Как различният подход на италианските области доведе до коренно различни резултати
100 000 италиански лекари призоваха здравния министър Роберто Сперанца да направи всичко възможно, за да се стимулира лекуването на заразените с коронавирус извън болниците.
Как? Като се идентифицират заразените още при най-малките симптоми – така може да бъде възможно те да се лекуват вкъщи. Според в. “Република” обединените в социална мрежа 100 хиляди медици са писали на министъра си с молба да се разреши лекуването вкъщи с всички възможни средства, лекарства и тестове и без бюрократични спънки.
Целта е да се засече и пресече болестта още отрано и да не се стига до развиването на пневмония, заради която пациентите почти винаги попадат в реанимациите.
Именно различният метод на лекуване – в болници или вкъщи, се оказа един от решаващите за коренно различните резултати, постигнати в Ломбардия и Венето. Това бяха първите две области, в които избухнаха огнища на коронавирус, след което пламна и цяла Италия.
От години това са
двете области,
модел в
здравеопазването
не само в Италия,
а и в Европа
Тръгвайки от много близки начални точки, те постигнаха обаче качествено различни резултати заради различния си избор на терапия. В Ломбардия епидемията се разрази със светкавична скорост, достигайки зловещия резултат от 11 жертви на всеки 10 000 жители, докато във Венето броят по 2 жертви на 10 000 жители. Ломбардия препълни болниците си, а Венето предпочете да лекува заразените повече вкъщи.
В свое разследване в. “Кориере дела сера” цитира данни на Италианския статистически институт, според които в Милано сега умират по 90 души дневно, докато през същия период на миналата година са умирали по 30. В Бергамо умират по 21 срещу 4 миналата година, в Бреша – сега по 20, а миналата година по 5. Това са все градове в Ломбардия.
Това е единствената област в Италия, в която общественият и частният сектор в здравеопазването са поставени на едно и също стъпало и това е било винаги повод за гордост и за отлични резултати в миналото. Сега обаче това равновесие се оказа повод за хаос. На 21 февруари, когато беше регистриран първият пациент с коронавирус в Италия, се оказа, че в Ломбардия се падат по 8,5 легла в интензивна терапия на всеки 100 000 жители, докато във Венето са по 10. Освен това
30% от тези
легла в
Ломбардия са
в частни ръце
Така се оказа, че в първите решаващи часове при избухването на епидемията, когато всяка минута беше ценна, областта трябваше да губи време в споразумяване с частния сектор за местата в интензивна терапия. В Ломбардия в течение на годините беше намалено до минимум и значението на джипитата, а те сега се оказаха в Италия решаващата първа стъпка в идентифицирането на заразените. Така в болниците в Ломбардия, започнаха да пристигат един след друг вече тежко болни, които задръстиха реанимациите.
Според “Кориере дела сера” “клането” в старческите домове в Ломбардия, където имаше стотици починали след масово заразяване, също е резултат от късното решение на областта те да бъдат затворени едва на 4 март за визити на външни лица.
Ломбардия, която повече от всеки друг регион в Италия искаше повече автономия, сега се оказа областта, която я упражнява най-малко. Въпреки няколкото огнища на епидемия още в началото областният управител и съветникът по здравеопазването
чакаха до последно
премиерски указ, за да
затворят областта
въпреки огромните рискове за жителите на Ломбардия.
На подобна позиция е и писателят Роберто Савиано, според когото Ломбардия плати прескъпо заради дефектите на смесената здравна система, базираща се на равните дялове частен и обществен сектор.
Това съжителство беше създадено от администрациите на десноцентристките, управляващи областта през последните две десетилетия. Именно смятаната за най-богата и ефикасна здравна система обаче се оказа най-малко успешната в справянето с пандемията. В италианската система областите имат ексклузивна автономност в здравната сфера. Колкото и да изглежда парадоксално, слабият пункт на Ломбардия е в динамичната ѝ икономика и в огромния обмен и връзки с чужбина, особено с Китай, смята Савиано.
В долините на Бергамо, пометени от коронавируса, съществуват хиляди малки фирми, които съставляват локомотива не само на индустрията на Ломбардия, а и на Италия. В един момент обаче, докато се дискутираше около драматичния избор на лекарите в интензивните терапии кого да интубират и кого да оставят да умре, трябваше да се направи и друг избор –
да се затворят
ли фабриките с риск за
икономически колапс,
или да се държи всичко отворено, жертвайки човешки животи?
Ясно е какъв трябва да бъде отговорът, но според Савиано в продължение на седмици област Ломбардия и централното правителство са си прехвърляли горещия картоф за затварянето на индустриите. Междувременно, за да не изолират вкъщи работниците, нужни на монтажната система, трябваше да се решава между живота и работата и се предпочете масовото разпространение на заразата, довела до ужасяващо ниво на смъртност, както писа Савиано в “Република”.
Случаят “Ломбардия” придобива още по-тъмни оттенъци и като се съпостави с положението в съседната област Венето. Въпреки че нейното население е наполовина на това на Ломбардия, тя е със същата динамична икономика. Венето, която също като Ломбардия се управлява от Лигата, подходи към кризата с епидемията по тотално различен и много ефикасен метод. Това може да се види и от броя жертви – на 19 април те са
над 12 000
в Ломбардия
срещу 1059
във Венето
при 170 000 направени теста. За разлика от Ломбардия Венето се прицели предимно в проследяването на заразените без симптоми, за да идентифицира всяко огнище и да затвори територията си с цел да спре пръскането на заразата. За разлика от Ломбардия Венето опита да намали до минимум хоспитализирането на болните. Разбира се, не и за тежките случаи. Предпочете се домашното лечение пред настаняването в болници.
Ломбардия, на фона на непредвидимата по рода си криза и на скоростта ѝ на разпространение, показа доста ниско ниво, що се отнася до организационната сфера – несигурност при затварянето на дадени зони, липсата на предпазни средства и доминация на политиката и на групите за власт.
Това, което се случи в Ломбардия и Венето - първите зони в Европа, поразени от К-19, е от жизнена важност за останалата част от континента, защото демонстрира два различни подхода и показва какво не трябва да се прави, как да не се действа и как да не се комуникира. Според Роберто Савиано вината не е само на десноцентристките сили, които са на власт в двете области, тъй като, напротив – в Бергамо и Милано кметовете са от левицата. Вирусът обаче показа
несъответствието
на мениджърския
подход в
обществения сектор,
характеризиращ богатия регион, в който работата е императив.
По данни на министерството на здравеопазването от 19 април в Ломбардия се регистрира над 18% смъртност сред заразените с коронавирус, докато във Венето е 6,7 на сто. В Ломбардия (10 млн. жители) заразените са над 66 000, а във Венето (4,9 млн. жители) под 16 000. В Ломбардия вирусът е убил до 19 април над 12 200 души, или 5 пъти повече от убитите при бомбардировки цивилни граждани по време на Втората световна война.
