Цяло крило в московската държавна болница "Спасокукоцки" е превърнато в отделение за пациенти с инфекциозни заболявания. По-малко от седмица след неговото откриване, почти всички легла са заети от пациенти с Ковид-19.
"Юра", "Маша" - само умалителни имена са изписани на гърба, за да могат да бъдат различавани медиците, опаковани в техните предпазни екипи и готвещи се да преминат през входа, водещ към "червената зона", където се намират заразените с новия коронавирус пациенти.
Москва е основното епидемиологично огнище в Русия с 33 940 от общо 62 773-те потвърдени случая на зараза в страната и с 288 от общо 555 смъртни случая, според данните от четвъртък.
В болница "Спасокукоцки" пациентите заемат 406 от 434-те легла, осигурени преди седмица. А кръговете под очите на лекуващите стават все по-големи.
Тридесет и пет годишният Дмитрий Алаев е хирург-гастроентеролог, но сега е началник на отделение с около 40 болни. След 7-часово дежурство, той си позволява половинчасова почивка, преди да се върне отново на работа.
"Работата не е лека, с тези облекла, маските и прочие. Но хирурзите са свикнали да работят при тези условия", казва той.
"Онова, което е трудно, е да сме далеч от семействата си, в изолация", разказва медикът, отпивайки големи глътки вода от бутилката си.
Медиците, лекуващи болни от Ковид-19, са в действителност настанени в хотел, за да не заразят близките си.
Москва, със своите несравними финансови средства, е представяна от властите като модел за борбата с епидемията.
В болница "Спасокукоцки" предпазните екипи не липсват, уверяват медиците по време на визита за журналисти от Франс прес, организирана от Отдела по здравеопазване към кметството на руската столица. Тук има цели палети с товари от маски, очила, комбинезони, калцуни.
Но не в цяла Русия е така. Според разкази на очевидци, събрани от Франс прес и синдикатите, много медици сигнализират за сериозни липси, които рискуват да ги превърнат в жертви и вектори на зараза.
Доктор Алаев твърди, че той и неговите колеги продължават да са "големи оптимисти въпреки обстоятелствата", но признава все пак, че се страхува. "Когато виждам какъв е процентът на заразените медици, си мисля, че ситуацията ще стане доста сериозна", споделя той.
Министерството на здравеопазването не публикува никакви статистически данни по този въпрос. Но десетки случаи на зараза сред медиците бяха съобщени от самите здравни работници и от медиите.
Главният лекар на болница "Спасокукоцки" Алексей Погонин не иска да говори за условията, при които работят колегите му в други части на Русия и иска да успокои хората. "Тук бяха създадени уникални условия за прием на пациентите", заявява 45-годишният ръководител, който също така е и заместник-директор на Отдела по здравеопазване на Москва. "Персоналът е както психологически, така и физически добре защитен", подчертава той.
В болницата се прилага стриктен протокол. След като са се облекли и екипирали напълно, медиците чакат пред обезопасените входове точния час, в който поемат дежурството си, изписан върху гърдите им с червен маркер. Някои си позволяват и волности: например украсяват белите си екипи с рисунки на цветя.
Пациентите също се радват на комфортни условия, което е рядкост за руските държавни болници, известни с плачевното си състояние след години на бюджетни съкращения, разказва доктор Погонин. В клиниката на Погонин има само по двама болни в стая, разполагаща със собствен санитарен възел.
За медиците са осигурени зони за отдих, където те, облечени в служебни карирани пижами, се хранят или четат някоя от наличните книги, от Достоевски до булевардни романи.
Но никой тук не смее да гадае какво ще е бъдещето: какво ще стане, ако в болницата и в цяла Москва леглата за болни започнат да не достигат?
При сегашния темп на разпространение на заразата 80-те хиляди легла, които са на разположение в Русия, ще бъдат заети след три-четири седмици, според властите.
В клиника "Спасокукоцки" две медицински сестри си почиват, седнали на канапе и облегнали се една на друга. Те си сравняват олющените маникюри, а кожата не лицето им е белязана от маските.
Пред несигурното бъдеще и далеч от близките си, медиците трябва да се подкрепят емоционално, казва 43-годишната медицинска сестра Оксана Баришникова. "Ние наистина осъзнахме, че сме един голям екип, едно семейство", допълва тя.
(БТА)
