Производителите Динко Каишев, Антон Тотев, Танер Шахин и Красимир Кумчев описват своя опит и разочарованието от трудното сдружаване в България
Сертификати за качествo на продукцията, изисквания за опаковане и изненадващи одити на производителите - това са част от критериите, които търговските вериги залагат, за да продават продукция на български производители.
Специфични изисквания има например за плодовете и зеленчуците. За да стигне една салата до веригите, след като е набрана, трябва да е охладена при специални условия и добре почистена. И независимо че има нужните сертификати, производителят може да бъда бъде допълнително проверен от веригите.
Някои от търговците изпращат стоки в лаборатории в България, Германия, Гърция и други държави,
а да проверяват
за остатъчни
пестициди
Партидите се пазят, докато не излязат резултатите. Тогава се съобщава на производителя дали е в нормите, или има проблем с определен артикул. Преди време една от лабораториите прави грешка и обявяват салатите на сериозен производител за пълни с пестиците. Веригата, с която той работи, го уведомява, че изтегля цялата продукция. Човекът е категоричен, че спазва нормите, но се съгласява да изхвърли салатите си. След дни веригата потвърждава за грешката на лабораторията, производителят, който е от Южна България, преглъща финансовата загуба и продължава напред, защото за него е важно партньорството с големите магазини.
Земеделецът Динко Каишев отглежда домати, пипер, дини, пъпеши край село Бяла река, близо до Първомай. От години снабдява една от големите вериги.
“Всяка година коментираме какви декари ще се засеят,
те ми казват за
коя стока могат
да гарантират
изкупуването
Ако за тях сезонът е добър, и за мен може да има повече. И обратното”, обяснява фермерът. Динко отглежда продукцията си в неотопляеми оранжерии. За тазгодишните доставки започва работа на 24 декември 2019-а. Реколтата се прибира от 24 май и ще приключи около средата на юли.
Беритбата се извършва със спазване на хигиенни изисквания, използва се междинен амбалаж, който се обеззаразява, и т.н.
“Берем точно по този начин, по който виждате подредени плодовете и зеленчуците в магазина”, казва Каишев.
Ако продукцията
му се прибира
следобед,
сутринта стоката
е в магазин
Фермерът не притежава хладилни бази, затова и доставката се извършва за по-малко от 24 часа. Разчита на собствен транспорт, който се контролира от Българската агенция по безопасност на храните.
За да приемат зеленчуците и плодовете, на първо място във веригата следят за външния вид - не се допускат загниване, изисква се и големина и твърдост.
Няма как да се предлагат меки домати във веригите, казва Каишев.
Череши, ябълки, салати и подправки във всички големи вериги, както и в по-малки обекти доставя “Мелиса Фрукт”.
Преди дни фирмата получава заявка за доставка късно следобед, която трябва се осъществи на следващия ден. Успяват да реагират, тъй като имат съгласувана производствена програма за два-три месеца напред.
“Веригите имат аналитични софтуери, които им позволяват да предвиждат много неща. За големи количества се планира по-рано, но има и регулярни доставки. Каква ще е поръчката утре, се определя от това колко добре се продава един продукт днес.
Падне ли
качеството,
веднага се
отразява на
доставката”,
обяснява Антон Тотев, оперативен директор на фирмата.
Стоката се кара до складовите бази на веригите, където приемчик проверява дали договореното с производителя е налице. Това например са минимален грамаж на артикул, големина. Ако по растенията има болести или някакви следи от увреждане, стоката се връща. Без значение дали се доставят два кашона, или два камиона, през контрол се минава всеки път.
Складовата база на “Мелиса Фрукт” позволява да прилагат различни стратегии при ябълките - реализация непосредствено след беритба или няколко месеца по-късно според изготвен план с веригите. При подправките обаче този метод не е възможен.
“Не можем с босилек например да реагираме толкова бързо, когато пазарът го иска. В оранжерията е малко особено - понякога имаме повече, отколкото ни е необходимо, друг път е недостатъчно. В оранжерийния сектор е изключително важен балансът между текущото производство и текущите заявки”, обяснява младият Тотев.
Фирмата осигурява доставка 6 дни в седмицата.
Когато се опитваме да държим качество, трябва да доставим, независимо какво е количеството.
Ако не доставям
всеки ден, губя
позицията си на
сериозен
доставчик”, разяснява железните правила във взаимоотношенията Тотев.
Случвало се е продукцията им да бъде спряна за месец от вериги, въпреки че оранжерията е пълна. Оказва се, че мерките за охлаждане и бране, които са прилагали, не са били достатъчни, което довело до голям брак.
Според Тотев от важно значение е наличието на голяма база.
“Много хора казват, че имат салата от конвенционално производство с тунелно отглеждане, но изкупната им цена е 30 стотинки. Няма как да е повече - нямат обеми, опакована ли е единично тази салата, охладена ли е, по нея има ли кал. Трудът на производителя е важен. Но за да се запази това високо качество, има много действия. Най-малкият производител трудно би отговорил сам на такива условия”, казва Тотев.
Макар че стоката им понякога не достига, търгуват предимно със собствено производство, за да са сигурни в качеството.
Безуспешни се
оказали опитите
на “Мелиса
Фрукт” да се
сдружават
с други
производители
Една от причините е липсата на еднакво качество на продукцията. Другата - когато се поиска процент за предпродажба на стоката, другите производители се отказвали въпреки риска стоката им да се застои и да я продават след това на по-ниска цена.
А за да се пробие и задържи пазарът във веригитие, било важно да се осигури качество, навременно бране, скоростно охлаждане и логистика.
