Български учени работят активно по разработването на хиперимунен серум, който освен да помага на вече заболели от COVID-19, да се прилага и като профилактично средство срещу заболяването.
Това съобщи за БТА д-р Волганг Люпке, автор на научната разработка.
Като първа стъпка серумът ще се изготвя от кръв, взета от преболедували пациенти, обясни Люпке. По думите му ще се работи в партньорство с Александровска болница в София. Със следващите стъпки по обработката на кръвта до прахообразен препарат ще бъдат ангажиани два института на БАН - по микробиология и по криобиология.
Полученият прахообразен препарат може да бъде прилаган с апаратите за вдишване, като по-добре е да не се работи под налягане, допълни Люпке. По думите му хубавото е, че препаратът ще може да се използва и профилактично, особено при застрашени групи, каквито са медицинските работници.
Пилотно серумът ще бъде изработен с помощта на 10 пациенти-доброволци, които трябва да дадат по 200-300 милилитра кръв, обясни Люпке. По думите му целта е да се получи поне един литър серум първата партида.
Едва след като се проследи ползата от прилагането му, ще се пристъпи към масово производство. За него вече ще се разчита не на човешка кръв, а на телета, които ще бъдат заразявани с вируса, за да може кръвта им да изработва антитела. Вече е взето решение къде ще бъдат настанени животните, каза още Люпке.
Позицията на учения е, че единственото нещо, което на 100 процента действа срещу вирусите, са антителата. В случая с COVID-19 ваксината трябва да е аерозолна - да се впръсква и вдишва, иначе е безсмислено да се прилага, посочи Люпке. Той обясни причината - белите дробове имат защитен механизъм и затова е необходимо да се действа с аерозолни препарати, които да достигат до клетките.
"Образно казано, нашата цел е всяка клетка да има портиер и щом види вируса да му слага белезници. Самият вирус може да влезе в клетката, без да разболява организма. Комплексите от антитела карат клетките да произвеждат собствени антитела, като така организмът ще премине от пасивен в активен имунитет, което е целта", разказа ученият.
Методологията за изготвянето на серум срещу COVID-19 би била от полза и при поява на други вируси, каза още Люпке. По думите му в момента това е и една от неговите цели - да се разработят принципите, по които да се действа при заплахи от такъв характер.
Българите обаче трябва да знаят и да се гордеят, че нашите учени не са скръстили ръце, а работят активно в борбата с пандемията и то на изключително високо ниво, без да отстъпват на колегите си от другите държави, посочи Люпке. Той допълни, че страната ни трябва да помисли и за създаване на база за извличане на антитела, които може да се ползват в бъдеще. COVID-19 е предизвикателство, което няма да остане последно, трябва да сме готови за реакция в бъдеще, посочи ученият.
Нашите учени могат да разчитат и на подкрепа извън страната. Вече е ясно, че българската общност в Чикаго събира активно средства, за да подпомогне разработките на родните експерти от БАН. Финансова помощ е готова да окаже и една от големите Асоциации в Германия. А немска компания е склонна да започне производството на аерозол срещу COVID-19, като продуктът обаче ще бъде признат като български.
Междувременно българските учени са получили покана за участие и в международен проект с Китай и Франция. Той ще бъде широкообхватен, обясни проф. Христо Найденски, ръководител на департамента по Инфекциозна микробиология към БАН.
По думите му различни екипи ще изучават структурата на вирусите, химическите вещества, които въздействат върху коронавируса, разработването на ваксини. Ще бъде направено и проучване за предаването му върху други същества, резистентността му и различните мутации. В случая екипът на д-р Люпке ще проучва аерозолните антитела.
Предстои да изготвим и проект, с който да кандидатстваме за финансиране пред фонд "Научни изследвания", допълни проф. Найденски. Идеята е парите да се инвестират в целия цикъл изследвания, необходими за получаването на хиперимунни серуми и тяхното прилагане. Притеснението на учения е, че тези проекти се реализират чрез обявяване на обществени поръчки, което ги забавя във времето, а понякога направо ги проваля. А когато става дума за изследователски процес, това изключително много забавя работата, допълни Найденски и уточни, че е редно да се мисли за облекчаване на финансирането във време на извънредно положение.
