първите седмици изключително много се ускори новинарският поток и работата на журналистите стана доста интензивна и нарасна”, разказва Галя Прокопиева.
“Икономедиа” също регистрира сериозен ръст на своите сайтове. Данните на “Гемиус” (за посещаемостта - б.а.) ясно показват, че в такава ситуация хората търсят информация от качествени източници, на каквито имат доверие.
В почти всички медии екипите са разделени и работят по график. В печатните обаче няма как всичко по хартиеното издание да се случва дистанционно. Пресата има изключително ключово значение, защото там
експертността
има характер
на документ,
както каза наскоро един изключителен лекар по адрес на “24 часа”: “Ако вие не го напишете, то си остава нещо казано някъде, минава и заминава”. А днес е важно да се вземат информирани решения - и от ръководителите на институции, и от хората.
Всъщност една от причините в България да няма толкова тежка епидемия е достоверната информация, която идваше именно от традиционните медии - вестници и телевизии. Едновременно експертна и същевременно разбираема.
Радиопазарът в България е в аналогична тежка ситуация. Въпреки че слушаемостта се е увеличила с 11% по време на извънредното положение, приходите в радиата и възможностите за съществуване стават все по-малки.
Наскоро едно от популярните радиа у нас е кандидатствало за мярката 60 на 40, но не е било одобрено, тъй като служителите му били 16 души, а не 20, каквото е изискването.
В Дарик радио например от 90 души работят 9 човека.
“Какво да направя със спортната редакция, като спряха българското първенство, евротурнирите, няма да има европейско първенство, няма да има и олимпиада. Как да разкарам обаче Томислав (Русев - един от най-добрите спортни журналисти у нас, б.р.), аз трябва да го задържа”, казва собственикът на радиото Радосвет Радев.
По думите му обществото трябва да има елементарна загриженост и отговорност към своите медии, които в момента, както никога досега, са равни с него.
“В България
помощта може
да бъде под
формата на
държавна
поръчка, но без
ограниченията
за вестниците,
каквито има досега - че не могат да участват. В момента, в който имаш тотален срив на търговската реклама, на практика ти остава единствено административната", казва Радев.
Според него трябва да има помощ и за плащанията за радио- и тв разпръскването - или да бъдат разсрочени, или поети от държавата. Както и разпространението на вестници може директно да бъде поето от държавата, смята Радев.
Впрочем от няколко седмици държавната помощ за свободните медии по света вече не е мръсна дума. Директно я дадоха в Австрия - около 50 млн. евро, обсъждат я в Канада, Италия, румънското правителство отпуска 10 млн. евро за медиите. Европейският съюз призна преди месец, че най-тежко пострадали са медиите, и продължава да търси решение за тяхното оцеляване.
Никола Костадинов,
главен редактор на сайта Dir.bg:
Да се търсят
решения като в
Австрия и Гърция
- Как могат да бъдат подкрепени медиите в тази епидемия?
- Медиите не могат да бъдат третирани просто като икономически субекти в тази криза. Те са натоварени със сериозни обществени отговорности и социална роля. Всички - телевизии, радиа, сайтове, вестници, са на първа линия да информират читатели, институции, бизнес за ставащото в света. Точната и вярна информация е жизненоважна за вземане на правилните решения в момента и за държавите, и за всеки човек. Затова е нужно тази функция на медиите да бъде подкрепена и защитена. Много държави осъзнаха важността на това. В САЩ вече работят регионални програми за директна помощ към медиите в различните щати. Подобни кампании отдавна вървят в Австралия, Нова Зеландия, а отскоро и в Европа, където вече се разгръщат нови правителствени програми.
- Очаквате ли да има спрени или фалирали медии?
- Съкращаването на журналисти и затварянето на медии вече започна. Негативните последствия в целия сектор са чувствителни. Някои ключови издания от развлекателния сегмент като списание Programata.bg например прекратиха дейността си. Наскоро за фалити на медии заговори и собственикът на една от големите телевизии. Печатните издания също са изправени до стената. Финансовите последствия от COVID-19 в медийната индустрия са драматични, нужно е да се търсят институционални решения и икономически мерки за подпомагане на сегмента и в България, както се случва в Гърция, Австрия, Франция, САЩ.
Галя Прокопиева, изпълнителен
директор на “Икономедиа” -
издателството на “Капитал” и “Дневник”:
Загубата на приходи
от реклама ще се
отрази негативно
- Как медиите усещат срива на рекламния пазар?
- Относно финансите ликвидният шок е доста голям, защото приходите от реклама спряха много рязко. Ние сме и в бизнеса със събития, които са забранени със закон, а това са по-голямата част от приходите. Единственото, което расте в момента, са дигиталните абонаменти за “Капитал”, защото пък има търсене на достоверна информация. Ние пишем много и за бизнеса.
Но загубата на приходи от реклама и от събития ще се отрази вероятно силно негативно на резултата ни тази година.
Тъй като има очаквания за икономическа криза, първото, което спира, са рекламните и маркетинговите бюджети. Понеже много от материалите са свързани с COVID-19 и болести, част от рекламодателите, които имат възможност, избягват да се асоциират с такива теми в съзнанието на хората. Но пък има други бизнеси, които опитват да се пренастроят в новата ситуация. Някои от тях имат какво да комуникират. Просто трябва да се следи как се развиват различните сектори на икономиката.
- Как да се помогне на медиите в тази ситуация?
- Ако може, да не им се пречи, да не се наливат корупционни пари в тях и да се пази независимостта на журналистите и достъпът им до информация.
Нова тв не спря новите продукции, Би Ти Ви завъртя пак “Столичаните”
И двете най-големи телевизии преминаха на екипи, които работят ротационно по седмица
Нова тв не спря нито една от новите си продукции - сериали и развлекателни програми. “В сериозното положение, в което се намират държавата и светът в момента, за нас е от изключително значение не само да даваме своевременна информация на зрителите по най-актуалните теми, но и да се грижим за тяхното настроение и здрав дух”, е професионалната позиция на Нова тв.
Според медийната група на първо място е най-важно да бъде съхранен човешкият живот, но и да бъде укрепена и запазена икономическата среда. Затова “Нова Броудкастинг груп” не предвижда промяна на търговската си политика. По-скоро предоставя различни форми на таргетирано позициониране, което отговаря на възможностите на рекламодателите. Въпреки непрекъснатия процес на работа в телевизиите Нова тв прибегна до 30% съкращения на екипа си, за да е стабилна финансово.
И в “Нова”, и в Би Ти Ви екипите се редуват на ротационен принцип. Би Ти Ви обаче промени програмата си, тъй като новият начин на работа се отразява осезаемо на ресурсите. Временно са спрени продукции като “Съни бийч”, “Бригада Нов дом” и “Смени жената”. Това принуждава Би Ти Ви да заложи на повторения на “Столичани в повече”.
За медийната компания приоритет е да се предпази здравето на екипа. “Още преди обявяването на извънредното положение дадохме възможност на всички колеги, които могат, да работят от вкъщи, въведохме ротация на разделени екипи, спряхме пътуванията и въведохме средства и инструменти за срещи и обмен на документи онлайн.
От 13 март всичко това вече не е просто възможност, а задължително навсякъде, където е възможно, и в момента повече от всякога разчитаме и на технологиите, за да общуваме”, казват от телевизията.
Екипите са с предпазни облекла. Има дистанция между водещите и гостите. Цитиридис например е сам в студиото и интервюира гостите си по скайп, зад кадър има много по-малък тим.
В други телевизии много от хората са в платен отпуск. В голяма част от медиите заплатите са намалени наполовина.
