В следпандемичния свят на Източна Европа и на България в частност се отваря шанс да вземе от дела на Китай в световната икономика
Новата ключова дума е nearshoring
Източна Европа може да се превърне в новия Китай, а България в следващия Шанхай с предимствата си да привлече производства от различни индустрии.
Световната икономика преживява трансформация и едва ли ще бъде същата след кризата, породена от пандемията COVID-19. В този ред на мисли една основните промени може да бъде очертана с т. нар на английски е наречена nearshoring политика - преместването на бизнес операция в страна, по-близка до централата. Ако преди годините тенденцита бе за изместване на производства в Китай , държавата, приютила огромна част от световното производство, което в ситуации като сегашната се оказа проблем – много от доставките бяха прекъснати. Сега политиката на големите международни компаниите трябва да бъде насочена към nearshoring.
България вече е започнала да се ориентира в настъпващите промени и смята да използва предимствата си, за да привлече повече инвеститори. “Към настоящия момент с оглед ситуацията, която световната икономика преживява, министър Емил Караниколов ни даде насоки и започнахме активно да работим за съкращаване на веригата на доставки. Ако преди години тенденциите са били да се изнесат производства към по-далечни дестинации, които са с много по-ниски разходи, то към настоящия момент и кризата с коронавируса показа, че не може да се разчита на това.
Трябва да има диверсификация на производствените мощности и като че ли светът осъзна, че не може да разчита само на Китай за всяко нещо, което се произвежда. И трябва да влезе в изпълнение план, който и преди години е разглеждан – оставяне на производствата или поне на част от тях близо до съответните централи”, обяснява Стамен Янев - изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ).
Макар идеята за
nearshoring да не е нова
и тенденцията да се засили
през миналата година,
България е инициатор този въпрос да се постави и на европейско ниво, така че ЕС да формира политика големите европейски компании да съсредоточат производствените си мощности и работни места в Европа, което би бил разумен вариант за излизане от кризата.
Янев очертава предимствата на Централна и Източна Европа и на България. Едно от тях са ниските оперативни разходи, близо сме до централите на големите компании. А оптимизация на разходите не означава само да се търсят нископлатени служители, тя може да дойде и по линия на организацията и контрола. Много по-лесно е висшият мениджмънт да пътува например от Германия до България, отколкото до Китай. А когато прекият контрол на производствените мощности е трудно осъществим, трябва да се наеме персонал на място, който по дефиниция е по-висококвалифициран, което значи и по-големи разходи.
Не трябва да се подценяват и културните различия между Европа и Азия, които се избягват с Източна Европа. България има и езиково предимство – по статистика всеки втори българин говори един западен език, а всеки трети – два. “При положение че можем да задоволим високото ниво на производителност, да предложим квалифицирана работна ръка, да има контрол на централните структури и същевременно да помогнем с мерки чрез Закона за насърчаване на инвестициите, може да се постигне същата ефективност, а резултатът ще е с по-добро качество заради контрола на процесите”, обяснява Стамен Янев.
През последните години са насочени повече инвестиции в образованието, а благодарение на съществуващите над 250 компании в автоиндустрията, която е високотехнологична, в България има достатъчно квалифицирани кадри.
Същевременно страната ни има стратегическа географска позиция, така че може да работим и за Азия – доставките оттук биха били много по-бързи, отколкото от Западна Европа. Това е от значение, тъй като има продукти, чиито части се правят в Западна Европа, а се сглобяват в Азия.
Агенцията за инвестиции вече е провела онлайн среща с 14 двустранни търговски камари със страни от ЕС плюс Американската търговска камара в България. Идеята за nearshoring се възприела много добре от всички. А камарите могат да ни насочат кои компании преосмислят своята политика извън Европа и да се направи директен маркетинг на България към тях.
От американската камара има и конкретни запитвания в сферата на личните предпазни средства - дезинфектанти и маски - това, което в момента е най-важно за всички.
“Фокусираме усилията си основно да промотираме България като инвестиционна дестинация и да
изтъкваме възможността
веригата на доставки
да бъде съкратена,
можем да предложим сериозен пакет от насърчителни мерки на база сигурността на макроикономическите ни параметри - ниска данъчна ставка, оптимално ниски оперативни разходи, свързани с ток, вода, газ, особено след предоговарянето на цената с Русия. Можем да създадем действително добър и атрактивен инвестиционен продукт. Като първа стъпка обмисляме варианта голяма част от производствените ни мощности също да помислят за диверсификация на продуктите си – ако са произвеждали за автомобилната индустрия, вероятно много лесно може да правят компоненти и за други стоки, например респиратори, които са необходими в настоящия момент.
