- Бъдещето й е в ръцете на пловдивчани, властта чака те да кажат как да изглежда
- Идеята е да се превърне във втори артквартал на Пловдив
Някогашната слава на „Карловска“ едва ли ще се върне, клатят глави беловласи обитатели на емблематичната улица в кв. "Кършияка".
"Ако стане пешеходна, това донякъде ще възроди престижа й от миналото. Само няма как да върнат старите хубави сгради“, въздъхва обущарят Красимир Пунгаров, който от 30 г. е неизменно тук. В началото на пандемията затворил, но от понеделник отново е в работилницата. „45 дни стоях, но без пари не се живее“, отбелязва майсторът.
Част от спомените му го теглят към култовата кръчма „Карловска“, в която навремето се събирали компании от целия град. Била любима заради богатото си меню с манджи, каквито не се срещали другаде. На нейно място сега има музикален магазин.
Група ентусиазирани пловдивчани подхванаха наскоро екстравагантна на пръв поглед идея – да превърнат малката уличка в район „Северен“ във втори артквартал по подобие на "Капана".
Инициативата бе чута от Общината и на сайта вече върви онлайн допитване каква да е нейната съдба.
Гласувайте тук:
Как си представяте бъдещето на ул. "Карловска"?
Навремето тя е започвала от Стария мост – единственият свързващ двата бряга на Марица в рамките на града.
Останките от него са премахнати в началото на 1980-те, а наблизо е построен Пешеходният.
Днес от Стария мост е останал единствено каменният пътепоказател с надпис „Пловдивъ“.
Именно оттук започва постланата с класическия едър паваж улица. Сиенитните блокчета се свещени за всеки пловдивчанин, тъй като са добити каменоломните на тепетата.
Именно запазването на паважа при предстоящия голям ремонт на квартала бе първата тема, по която скочиха защитниците на уличката.
Някога на „Карловска“ са живеели прочути адвокатски и лекарски родове. Най-красивата къща била на адвокатската фамилия Балтови, но вече не съществува.
„Имаше страшно много занаятчии - двама сарачи, стругари, тенекеджии, железари и какви ли не“, връща лентата Красимир Пунгаров.
Улицата някога е била входната врата на Пловдив от север. Пристигащите са отсядали в Пеевия и Филевия хан, от които са останали само спомени. Всъщност от Пеевия хан са налице и ръждясалите орнаменти на портата.
"Карловска“ се е разраствала заедно с кв. "Кършияка" през последните два века. Сградите по нея са събирателен образ за всички архитектурни течения от края на 19-и век насам. Странното е, че цялата еклектика само допринася за особената самобитност на улицата.
Най-достолепно изглеждат зданията от 20-те години на миналия век, повечето строени след голямото земетресение. На много от тях обаче не се поддържат и фасадите и са в различни степени на разпад.
Допълнителен чар на улицата придават трите запазени електрически стълба отпреди около век, които отдавна изпълняват чисто декоративни функции.
Шивачката Сиана Циркова е по-оптимистично настроена след разхлабването на мерките. „Всичко беше напълно замряло, но, слава Богу, от ден на ден напливът на клиенти се усилва“, усмихва се тя. Нейното ателие има и нов продукт: станалият задължителен моден аксесоар – предпазната маска.
Постоянните й клиенти един през друг си ги поръчват. „Ще бъде хубаво, ако улицата ни стане като "Капана". Ще бъде пешеходна, ще има повече работилници, магазини и заведения. Ще идват много повече клиенти“, смята Сиана.
На „Карловска“ днес се срещат най-разнобразни предприятия, някои от които временно затворени заради извънредното положение. Човек може да срещне гостилница, ветеринарна клиника, магазини за авто бои и части, студиа за красота, пекарни, паркинг, спелеоклуб, туристическо дружество, дюкяни за инструменти и климатици, баничарница, работилница за ремонт на ауспуси и везни, магазин за кафе и бебешки стоки, шивашко ателие, дигитален рентгенов център, магазин за музикални инструменти и агенция за недвижими имоти.
Не всички от тези бизнеси подхождат на бохемски квартал, но със сигурност реставрацията на сградите и прочистването на задръстената с коли улица ще я превърнат в още едно привлекателно за пловдивчани и гостите на града място.
Група общественици вече е внесла и запитване до Националния институт по недвижимо културно наследство (НИНКН), с което стартират процедура по обявяването на улицата за групов паметник.
С инициативата са запознати и кметът на район „Северен“ Стоян Алексиев и зам-кметът по "Култура, археология и туризъм" Пламен Панов.
Сега в ръцете на пловдивчани е определянето на нейното бъдеще.
