Те нямат електронни устройства, за да учат онлайн. Благодетели спешно събраха 150 таблета, компютри и смартфони
Над 2/3 от учениците от малцинствата напускат образователната система
Десетки компютри, таблети и смартфони стоят на склад във Великотърновската професионална гимназия по моден дизайн. Всички те са втора употреба и са предназначени за деца от уязвимите групи – предимно ромчета, които не могат да се включат активно в онлайн обучението.
От началото на извънредното положение
178 училища
са заявили нужда
от електронни
устройства
за своите ученици. Така една от най-големите организации, помагащи за развитието на ромското образование - “Амалипе” (“Приятелство”, от ромски език) започва дарителската си кампания “Стара техника за ново начало”.
Първоначално има училища, които заявяват нуждата от техника за 200 деца, други пък искат по 10 или 15 таблета, така общата бройка на нужните устройства надхвърля 6600.
Направихме анкета сред близо 200 училища в махали и малки населени места, с които работим. Оказва се, че голяма част от учениците нямат електронни устройства и не могат да се включат в онлайн обучението, разказва Нели Николова, която е координатор на инициативата.
Първи такава
кампания
стартират
в столичното
75-о училище в
ромския квартал
“Факултета”
Там бързо успяват да съберат нужните компютри и таблети, а кампанията става глобална за цяла България. Призивът към дарителите е
“осинови
училище”
Осиновители вече са станали обикновени хора, неправителствени организации и големи български и чуждестранни фирми.
Над 210 са събраните компютри, таблети и смартфони само три седмици след като започва благотворителната инициатива. 150 от тях вече са при децата. “Някои от училищата обаче се отказват от заявените устройства”, казва Нели. Благородни хора даряват пари или техника направо на нуждаещите се училища, а в градове като Бяла Слатина общината е покрила нуждата от таблети за децата.
Всичките складирани устройства във великотърновската гимназия се разпращат всяка седмица до 30 училища, които се избират на случаен принцип с томбола сред нуждаещите се 178. “Мислим кампанията да не спира дори след края на извънредното положение. Има хора, които често си купуват нова техника, а старата ще е много необходима за децата”, добавя още Нели Николова.
Има обаче условия за учениците, които ще получат устройствата. Те трябва да показват, че са старателни и прилежни по време на дистанционното обучение и да обещаят, че ще бъдат активни във виртуалните класни стаи, както и че ще са внимателни с подарената им техника.
Освен липсата на компютър или таблет пред много от ромските ученици стои и друг проблем – достъпът до интернет. За щастие, на места и за това се намира благородно решение.
“Имаме училища и учители, които
са закупили
симкарти
с интернет,
които дават
на семействата
Затова и повечето предпочитат не настолни компютри, а таблети или смартустройства, защото те работят със сим карти и могат дори да разпръскват интернет”, разказва Николова.
Едно от училищата, които ще получат от дарените стари устройства, е това в Джулюница - родното село на българския сумист Котоошу. Там учат 124 деца от общо 4 села до десети клас. Половината от учениците са от ромския етнос, а проблемът с онлайн обучението е налице.
Преподаването на уроци през “Скайп” и групи във фейсбук се оказва сериозно предизвикателство и за учителите в малкото населено място. “За такъв формат никой не беше готов, но с течение на времето вече се случват нещата. Мога да каже, че 60% от учениците ни се справят с онлайн обучението”, разказва Даниела Христова, която е директор на училището от 10 години.
Заради коронавируса образованието сред ромите търпи криза в кризата. Невъзможността да се посещава училище прави учителската мисия невъзможна. По данни от доклада на Европейската комисия за образованието в България за 2018 г. 67% от ромските ученици напускат училище след 16-ата си годишнина. Според Националния статистически институт пък 21 805 деца са излезли от образователната система през изминалата учебна година. Не се посочва колко са от малцинствената група. Най-малко са тези, напуснали поради нежелание, а най-голям е броят на заминалите за чужбина – общо 8695.
Същите наблюдения споделя и директорката на училището в Джулюница. Повече от половината живеещи в околните села са на гурбет в страни като Холандия или Кипър. Често, след като родителите се устроят, вземат и децата при себе си.
Има и ученици, които не посещават редовно занятия, защото още от малки започват да помагат за семейния бюджет.
Цепят дърва,
косят трева и
вършат друга
селскостопанска
работа за хора
от селото
Не липсват примери и за една от най-спорните традиции при ромите – ранните бракове. Тази учебна година 2 момичета излизат от класната стая, защото са се омъжили, разказва директорката Даниела Христова. Едното е в 8-и клас, а другото в 9-и. “Въпреки че бяхме говорили с тях и с родителите им, се омъжиха и отидоха в други семейства”, казва Христова.
Най-големият проблем при ромското образование обаче е това, че някои деца не говорят български. Много не посещават детска градина и им се налага да се сблъскат с българската реч едва в първи клас. Дотогава са говорили на ромски или турски в семейството си.
“Имали сме
ученици, с които
говорим
с преводач
По-голямо дете, което знае турски, ни превежда”, разказва Даниела Христова.
Голяма е ролята и в тази криза на образователния медиатор.
Стефан Стефанов помага на 50 деца, които нямат достъп до интернет, да получат образование. От началото на епидемията от коронавируса работният му ден започва със среща с учителите в село Батак или селскостопанската гимназия в Павликени. Те му дават листове с упражнения по различни предмети, а след като се екипира с маска и ръкавици и тръгва на обиколка из околните села. “Давам материалите на учениците и взимам решените от миналата седмица, за да ги върна за проверка”, описва Стефан.
Работата му обаче не се изчерпва само с това, защото трябва да служи и за пример. Самият той е представител на ромската общност и е сред малцината, завършили висше образование.
Има
магистратура
по европейска
интеграция
Често със свои колеги той правят срещи с родители от малцинството, за да им покажат колко важно е децата им да ходят на училище. “Когато излизат в чужбина, се сблъскват с проблема да си неграмотен и виждат, че не могат да се справят”, казва Стефан.
Последните седмици той участва и в информационни кампании из ромските махали, като запознава жителите им как да се предпазят от заразяване с опасния коронавирус. Оптимистичен е, че все повече роми осъзнават, че образованието е ценност.
“Скоро ще дойде времето, когато ще гледат на нас не със стереотипите, а с успехите, които имаме в обществото”, убедено казва медиаторът.
