- Майка му Събка не се грижела за него, но и
в началото не давала съгласие да го вземат нови родители
- В болницата в Стара Загора 4-месечното бебе
било 60 дни под името Пашов - нямало друго име,
лекари събирали пари за памперси и храна
Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет - тази поговорка като че ли е за 6-годишния Кирил Пашов от село Паничерево. Селото, което бе второто населено място в България след Банско, поставено под карантина заради коронавируса.
В момента момчето живее щастливо с новото си семейство в Нидерландия. Това се случи благодарение и на в. “24 часа”. През януари 2014 г. вестникът не само разказа неговата история, но и се намеси активно в нейното развитие.
Тогава стана ясно, че в старозагорската университетска болница от два месеца живее необикновено 4-месечно бебе. Както всички свои връстници, то се усмихваше, плачеше, гукаше. Но никой не му говореше галено, защото никой не знаеше как да го направи -
момченцето
нямаше име,
нямаше и
български акт
за раждане
По документ, издаден в Гърция, то бе: точка, точка - Пашов. Такова бебе отглеждаха от 10 ноември 2013 г. медици и студенти в детската клиника на болница “Проф. д-р Стоян Киркович”.
В Стара Загора не знаеха докога ще събират пари, за да купуват храна, дрешки и памперси на безименното бебе. Даваха му и от храните, дарени на клиниката. За Коледа му бяха купили играчки. Не можеха да го изпишат, защото не го бяха записали - нямаше име. Не можеха да го предадат на дом “Майка и дете”, защото то нямаше документи. Не можеха и да го дадат за осиновяване, защото имаше жива майка, която не е дала съгласие за това.
Тя все
обещаваше: ако
не днес, то
утре ще дойде
и ще си го вземе. Остана загадка как детето е дошло в България с непълни документи.
Всичко започнало на 10 ноември 2013 г., когато в старозагорската болница приели по спешност 23-годишната Събка Пашова и двете ѝ момченца, болни от пневмония. 3-годишният Митко и бебето Пашов, по това време на малко повече от 2 месеца. Дошли от село Паничерево, където живеели. При спешния прием било по-важно докторите да спасят живота на бебето, чак след това щели да разберат, че то е родено в Гърция. Имало само един гръцки документ за раждане, легализиран по българските закони, в който бебето било вписано единствено с фамилия Пашов.
Според този документ, издаден на 10 септември 2013 г. от община Хайдари в област Аттики, Пашов е роден на 27 август 2013 г. в 9,07 ч в болница при д-р П. Панагополус. Посочено било само името на майката.
Луиза Петрова, по онова време социален работник, казваше, че чувала как гръцките власти издават актове за раждане с пълните имена на бебето само след църковно кръщене. Тя се беше видяла в чудо от този казус. Беше станало ясно, че българските власти не могат да издадат документ за самоличност на детето, защото то е родено в Гърция. Родителите му трябвало най-напред да представят гръцка тапия с малкото му име, за да стане то законен български гражданин.
За да направи това,
майка му Събка
бе заминала
пак за Гърция,
след като била изписана от болницата с по-големия си син след успешно лечение. На остров Крит щяла да бере маслини, да събере пари и да оправи неразбориите около документите на по-малкото момче.
Да, но там непрекъснато валял дъжд, не можели да работят, нямало и пари. Така майката на Събка и баба на малкия Пашов - Нела Пашова, обяснявала на лекарите защо дъщеря ѝ не се връща. После пък се разбрало, че жената все пак спечелила нещо, но предпочела да прати парите на семейството си на село, където отглеждали по-големия Митко.
Дори си дошла за новогодишните празници, но не намерила време да види бебето в болницата. После пак се запиляла по Гърция.
Тогава кореспондентът на “24 часа” посети семейството му в Паничерево. Оказа се, че в една къща там освен Събка и синът ѝ Митко живеят още майка ѝ Нела и вторият ѝ съпруг Минчо, който пасеше овцете на местен фермер. Както и двамата задомени синове на Нела с 4 други внучета и още едно на път да се роди.
Самата Събка била изоставила бащата на Пашов - Наско, с когото така и не подписала в гражданското. Този Наско бил от Нова Загора, наркоман по думите на бившата му тъща. Въпреки пренаселения си дом
тогава Нела
обяви, че е
готова да вземе
безименния
си внук
и да го гледа в Паничерево. Стига да ѝ го дадат от болницата и да ѝ го докарат, защото нямала пари за транспорт.
Болничните власти не отказаха да върнат бебето на баба му, а “24 часа” закара Пашов до Паничерево със служебния автомобил.
В епикризата, с която го изписаха от болницата, на мястото на малкото му име и на ЕГН написаха многоточия. От Стара Загора, където се грижиха почти 2 месеца за Пашов, го изпратиха с комплекти дрешки, одеялце и 12 памперса, които му купили с лични пари медици и студенти.
“Малкият не е капризен, много кротко бебе е. Вече свикна да яде и кисело мляко”, похвали го медицинската сестра Цветана Стефанова. През оня януарски ден тя трябваше да връчи бебето на вуйчо му Кирил, защото баба му Нела се беше запиляла из селото.
По онова време Кирил вече беше баща на 2 деца - 3-годишната Нели и 6-годишния Минчо, които също обещаваха да се грижат за бебето.
Стана ясно още, че един ден безименното момченце ще получи името на вуйчо си - Кирил, защото такава била волята на майка му.
През 2014 г. историята на бебето Пашов, разказана от “24 часа”, свърши дотук.
След четири години в късната зима на 2018 г. с редакцията на вестника по мейла се свърза Стефани С. от Нидерландия. Тя искаше да покаже, че Кирчо Пашов е вече нейн син и че детето е живо и здраво, че то е в добри ръце и се развива добре. Нещо повече - през април същата година жената дотйде в България по работа заедно с родителите си, доведе и поотрасналия Кирчо. Виждаше се, че момченцето наистина е щастливо с новото си семейство.
Стефани не желае да се разказват подробности за нея и семейството ѝ, тъй като осиновяването било “затворено”. Разбира се, ако един ден Кирил, чието име е запазено, пожелаел, тя щяла да му разкрие истината за биологичните му родители.
Засега само ще разкажем, че Стефани научила историята на бебето Пашов от сайта на вестник “24 часа”. Като студентка тя проявявала интерес към руския език, посещавала летни курсове по езика в Москва и благодарение на тези си знания и компютърен преводач успяла да разбере написаното през 2014 г. на български.
Историята я впечатлила и тя заедно със съпруга си перуанец решили да осиновят детето.
Междувременно неговите документи за самоличност вече били оправени, но майка му Събка пак не искала или не можела да се грижи за него и го била дала в приемно семейство в Нова Загора. Там Кирчо попаднал на бивша учителка. Новата му майка нидерландка също работи в средно училище - като сътрудник по матурите. Бивша учителка е и нидерландската му баба, а дядо му - военен.
Така безименното бебе Пашов за 4 г. извървя пътя от болничното легло до новия си дом в Нидерландия. И 6 г. по-късно не остана под карантина в ромската махала на Паничерево.
