Или как чашката стана пръв другар по време на карантина
Самотна майка нагорещи платформата за общуване в популярен английски сайт за родители с въпрос дали може да се пристрасти към алкохола, пиейки по една бутилка вино на вечер, докато e под карантина. Жената признава, че преди никога не е прибягвала до чашката, за да се успокоява. Разчитала обикновено на чай и шоколад, но оставяйки над месец у дома заради епидемията от коронавируса, се нуждаела от нещо по-сериозно срещу стреса.
Така стигнала до момента, в който изпива 5-6 бутилки седмично. И въпреки че не се напива и няма махмурлук на сутринта, си дава сметка, че очаква още от сутринта тези няколко часа за себе си вечер, когато сложи децата да спят и си сипе чаша вино. Точно това нетърпение я смущава и се обръща към Mumsnet за съвет. Въпросът ѝ предизвиква разгорещена дискусия в сайта, тъй като се оказва, че и други родители са изпаднали в нейното положение.
“Прекалено много е това количество вино, но ти не си сама. Бил съм в същото положение, осъзнавал съм, че не е здравословно, но съм продължавал да пия, за да се справя с постоянното чувство на безпокойство. Не е страхотно, но върши някаква работа, докато се намери по-добро решение”, пише потребител на сайта. Друг споделя, че да се държи толкова много алкохол вкъщи е голямо изкушение. В неговото семейство през първите седмици на карантината също направили тази грешка. Решили да се запасят с кашон вино и с изненада установили, че го изпили за дни. След като и с втория се случило същото, решили вече да купуват само по две бутилки седмично, които да се пият през уикенда. “За нас беше по-лесно да кажем, че няма да вкусваме алкохол четири или пет дни в седмицата, отколкото да намаляваме количеството всекидневно”, обяснява мъжът. Повечето от хората, които признават, че се борят да ограничат пиенето, също съветват да има сухи дни, тъй като така по-лесно се намалява количеството, което при самотната майка е три пъти над препоръчителната норма от една чаша вино на ден.
Клиничният психолог Клаудия Хърбърт не е изненадана, че много хора се обръщат към алкохола, тъй като един от резултатите от тази епидемия е рязкото спиране на почти всички предишни източници на забавление и отвличане на вниманието. Освен това, каквито и да са инднивидуалните обстоятелства, животът на едно място от психологическа гледна точка създава много напрежение и ефектите от самоизолацията могат да бъдат твърде сериозни и дори травмиращи, предупреждава тя. Затова е обяснимо, че хората се опитват да притъпят лошите настроения, които изпитват. И след като не разполагат с обичайните външни фактори за разтоварване, като спорт например, прибягват до нещо достъпно като пиенето.
“Мозъците ни работят така, че възприемат алкохола като награда. Те преценяват усилията, които трябва да положиш, за да я получиш и дали си заслужават”, обяснява пред Би Би Си Клер Рострон, старши преподавател по здравни науки в Опън юнивърсити. По думите ѝ самоизолацията прави преследването на тази цел по-рисковано. За хората, които пият от време на време, тази награда не е толкова важна, което означава, че те може да не излязат, за да си купят бутилка. Но тъй като алкохолът помага за освобождаване на повече допамин, който създава добро настроение, свикналите с това негово действие се стремят да увеличат количествата в търсене на успокоение от неизвестностите, които крие епидемията. За някои хора пиенето пък е средство за справяне с трудни ситуации и тъй като в момента е време за адаптация към нови условия, имат извинение често да прибягват до него. Така че освен да се отпуснат от натоварването да работят и да гледат деца у дома, те го използват и да общуват по-свободно онлайн. Самоизолацията дава прекалено много възможности лесно да се сприятелите с алкохола и да започнете да пиете твърде много, предупреждава Рострон. И макар още в началото на епидемията Световната здравна организация да предупреди, че той не трябва да се използва като механизъм за справяне с кризата, тъй като влияе отрицателно върху имунитета, който пък е изключително важен при заразяване с коронавирус, изглежда, точно това се случва. В много страни бе регистрирано увеличаване на продажбите на алкохол, въпреки че питейните заведения и ресторантите бяха затворени. Във Великобритания например супермаркетите отчетоха скок от 22%, като се оказа, че англичаните са похарчили за пиячка през март 1,1 млрд. паунда, което е със 199 млн. повече спрямо същия месец на миналата година и повече от дадените пари за храна.
Това принуди редица непрвателствени организации да започнат спешни разяснителни кампании за вредата, която пиенето по време на карантина може да нанесе върху хората, и да призовават за “Сух COVID”. Шотландската писателка Мхайри Макфарлън е сред хората, ангажирали се да участват в тази акция. Тя сподели пред Би Би Си своя опит. През първия уикенд от карантината си пийвала здраво с идеята, че дълго време няма да може да излиза и да го прави с приятели. Резултатът е махмурлук, но тя не се отказва. “Започнах да си сипвам по чашка всеки ден към 17,30 часа, обявявайки, че вечерта започва. Така се опитвах да се върна към някаква структура от предишния си начин на живот”, разказва писателката. Дните ѝ обаче започват да са придружени със силно главоболие и тя не може да пише. Отказва се от алкохола и вече близо месец не разчита на него, за да се справя със самоизолацията. Предстои ми следващите дни да завърша черновата на седмия си роман и да отпразнувам с шампанско това, но след това отново се връщам към “Сух COVID”, посочва Макфарлън. Тя обяснява, че разбира всичките хора, които показват чашите си в социалните мрежи и вдигат наздравици със своите приятели, както и тези, пиещи бира след бира в домашния си офис, но предпочита да се наслаждава на контрола, който си е върнала над своя живот, отказвайки се от алкохола.
Според психолози карантината е подходящо време да се спре пиенето, тъй като липсват редица неща, които обикновено провалят подобни решения. Например няма нужда да се оправдавате в компания защо сте без чаша, тъй като скоро не се очертава да купонясвате с други хора. Изкушението някой да ви убеди, че едно-две питиета след работа няма да провалят обета за въздържание, също не съществува. Освен това усещането, че извънредната ситуация ще доведе до радикална промяна в досегашния начин на живот е сериозен стимул човек да преразгледа собственото си поведение и да се опита да се отърве от пороци, които влияят негативно на здравословното му състояние.
В Южна Африка освен срещите забраниха и алкохола
Южна Африка стана първата държава, която заедно с мерки за социална изолация, въведе и забрана за продажба на алкохол по време на епидемията от коронавирус. Обяснението бе, че всяка седмица около 34 000 души биват приемани в болница заради наранявания от пиянски скандали, което допълнително ще затрудни здравните служби, борещи се със заразата. Освен това пиенето отслабва имунната система и дори може да причини усложнения при респираторни заболявания.
От организациите на производителите на бира и спиртни напитки заплашиха със съд правителството заради тази крайна мярка, която обрича бизнесът им на фалит, но до момента не са завели иск. Те твърдят, че по този начин се насърчават престъпните мрежи да поемат алкохолния сектор и се възраждат порядки от времето на апартейда, когато чернокожите са нямали право да пият на обществени места.
И макар южноафриканското правителство да отчита 75-процентово намаление на лекуваните с травми след пиянски свади през последния месец, в сациалните мрежи се наблюдава засилен интерес към споделяне на рецепти за производство на домашен алкохол от ананас и царевица, което отдавна се практикува от живеещите по селата. Законът за сухия режим обаче дава право на полицията да арестува пияни, както и да конфискува алкохолни продукти.
