В плачевно състояние е южната страна на римската монументална постройка в пловдивското село Маноле, която се самосрути в средата на февруари. Оттогава тя е така, казва пазачът на обекта.
Най-горната част на античния градеж от 3 век е покрита със стърчащи ламарини, а отстрани е завързана с оранжеви ленти. На върха се виждат две дълбоки пукнатини. Веят се и платнища.
"Идваха комисии от София, оглеждаха я", обясни охранителят. Обектът е опасан с телена ограда и има надписи "Влизането забранено".
Повече от два месеца минаха, откакто южната фасада се свлече. Какво ще се прави с археологическия обект, провъзгласен за най-монументалния на Балканите, питаме неговия изследовател доц. Костадин Кисьов.
"Направен е проект за реставрация и консервация, внесен е в Националния институт за недвижимо културно наследство и в министерството на културата. Чакаме да го одобрят и пристъпваме към работа", отговори археологът.
Първият етап предвижда възстановяване на южната фасада и връщане на могилния насип. "Това се налага, тъй като в края на м.г. се установи, че функцията на този 20-метров градеж е служил за фундамент. На върха му е имало храмова постройка, изградена от 5-стъпален мраморен постамент с размери 7 на 7 метра и колонада. Все още не сме изяснили какъв е бил покривът - керемиден или мраморен", обясни археологът. Според него без да се възстанови насипът, не може да се прави реконструкция на храма.
След реставрацията продължават и археологическите проучвания от северната страна, тъй като точно там геофизичните измервания са отчели аномалия. Какво ще излезе оттам, предстои да се види.
"Всичко обаче ще започне, когато падне карантината. Надявам се да е скоро. Ще работим при спазване на изискванията за безопасност. Цяло лято ще копаем на дистанция един от друг", каза доц. Кисьов.
Той допълни, че общините Пловдив и "Марица" са отделили средства за продължаване на проучванията.
Засега обаче най-неотложно е укрепването и възстановяването на южната фасада, а това е в ръцете на министерството на културата.
