Вестник “168 часа” утре става на 30 години. Първият брой на седмичника за бизнес, политика и шоу, излезе на 26 април 1990 г.
Той бе първият свободен вестник и още с появата си след промените предизвика
ефект на няколко
ядрени бомби
Изданието беше като истинска революция и неслучайно години наред всяка седмица пред реповете се извиваха огромни опашки от хора, чакащи поредния суперинтересен брой.
Освен хубава визия “168 часа” впечатляваше с новия начин на писане - по всички стандарти на западната журналистика, с двойна проверка на информациите, със силно и ефектно начало, динамично разказана история и финал, който предизвиква размисъл.
Основен принцип: всяка статия трябва да бъде едно миниразследване. Независимо за какво се отнася - дали ще е проблем с водоснабдяването в някой малък град, или ще е грандиозна корупционна афера в правителството.
Първите удари имаха разтърсващ ефект. През 90-те вестникът тръгна по следите на червените милиони и откри, че доста от тях се спотайват в офшорната зона на остров Ман. Репортерите на “168 часа” откриха източници, които разказаха как бивши социалистически барони от цяла Източна Европа укриват авоарите си там.
Ако тогавашните демократични правителства бяха също така упорити, може би част от тези огромни средства щяха да бъдат открити и върнати на България.
Друга голяма находка бе единственото интервю на бившия заместник на Тодор Живков - Огнян Дойнов. Пред вестника той разкри защо не иска да се върне в България, защо предпочита къщата си във Виена и защо магнатът Робърт Максуел го е наел на работа за фантастична за тукашните стандарти заплата.
По-късно вестникът описа една от най-големите афери у нас - “Батко и братко”. През 2008 г. журналистическо разследване установи, че тогавашният пътен шеф Веселин Георгиев е в конфликт на интереси. 8 поръчки с областни пътни управления бяха поверени на фирмите на братята на Георгиев. Месец след публикацията Георгиев подаде оставка.
“168 часа” промени и гласуването в парламента, след като години наред показваше как депутатите нагло използват карти на колегите си. Това даде възможност на екип на вестника нагледно да покаже как става това, като журналист даде гласа си с пластика, която не е негова. Именно след този случай започна мащабна реформа, за да няма повече такива фрапиращи нарушения.
За тези, които не си спомнят, дотогава дежурният по парламентарна група отиваше сутрин с цялото тесте карти, нареждаше ги по банките и ги сменяше при гласуванията, докато колегите му отсъстват.
Репортери на вестника първи се впуснаха в опасно приключение, за да установят откъде минава Балканският път на наркотиците. Журналистите се срещнаха с
големите босове и
трафиканти във всички
съседни страни, чиито
имена тогава никой не
смееше да споменава
Вестникът бе първият, който взе интервю със стрелеца срещу папа Йоан Павел II - Али Агджа.
“168 часа” бе и първият, който показа как на избори се купуват гласове, че схемата включва десетници, стотници и хилядници. По-късно седмичникът публикува и точната сума, изхарчена от управляващата в момента партия НДСВ - 24 млн. лв. През 2005 г. екипът успя да стигне до тайния счетоводен отчет на централата.
През 2006 г. около 30 депутати и активисти на “Атака”, предвождани от Волен Сидеров, нахлуха в редакцията на вестника, недоволни от публикация.
Един от най-известните експерименти на “168 часа” - заедно с Би Ти Ви - бе през 2010 г., който показа, че 16 депутати са готови да получат безплатни телефони “Верту”, чиято цена тогава беше между 9000 и 16 000 лв. В същото време в Народното събрание течеше заседание, на което те трябваше да гласуват т.нар. данък колиба - за имоти до 1680 лв.
И ако си мислите, че това е всичко, бъркате. Всеки ден с всяка статия екипът се впуска в ново приключение. Coming soon.
Вижте някои от знаменателните първи страници.