Тотев е живял в Швейцария 10 години. Отчита като основна разлика на ситуацията там и тази у нас липсата на магазини тип “плод и зеленчук”. На борсите пазарували предимно търговци - ресторанти, хотели, големи обекти.
Малкият производител не може да отиде самостоятелно на борсата, трябва да минава през по-голям, който да реализира продукцията.
За млекопреработвателите пък често веригите искат цялата документация - от фермата, от която са купили суровините, през технологичните процеси на производство до опаковането.
Според Taнep Шaxин - peгиoнaлeн мeниджъp за София нa производителя на млечни продукти “Дecтaн”,
трябва да се
слагат етикети с
описание на пътя
от фермата до
магазина
Фирмата му например декларира, че продукцията ѝ е произведена от българско фермерско мляко. Предоставят се фактури от ферми за цялото мляко, което купуват.
Мандрата реализира продуктите си в няколко големи вериги. Шахин разказва, че за такъв тип партньорства се изискват различни сертификати за качество.
Например за международно ниво, както и за контрол на качеството – за хигиена, поддръжка на общи или специализирани части за пакетаж и производство, колко пъти се прави дезинфекция.
“В търговските ни отношения с веригите е заложено, че могат по всяко време да изпратят одиторска фирма, която да провери дали производителят спазва всичко по сертификата”, обяснява Шахин.
Разказва още, че каквото и да се поръча, в който и да е момент фирмата му трябва да достави количествата. Няма заложени минимални или максимални обеми.
“Ако са
поръчали една
седмица 5 тона
сирене и не ги
доставиш, ще
има неустойки
Количествата се прогнозират от наша страна - например на колко места веригата има обекти, по време на промоция продажбите са 4-5 пъти повече”, разяснява Шахин.
Тъй като за млечните изделия се изисква технологично време, произведеното днес ще бъде продадено след около 3 месеца. Трябва да се поддържат и запаси. Затова от ключово значение и тук са складовете, за които също има високи изисквания като поддръжка на едни и същи температури.
Пикът в
продажбите
обичайно
идвал през юли
Затова и сега компанията трябва да произвежда най-много, за да осигури доставките за лятото.
Според Шахин идеята 90% от млечните продукти в магазините да са български, и то единствено от българско мляко, е постижима, но само ако не се изнасят продукти в чужбина.
“В България има достатъчно мляко за захранване на пазара, но не и когато се изнася със същите темпове.
В момента мандри влагат в продуктите си сухо мляко от чужбина, а това много подбива цените на млечните продукти, произведени от истинско мляко.
Ако се спази 100% мярката да се използва само българско мляко, някои производители ще имат затруднения, а цените на техните млечни продукти ще се вдигнат с 5-8%”, смята още Шахин.
Стопанството на Красимир Кумчев се занимава с отглеждането на ябълки, череши и сливи и е най-голямото у нас за производство на салата айсберг. И въпреки че има сертификат GlobalGAP за управление на препаратите за растителна защита, торове, пестициди, хербициди, хигиената при прибиране на реколтата и обработка на продукцията, вериги правят допълнителни анализи. Ако стоката покаже остатъчно количество пестициди, особено ако това се повтори от производител, той излиза от магазините, посочва Кумчев.
Той отбелязва, че самоконтролът в този случай е от голямо значение. Веригите проучват какви сортове са най-търсени от потребителите и такива изискват от земеделците.
За всеки продукт има изисквания. Кумчев дава пример: ябълката от първи клас трябва да е с диаметър поне 70 мм. При оранжерийните салати изискването е да са поне 200 грама. Ако има недостиг, едва тогава се позволява да са по 150 г. Тези, които се отглеждат на полето, трябва да се поне 250 г.
Според него на този етап работещият вариант за достигане на храната от полето до крайния потребител е дребните производители да се закачат към един голям производител, чиито пътеки са утъпкани.
Кумчев твърди, че се очаква в следващите дни правитеството да обсъди допълнителни мерки за фермерите. Едната е
да се отпусне
субсидия от
150 млн. лв. за
производството
на всички видове
зеленчуци
през фонд “Земеделие”.
Втората е да се изиска от големите доставчици на фуражи, семена, торове, на резервни части за селскостопанска техника да имат пълни складове. Третата мярка е държавният резерв да изкупува тази част от продукцията, която може да се замразява и да се даде на консервните фабрики за производство на ишлеме. Ставало дума за пипер, домати, патладжани и корнишони.
Кирил Вътев - съсобственик на “Тандем”, казва, че за миналата година компанията е имала 14 одита. Част от тях са за общоприетите стандарти, а фирмата има всички необходими международни и национални.
Но веригите правят необявени одити, въпреки че международните стандарти са създадени, за да им гарантират, че продуктите, които отиват при тях, се произвеждат по ясни правила за управление на качеството и безопасността. През миналата година ни се случи в един и същи момент да се струпат трима одитори на три различни вериги, посочва Вътев. А надали имало по-заинтересован от самия производител за доверието на потребителя.
Според Вътев
малките
земеделски
производители
трудно биха се
справили сами
да влязат във
веригите
веднага
Нямали бази за съхранение, за сортиране, калибриране и опаковане на продукцията от полето. За целта трябва да се кооперират. Нужно е време, през което да се намеси държавата – да ги информира, да съдейства финансово, технологично и организационно.
Кризата сега задължавала държавите да се подготвят за самоизхранване без внос. У нас трябвал анализ кое е достатъчно и кое недостатъчно. Също и кое трябва да се внася. Държавата трябвало да застане на входа и на изхода. “България има потенциал и капацитет да произведе три пъти повече, отколкото е необходимо за самоизхранване благодарение на чудесните климатично почвени условия. Исторически е доказано, че от криза се излиза със силно земеделие и хранителна промишленост”, посочва Вътев.
