Войници вече ще могат да стават и 40-годишните. Това решиха днес депутатите на извънредното заседание на парламента с промени на второ четене в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Пределната възраст за влизане в армията за войници и матроси досега бе 28 години. С приетите промени обаче тя се увеличава на 40. Мотивът за драстичното вдигане на възрастта е, че така ще се реши проблемът с недокомплекта в армията, където по последна информация незаетите места са около 5 хиляди.
Заради липсата на хора се увеличава и пределната възраст за служба на военните с три години. Това означава, че за войниците тя ще е 49 г., за старшини и младши офицери - 58 г., за полковници - 59 г., а за различните генерали - между 60 и 65 г. За офицерите с научна степен пределната възраст се удължава с 5 г. Удълженията ще важат и за тези военни, които към момента са изпълнили условията за пенсиониране, но не са подали документи.
С промените се въвежда и мандатност на офицерите с висше военно звание или на полковник (капитан I ранг) от 4 години. Ако те откажат преназначаване на друга предложена им длъжност, те ще могат да останат на досегашната си, но за не повече от една година.
През Преходните и заключителните разпоредби обаче депутатите направиха промени и в Закона за военното разузнаване. Миналата година през септември с поправки в закона народните представители направиха възможно и цивилни да оглавяват службата за военно разузнаване. Това бе възможно и преди 2015 г., когато ГЕРБ с подкрепата на БСП, прие ограничение постът да е само за военнослужещи, а с решението от постът бе свален бишият депутат от СДС Йордан Бакалов. Сега депутатите на практика правят "козметична" поправка в текста - запазва се възможността цивилен да оглавява поста, но той трябва да е на трудов договор.
Социалистите обаче се обявиха "против" това предложение и настояха да се приеме тяхното, което предвижда възможността цивилен да оглавява службата изобщо да отпадне.
През годините службата се е управлявала винаги от военни. Имаше моменти, когато тази служба наистина се управляваше от цивилен служител и не се постигнаха нужните резултати. Още повече, че възможността за назначаване на военни, дава възможност на всички изявили се висши военни да могат да заемат тази служба, а и военните изграждат своите кадри, мотивира предложението соцдепутатът Кольо Милев.
Колегата му от БСП Таско Ерменков пък обърна внимание, че така написан законът позволява за поста да се предложи и човек, който досега е бил начело на охранителна дейност или друго разузнаване, а така той можел да се използва за изпълнение на политически поръчки.
За 112 г. съществуване на службата и всичките и успехи, нито един от началниците й не е предал интересите на родината. И с изключение на пет месеца, в които началник беше г-н Бакалов, начело на службата винаги е бил военен. Петте месеца на управление на г-н Бакалов бяха политическа поръчка за предаване в разрез със съществуващия закон на данните за чужди агенти на комисията по досиетата, за съжаление. Значи ли това, че ако имаме утре овакантено място, и не приемете нашето предложение, някой, който е служил доста години в ДАНС, ДАР или националната служба по охрана, може да стане директор на агенцията, най-вероятно, за да изпълнява политически поръчки, защото не виждам защо такъв човек може да бъде назначен на тази служба, коментира Ерменков. Според него това не трябва да се допуска и затова трябва да отпадне възможността цивилен да оглавява службата.
В крайна сметка предложението на БСП бе отхвърлено.
