Пред очите ни се руши светът, в който почти 80 години живяхме спокойно и с много излишества
През последните няколко десетилетия ние, българите, преживяхме не една и две кризи – политически и финансови. Научихме от личен опит какво означават термини като хиперинфлация, парична реформа, валутен борд. Свидетели бяхме на фалити на банки. Какво ли още предстои да преживеем?
Днес светът навлиза в нова глобална икономическа криза, която заплашва сериозно бъдещето на всички ни. Коронавирусът (COVID-19) не е причината за тази криза. Той е само катализаторът или иглата, която спука огромния дългов балон, който се надува от няколко десетилетия. Така наречената “глобална финансова криза” от 2008 година беше само първи тремор на истинската криза, която тепърва започва. Тази нова криза ще е изключително тежка и продължителна.
Пред очите ни се руши светът, в който почти 80 години живяхме спокойно и с много излишества.
Само след два месеца в “карантина” и “извънредно положение” вече виждаме колко много се е променила България, как държави затварят границите си, как световни спортни и културни събития изведнъж просто няма да се състоят.
В тази несигурна ситуация на преден план за всеки човек, освен да е здрав и с повишен имунитет, излиза задачата да опази спестяванията си. Доскоро възможностите за инвестиции включваха:
- финансови инструменти – акции, облигации, държавни ценни книжа и всякакви други подобни;
- реални производствени активи;
- благородни метали – злато и сребро;
- вложения в имоти – апартаменти, къщи, земеделска земя;
- “алтернативни” инвестиции – произведения на изкуството, часовници, пощенски марки, медали, вина, разнообразни колекции и др.
Последните няколко седмици показват, че инвестициите във финансови инструменти са само за професионални спекуланти, но и мнозина от тях пострадаха. Танцът на фондовите борси не е за хора със слаби нерви. От началото на април 2020 г. Федералният резерв на САЩ (централната банка) започна да изкупува всякакви ценни книжа. Балансът му само за седмица се увеличи с 50% до над 6 трилиона долара! Според мен това е отчаян опит да се съхрани една рухваща финансова система. Въпрос е само на време сривът да обхване целия свят. Мисля, че сме изправени пред нещо, което се случи в България през 1997 г. - обезценка на декретните пари, само че този път ще се случи в световен мащаб. Обезценка на долара, на еврото, на останалите валути.
Мнозина сигурно живеят с чувството, че депозитите им в банките са гарантирани. Да, депозитите до 100 000 евро номинално са гарантирани от държавата. Хората обаче пропускат имплицитната “гаранция” за бавното и неусетно обезценяване на парите им от централни банки и правителства чрез инфлацията. В този смисъл държането на пари по сметка в банка в обеми, които надхвърлят текущите нужди в дългосрочен аспект, е неразумно и недалновидно. Ако разчитате на спестяванията си и на лихвите от тях, знайте, че “парите ви не растат”, те по-скоро постоянно и постепенно губят покупателната си способност.
Инвестиции във
финансови
инструменти
Забелязвате ли темповете, с които Федералният резерв на САЩ налива ликвидност в банките и капиталовите пазари с цел да ги предпази от срив? Можете ли да си представите какво означава “инжекция” от 2,5 трилиона долара? Нещата очевидно са във фазата на отчаянието. Това чудовищно монетизиране на фондовите борси не може да остане безнаказано. Колкото и да “печатат” пари, централните банки не могат да спасят тежко прогнилата съвременна финансова система. Ако трябва да опишем ситуацията с модерна медицинска терминология - предстои “екзогенен шок на световната финансова система, която страда от тежка имунна недостатъчност”.
Всеки разумен човек, в подобна ситуация е нормално и редно да положи усилия да се предпази, като ограничи сериозно експозицията си или дори изцяло се махне от капиталовия пазар. Каква ирония да го кажа точно аз, нали?
Реални
производствени
активи
Инвестициите в производство на реални продукти, които се търсят от населението, винаги е разумно, но се влияе от конюнктурата. В последните години фондовете за дялови инвестиции бяха затрупани от предложения за високотехнологични стартъпи. Покрай кризата с коронавируса и карантината се видя, че много производства и услуги изведнъж станаха ненужни или търсенето им се сви сериозно. Единствено почти незасегнати се оказаха храните и лекарствата.
Вероятно би било разумно да подкрепите добри производители в жизнено-важните отрасли, малки предприятия в биопроизводството на храни, производители на медицинска техника, детски артикули, проекти в посока рециклиране и опазване на околната среда. Учудващо за мен е, че все още не мога да намеря организация, която да дава препоръки и информация в тази насока.
Инвестиции
в имоти
Тук нещата категорично не са еднозначни. Инвестициите в земеделска земя изглеждат изгодни, стига да не сте надплатили висока цена. Ако сте пасивен инвеститор, много важно е на кого сте дали земята си под аренда, за да получавате редовно вноските от нея.
Инвестициите в жилищни сгради - апартаменти и къщи - са друга възможност, но и тук е добре предварително “да си напишете домашното”. Обикновено пазарът предлага поредица от параметри, върху които хората базират решенията за покупка: цена на квадратен метър, брой спални и бани, сервизни помещения, балкони, процент общи площи, цена за гараж. Все неща, които се дефинират с числа. Безспорно тези аспекти са важни, но има няколко други, не по-малко важни, които не може да бъдат измерени и изразени с числа – качество на архитектурата например, изложение на апартамента, общи пространства и друга функционалност - например градина/парк.
