Или как престанахме да виждаме какво се случва около нас
Цялото общество - не само в България, а и по света - е хипнотизирано от постоянния и непрекъснат низ от новини, свързани с последните данни за заболелите, мерките, които се вземат, мерките, които биха отпаднали, и списъкът продължава все в този ред. Тази хипноза накара милиарди по света, както и милиони в България да се фокусират в един много тесен промеждутък от време, наречен “сега”.
Хоризонтът ни се скъси и се простира до утре или най-много до следващата седмица и всички ние, затаили дъх, очакваме следващата “новина”. Но тъй като фокусът на нашето възприятие, което е заразено от коронавируса, е пренастроен на дневно-седмична вълна, реагиращ само на вирус и мерки, то на всички нас ни убягва така наречената голяма картина. И точно в това се изразява страничният и значим ефект на коронавируса, наречен ослепяване.
Но коя точно
е голямата
новина?
Голямата новина е, че сме участници и ще изживеем най-големите социално-икономически промени, на които човечеството е било свидетел през последните 100 години. При съвременната глобална икономика и начин на живот няма да има останали “сухи”. Точно обратното, икономическо-социалните цунамита ще нанесат по-големи поражения на по-малките острови.
Какво пропускаме, когато фокусираме нашето възприятие на тук, сега, коронавируса и на егоцентричния “аз”?
Преди седмица милиардерът Рей Далио сподели своите виждания за създаващата се ситуация – той предрича глобална депресия. Рей, който управлява най-големия хедж инвестиционен фонд в света Bridgewater Associates, вижда
тази депресия
да е същата или
по-голяма от
депресията,
която сполетя
света през 1929
година, която е и най-голямата досега в историята на модерната икономика.
Свидетели сме на рекордни в цялата история на човечеството нива на заеми и задлъжнялост: държавна, корпоративна, на физически лица, кредитиране на автомобили, кредитиране на студенти. Тази обща задлъжнялост, или живот на вересия, се измерва в стотици трилиони (над 200) - цифри, които се използват за измерване на разстояния в Космоса, но не и на нашия ежедневен живот. А какво означава един трилион долара, преведено към наши човешки измерения: всички работни заплати на всички, които работят в България, за 60 години напред, включително осигуровките и данъците! Тоест България да функционира както през 2019 г. за 60 години, без никой да работи!
Отгоре на всичката тази задлъжнялост централните банки на развитите икономики се оказаха купувачи на ценни (или по-правилно обезценени) книжа и през последните 10 години напечатаха рекордно големи суми пари - отново измерващи се в трилиони. Четирите най-големи централни банки “помогнаха” с 22 трилиона долара. Преведено в човешки измерения, това е 130 държави като България да получават заплатите си за 10 години!!! 10-годишна отпуска за всички в 130 държави като България!
“Това е голям
експеримент.
Нещо, което
никога в
историята на
човечеството
не е правено”,
заяви Кевин Логан, главен икономист на един от най-големите банкови конгломерати в света - HSBC.
И нека прибавим заявлението на ООН - очаква се 195 милиона да загубят своята работа заради задаващата се коронаикономическа криза.
Всичко това означава, че някои медии се опитват съзнателно или несъзнателно да отклонят нашето внимание от истинския колосален икономически и социален проблем, зараждащ се пред “слепите” ни погледи, който коренно ще измени нашия живот през следващото десетилетие. Няма да има връщане към нормалното - ще има ново “нормално”. А тези, които искат да виждат по-далече от седмица и месец, трябва да се фокусират в 3 основни направления:
Първо: физическа сигурност, изразена в храна, жилище и здраве.
Второ: под никакъв предлог да не забравяме нашето духовно развитие под натиска на физическите препятствия
И трето: финансова сигурност - много е важно как ще съхраним нашите спестявания.
Физическата сигурност в повечето случаи е инстинктивна и до известна степен въпрос на географска даденост. България е добре позиционирана относно възможността да осигури достатъчно изобилие от храна, даже и да се наложи да се откажем от някои глезотии.
Друг един много често пренебрегван аспект на физическото оцеляване е
функционалността на
жилището,
което е
изключително
важен фактор в
един нов свят,
в който ние несъмнено ще прекарваме от 2 до 3 пъти повече време в дома си. Що се касае елемента, наречен здраве, то ваксината, която неминуемо ще бъде разработена, ще ни предпази от трагични здравни последици, но тя няма да ни гарантира 100% връщане към живота, който познаваме.