И в глобален мащаб автомобилните компании се преориентират. Имаме завършена хладилна техника, която също много по-лесно може да се трансформира за друг тип”, изтъква Стамен Янев.
“Темата наистина е много важна. Първото разочарование за западните фирми, които са работили в Китай, Индия и други държави, бе в сферата на здравеопазването –
видяха, че доставки не
могат да се получат,
и ще започнат да преосмислят дали да оставят присъствието си там, или да се завръщат към по-близки дестинации. Това е тясно свързано с другата голяма тема за доставчиците. Тази верига в момента на много места е прекъсната поради транспортни и логистични проблеми и ако тя е по-близо, би било по-добре”, коментира Митко Василев, председател на Германо-Българската индустриално-търговска камара.
Според него България трябва да се ориентира първо към продукти за здравеопазването. Но идеята е приложима за всички сектори. “Най-актуалният е автомобилостроенето и ние набрахме вече доста скорост. От Германия може да дойдат заводи в областта на машиностроенето, химическата промишленост. Ние работим по тази тема, още не сме извадили продукт, но може би ще сме първите. Работата сега на България е да се представи в най-добра светлина, защото имаме възможности и потенциал”, убеден е Василев.
Но и добавя, че компаниите все още са фокусирани върху възстановяването и излизането от кризата. А и
едно изнасяне от Китай
също изисква
допълнителни разходи,
така че тепърва предстоят решения как може това да се случи.
Представителите на търговските камари ще създадат работна група, за да развият проекта. Те приветстват инициативата на агенцията за инвестции и са готови за сътрудничество. Благодарение на италианския опит в справянето с икономическите последици от кризата, “Конфиндустрия България” - обединението на италианския бизнес у нас, веднага след обявяването на извънредното положение, е изготвила предложение към правителството с мерки и действия, които да помогнат на бизнеса да оцелее в тази криза. Още 14 камари са подкрепили и допълнили тази позиция.
“Конфиндрустрия България”, заедно с “Конфиндустрия Италия”, вече подготвят представяне, насочено към предприемачите от цяла Италия, за да се запознаят с възможностите на България като алтернатива на далечни дестинации за интернационализация на бизнеса.
Американската търговска камара в България също намира за интересна идеята на Българската агенция за инвестиции. “Кризата с COVID-19 показа, че редица икономически отношения и сектори у нас имат нужда от стратегическа промяна и нов подход. Само така можем да опазим живота и здравето на нашите сънародници и да гарантираме заетост. Това е шанс за ускорена дигитализация, истинско въвеждане на е-управление у нас и развитие на иновациите. Също така ниършорингът би дал допълнителен бизнес на наши традиционни индустрии като производство, фармация, храни и напитки, минно дело, строителство, металургия, енергетика и други”, смятат от камарата.
“България може да се възползва от шансовете да се превърне в производственото ателие на Европа. Традициите в отрасли като машиностроене и металургия, текстил, химическа и фармацевтична промишленост, наличието на поддоставчици на европейско и световно ниво и преференциалните условия, довели много инвеститори, са отличен вектор за привличане на нови европейски инвестиции”, потвърждава и Френско-българската търговско-индустриална камара. Организацията води кампания за повишаване на информираността на френски компании за нашия потенциал.
Когато говорим за големи инвестиции, трябва да се обединим със съседните държави, казва Янев. Общите усилия могат да ни дадат допълнителен тласък. Вече получаваме все повече запитвания до каква степен български фирми могат да бъдат
поддоставчици на
основни производители
в Западна Европа
и това ще е първата стъпка, казва Янев. Те са свързани отново с лични предпазни средства и медицински продукти, което ще даде тласък на развитието на текстилната промишленост.
Друга от индустриите, в която можем да се наложим, е информационните технологии. В България могат да бъдат изнесени част от дейта центровете, които съхраняват и поддържат информационните системи на голяма част от компаниите. ИТ индустрията у нас за последната година допринася за формирането на БВП със стойности над средните за Европа.
Освен това голяма част от БВП идва от производството и износа на софтуерни продукти. Това заедно с факта, че автомобилната индустрия вече е развита в България,
ни прави подходящи и
за производството на
електрически автомобили “
Вече имаме договорености с производители да стартират тук, казва Янев. Работи се и върху инвестиция за завод на батерии за електромобили.
Химическата индустрия също има традиции в България – производството на лекарства у нас е добре разпознаваемо в света. А кризата показа каква опасност крие фактът, че в момента голяма част от световното производство на медикаменти е в Индия, като ресурсът се предоставя от Китай.