Наблюдавам, отново с широко отворени от учудване очи, текущия строителен бум в София. Само преди 10 години беше същото! Смятам, че неминуемо мнозина инвеститори ще понесат огромни загуби, а може и да фалират. В стремежа за бързи печалби в столицата отново се настроиха голямо количество нискокачествени жилищни сгради, които освен това са сбити една до друга в стремежа да се “уплътни” теренът. Покупката на такъв имот е финансово самоубийство.
Способността на един имот да запази и увеличи цената си във времето зависи от две неща – местоположение и качество. Като под “качество” нямам предвид само качество на строителните материали, довършителните работи и използвани технологии, но и качество на архитектурата, екологичност, на симбиозата с околната среда.
Като човек, който се е родил и живял не едно и две десетилетия в София, виждам, че най-атрактивни (но и най-неоправдано скъпи) продължават да бъдат апартаменти в центъра, които са строени след войната. Те са с високи тавани, с просторни стаи с добро разпределение (за времето си). Но... те имат един голям недостатък – липсват им баните. Обикновено имат само по една баня, малка и без възможност за разширяването според модерните стандарти на платежоспособния и претенциозен клиент на XXI век. Апартаментите, в които освен скъпи материали и добро изпълнение са вложени мисъл, архитектура и - ако щете - и дух, всъщност са много малко.
На пръстите на едната ръка може да изброим български архитектурно-строителни компании, които влагат подобен професионализъм в строителството. За пример винаги давам “Артекс Инженеринг”. Мисля, че повечето им обекти не само заслужават парите си, но ще запазят и стойността на инвестираното в тях в дългосрочен аспект. Заявката идва дори само от имената на сградите им – “Сияние”, “Хармония”, “Виделина”, “Стела Бояна”. Удоволствие за бъдещия новодомец или инвеститор е да разглежда техните обекти на www.arteks.net.
Колекции и
произведения
на изкуството/
алтернативни
инвестиции
Трудно ми е да коментирам подобни инвестиции, защото те са повече емоция, отколкото разум. В областта на живописта например България нито има традиции, нито има творци, чиито творби да бъдат обект на инвестиционна “застраховка”. Ако сте купили Христо Стефанов само за 10 000 лв. преди години, днес едва ли някой ще ви даде 5 пъти повече (аз самият съм огромен негов почитател, но просто знам, че пазарът на изкуство у нас не предполага подобно нарастване на стойността).
Същевременно има доказани области, където колекциите са начин да запазиш вложенията си. В света съществуват фондове за инвестиции в часовници – www.kronos360.com, или във вина – www.ficofi.com. Ако пък емоциите ви водят в сфери като пощенски марки, медали или монети - отличен източник и водещ професионалист е аукционната къща SPINK в Лондон – www.spink.com.
Благородни
метали –
злато и сребро
Умишлено пропускам скъпоценните камъни. Диаманти, рубини, сапфири и т.н., с редки изключения, не са инвестиция. Те са красиви… и толкова. Разните схеми, които в последните години се опитваха да пробутват на лековерните хора с пари в брой “инвестиционни диаманти”, са не много по-различни от пирамидите на Майкъл Капустин от 90-те години на миналия век.
Благородните метали - злато и сребро, имат всички характеристики на пълноценните пари, а и доказана история през последните 5000 години. Твърдо съм убеден, че всеки човек би трябвало да отдели част от спестяванията си и да ги конвертира в тези доказани в хилядолетията активи. Добър източник с доказана репутация за покупка на монети и кюлчета е германската Degussa – https://www.degussa- goldhandel.de.
Пари в брой
като опция
Зад шарените хартийки (декретни пари), които са ни програмирали да възприемаме като пари, се крие единствено и само дълг. Тяхното обезпечение са трилионите дългове, натрупани през десетилетията. Ако приемем, че идва краят на текущия финансов ред, това означава че дългът трябва да се ликвидира. Но ликвидирането му (неплатежоспособността) означава унищожаване на декретните пари, което от своя страна води до дефлация. Затова и всички централни банкери и правителства изпадат в паника само от споменаването на думата дефлация. Те ще печатат, докато не докарат нещата до хиперинфлация, подобна на тази от 1997 г., защото хиперинфлацията е всъщност процес на запазване на дълга с цената на всичко. А цялата система на контрол и власт се крепи на него – на дълга.
Да обобщя:
В текущата ситуация реалните възможности за запазване на спестяванията не са кой знае колко много. Всъщност те се свеждат до няколко алтернативи: производствени активи, недвижими имоти от най-добри архитекти и строители, злато и сребро (среброто в момента все още е подценено), колекции.
Ако имате сравнително съществени спестявания, добре е да се замислите как да защитите стойността им. И да го направите сега, докато все още има време.
Виктор Папазов е основател на Българската фондова борса, чийто изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите е в продължение на две десетилетия. Има икономическо образование от УНСС, както и специализации в най-престижните американски университети – Харвард, Станфорд, Джорджтаун. През 1998 година е номиниран за един от глобалните лидери на утрешния ден от Световния икономически форум в Давос. Сега е предприемач - производител на млечни биопродукти.
