Трайното излагане на азотен диоксид води до диабет, сърдечни и белодробни болести - т.нар. придружаващи заболявания
80% от смъртните случаи в Италия, Испания, Франция и Германия са в 5 района с високи нива на замърсяване
През 2019 г. ЕК съди България за въздуха в Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора, където се намират 4-те големи теца
През последните седмици пандемията от COVID-19 изчисти въздуха в големите градове. Ню Йорк, Пекин, Венеция, Делхи вече не са същите. С надеждата вирусът да изчезне обаче се надяваме и отново да се качим по колите, да запушат ауспуси.
Все повече експерти са единодушни, че
идната зима пак
ще си говорим
за зараза,
а ежегодният смог само значително ще влоши ситуацията.
Освен ако не се вземат работещи мерки.
Въздухът, замърсен от емисиите от ауспусите на камиони, автобуси и автомобили, както и от горенето на въглища и отпадъци, оказва значително влияние върху способността на организма да се бори с инфекции и вируси. Често хората в рисковите групи живеят в близост до електроцентрали, магистрали, автобусни депа и дистрибуционни центрове, където камионите работят денонощно.
Проучване доказва, че
при грипната криза
през 1918 г. в градовете
с по-голямо
замърсяване
от въглища има
значително по-висока смъртност
Подобна закономерност е открита при огнище на епидемията от тежкия остър респираторен синдром (ТОРС/SARS) през 2003 г. “Качеството на въздуха в атмосферата е важна причина за смъртността по време на пандемията”, отбелязват изследователите от грипното проучване от 1918 г.
Вероятно така ще се окаже и в нашата пандемия, пише Кейти Ференбахер, старши анализатор за американското бизнес издание “ГрийнБиз”.
Стряскаща статистика показва, че смъртността от COVID-19 е най-висока именно в регионите, където през предишните месеци е имало високи концетрации на азотен диоксид в комбинация с атмосферни условия на инверсия, които предотвратяват ефективното разпръскване на замърсяването на въздуха. Най-голямото огнище на заразата в България е София, където положението е точно такова.
Азотният диоксид (NO2) е замърсител и парников газ, който е страничен продукт основно от изгарянето на фосилни горива като въглища, бензин, нафта, мазут и т.н.
Проучване на германския университет “Мартин Лутер” в Хале-Витенберг доказва връзката между дългосрочното излагане на NO2 и смъртността от COVID-19. Чрез спътникови снимки израелският учен Ярон Оген сравнява данните за разпределението на азотния диоксид в атмосферата с броя на жертвите.
78% от жертвите
са били в 5 региона
на Северна Италия
и Централна Испания
Именно в същите 5 региона преди месеци са регистрирани най-високите концентрации на NO2 в комбинация с много слаб въздушен обмен.
За концентрацията на азотен диоксид в тропосферата (разположена между повърхността на Земята и височина от 10 км) е използван космическият спътник Sentinel-5, който се управлява от Европейската комисия по програмата “Коперник”. От петте региона, където се наблюдава най-висока смъртност, 4 са в Северна Италия - Ломбардия, Емилия-Романя, Пиемонт и Венето. Петият е административният район “Община Мадрид”, който също като Паданска равнина е заобиколен от планински вериги.
Учените стигат до извода, че дългосрочната експозиция на азотен диоксид може да е един от най-важните фактори, допринасящи за фатален изход на болестта COVID-19 в тези региони и може би в целия свят.
В котловина и заобиколена от планини е разположена и София, която шефът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски първо определи за “основно огнище с най-много заразени с COVID-19”.
Замърсяването на въздуха в столицата, както в други български градове, е проблем. През последните години няколко проучвания на Европейската агенция по околна среда последователно поставят България на челно място с най-лошо качество на въздуха.
Тежката ситуация бе допълнително призната през април 2017 г. с решение на Европейския съд, с което
България бе осъдена
за системното
нарушаване
на стандартите
за качество на въздуха
и постоянното превишаване на минималните прагове, особено на праховите частици. Решението не е придружено от финансови санкции, но показва, че мерките не дават резултат.
Две години по-късно, през юли 2019 г. ЕК пак предяви иск срещу България, този път с Испания, пред Съда на ЕС: “В България не се спазват пределно допустимите стойности на серен диоксид (SO2), a в Испания - на азотен диоксид (NO2)”. Брюксел отправи предупреждение за замърсяването на въздуха и в Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.
В началото на 2020 г. правителството настоя пред съда за прекратяване на делото за чистотата на въздуха.
Всяка година
над 10 000 души умират
преждевременно
в България
заради мръсния въздух,
предупреди Световната здравна организация през лятото на 2019 г.
Дългосрочното излагане на NO2 е свързано с хипертония, сърдечни и сърдечносъдови заболявания, повишен процент на хоспитализация, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), значителен дефицит в развитието на белодробните функции при деца, увреждане на белите дробове при възрастни и диабет. С други думи - т. нар. придружаващи заболявания, с които често се оправдава нечия смърт след COVID-19.
Същата тенденция се наблюдава и в САЩ, където от всички над 1 млн. заразени почти 300 000 са в щата Ню Йорк, известен със силното замърсяване на въздуха. Там са регистрирани повече от 22 600 от всички близо 57 000 починали американци.
Учените потвърждават, че
ако въздухът в Манхатън
бе съвсем малко по-чист
в миналото, сега
можеше да са спасени
стотици животи
Коронавирус бе открит върху фините частици в замърсения въздух. Учени проучват дали това може да позволи пренасянето му на по-големи разстояния и да увеличи броя на заразените. Още не е известно дали вирусът остава жизнеспособен върху частиците от замърсяването и в достатъчно количество, за да причини заболяване, уточнява в. “Гардиан”.
Италиански учени използвали стандартни техники за събиране на проби от замърсяване на външния въздух в един градски и един промишлен обект в провинция Бергамо и идентифицирали ген, силно специфичен за COVID-19 в множество проби. Наличието на вируса било потвърдено чрез тестване в независима лаборатория.
Леонардо Сети от университета в Болоня признава, че е важно да има допълнително проучване дали вирусът може да се пренася жив от мръсния въздух. “Аз съм учен и се притеснявам, когато не знам”, казва той. - Ако знаем, можем да намерим решение. Но ако не знаем, можем само да понесем последствията.”
Предишни проучвания показват, че
фините прахови
частици
подслоняват
микроби
и че замърсяването вероятно е пренасяло вирусите, причиняващи птичи грип, морбили и шап на значителни разстояния.
COVID-19 безспорно е криза, но тя би могла да се превърне в значим фактор в борбата срещу замърсяването на въздуха и намаляване на възглеродните емисии. Победата в случая буквално означава спечелени животи.