На 7 април тази година епидемиологът от Харвард професор Марк Липшиц, директор на центъра по обществено здраве, заяви, че “не е въпрос дали вирусът ще мутира. Да, той ще мутира. Въпросът е, че никой не знае дали бъдещите ваксини ще бъдат ефикасни и срещу тези мутации”.
Периодът на карантина и ограничения предоставя добра почва за развитие на стрес, конфликтни наклонности, особено когато имаме усещането, че са застрашени нашето здраве и физическо оцеляване. На 14 март 2020 г. най-престижното списание в света Lancet, което публикува медицински и клинични изследвания само когато са потвърдени от видни и признати специалисти, представи резултати от проучване, което потвърди гореспоменатите рискове.
Поради това е добре да обърнем внимание и да отделим време, в което да погледнем вътре в себе си, за да можем да намерим духовни ценности, които да ни помогнат не само да предотвратим негативните последици, но и да използваме допълнителното време, което ни се освобождава, да развием положителни аспекти.
Това е едно нелеко начинание, чиито резултати са трудно измерими и затова много често се пренебрегва от много от нас.
Нека избегнем
синдрома на
“сварената
жаба”,
за който се знае, че ако поставим една жаба в съд с гореща вода, тя веднага ще скочи извън, но ако същата тази жаба бъде поставена в съд с вода, която тепърва започваме да загряваме, тя няма да усети нарастващата температура и ще се свари, докато умре. Много от нас под карантина в нашите домове осъзнават, че техните настоящи жилища са неадекватни. Сега е време да се помисли за една рационална бъдеща инвестиция в добро и функционално жилище, което да се превърне в нашия духовен дом.
Финансовата сигурност е по същност и природа по-маловажна от физическата и духовната, но имайки предвид, че неподготвеността и вярата в миналото са най-опасният и коварен враг, то трябва да не се подминава, особено когато е свързана с физическото оцеляване. През последните хилядолетия човечеството многократно е доказало неизменния двуетапен подход при кризи:
Преди и в началото на криза - “Сега нещата са различни, не са както преди и всичко бързо ще се оправи”.
В разгара и след
кризата - “Кой би
помислил, че
това може да се
случи. Ако знаех,
щях да...”
Само тези, които се фокусират върху широките аспекти и далечния хоризонт, могат да предвидят и да избегнат това “ако знаех...”.
Изнесените по-горе факти на колосалните икономически и финансови промени неимоверно ще заплашат нашите спестявания. Това се знае, но дали всеки го “вижда”?
Трябва да се “видят” и местата, където можем да съхраним нашите спестявания. Тези оазиси на стабилността силно се ограничиха и такива традиционен методи като стоковият пазар, който широко се използва на Запад, и банковият сектор, който широко се използва в България, са на изчезване.
Достатъчно е да погледнем Япония, която се дава като пример на икономическа реалност, в която светът тепърва навлиза. Мерките, които виждаме да се прилагат днес, вече бяха приложени в Япония през 1991 година като средство да се спаси икономиката от банковата и икономическа криза. Фактите са налице - тогава борсовият индекс Nikei се обезцени с 63% и до ден днешен не се върна на нивата от своя пик през 1989 г. Много компании напълно се заличиха от лицето на земята - 100% загуба. Според повечето видни икономисти борсовият индекс Nikei не само няма да се възстанови, а тепърва ще претърпи още един подобен негативен срив.
Златото се
показва като
един от
пазителите на
спестяванията, погледнато даже и през лупата на 5000-годишната история на човечеството. То и сега ще се окаже мястото, най-добро за съхранение на нашите спестявания. Единственият риск, който трябва да се има предвид, е примерът на САЩ, където през 1939-а
Остава недвижимото имущество, много пъти спрягано като добра или лоша инвестиционна платформа. В създалата се и създаваща се ситуация трябва да обърнем внимание на негативния риск. При недвижимостта, особено при жилищата, негативният риск от конфискация е нереален, тъй като държавата няма възможност, първо, да използва тези активи и второ, да ги стопанисва. Представете си как която и да е било държава би организирала стопанисването на десетки или стотици хиляди жилища - това никога не се е случвало и е нереално изпълнимо.
Така че инвестицията във фунцкционални жилища, които ще бъдат жизненонеобходими за новоформиращия се начин на живот, остават една от най-безрисковите сфери за предпазване на нашите спестявания. Те не се изпаряват както цените на ценните книжа, банките като КТБ и реално не подлежат на конфискация като златото.
