Загубите на универсалните фондове са заради срива на международните борси
Засега само доходността от 2019 г. е пострадала от коронакризата
Надяват се да ги наваксат до края на годината
Над 430 млн. лв. от парите за втора пенсия в универсалните пенсионни фондове са изядени от срива на борсите през март заради пандемията от COVID-19 и последвалото затваряне на икономиката. Това показват отчетите на осем от деветте универсални пенсионни фонда за стойността на инвестиционните им портфейли към края на март 2020 г.
Общо заради срива на борсите са загубени 429 431 000 лв. Като в това число не влизат данните на фонд “Топлина”, който още не е публикувал информация за инвестиционния си портфейл към 30 март.
13 143 450 000 лв. е била стойността на активите на универсалните пенсионни фондове към края на миналата година, показват отчетите на останалите компании. В края на март стойността на активите, в които са инвестирани парите за втора пенсия на 3,7 млн. български граждани, родени след 1 януари 1960 г., вече е била 12 714 019 000 лв.
“Спадът бе очакван, но появата на коронавируса катализира както мащаба на спадовете, така и тяхната амплитуда и волатилност”, коментира главният изпълнителен директор на “ДСК Родина” Николай Марев пред “24 часа”.
Намалението на стойността на активите на пенсионните фондове е съвсем нормално при настъпилата криза и борсови сривове, но то
все пак е много
по-малко от
срива на борсите,
обясниха експерти от фондовете. Според главния изпълнителен директор на ПОД “Алианц” - втората по големина пенсионна компания у нас, намалението на активите на българските пенсионни фондове е с около 1/5 от срива на международните борси. Като в общи линии до момента реално просто е изядена доходността от края на 2019 г. Това се обяснява и с консервативните инвестиционни политики, които следват универсалните пенсионни фондове. Едва 20% от активите на българските фондове са в акции, останалите средства са в инструменти с фиксирана доходност като държавни ценни книжа.
Над 8 млрд. лв. от набраните като осигурителни вноски от гражданите пари за втора пенсия са инвестирани извън страната, разкри разследване на “24 часа” в края на 2019 г.
В акции на
компании, които
се влияят силно
от сривовете на
международните
борси обаче, са
около 2 млрд.
лева,
а останалите пари са в държавни ценни книжа.
Всички универсални фондове регистрират отрицателна доходност за първите 3 месеца на годината, като големият спад започва след първите дни на март и продължава до 20-23 март, показва справка в ежедневната статистика на Комисията за финансов надзор (КФН) и някои фондове.
Това беше период, в който световните борси се тресяха - на 12 март индексът “Дау Джоунс” отбеляза най-ниските си нива от борсовия крах в Черния понеделник през 1987 г. Международните пазари донякъде си възвърнаха позициите с обявяването на милиардните пакети за спасяване на икономиката, но все още българските пенсионни дружества са на доста по-ниски нива от началото на 2020 г., показват пък неофициални данни от КФН.
Комисията все още не е обявила информация за първото тримесечие, а за изчисляване на доходността се ползват всекидневните ѝ данни.
В края на миналата работна седмица
най-голямо
намаление в
стойността на
един дял има при
Ен Ен ПОД -
минус 8,26%
спрямо 16 януари. “Алианц България” е с отрицателна доходност от минус 7,83%, а “Съгласие” е на минус 7,29%. С най-малък спад е “ЦКБ-Сила” - минус 3,08%. Дружеството с най-голям пазарен дял - “Доверие”, регистрира спад от минус 5,40%. “ДСК-Родина” е с минус 5,75%, “Пенсионноосигурителен институт” е с минус 6,89%, “Топлина” - минус 4,30%, “Бъдеще” - минус 3,28%.
За сравнение, последните официални данни от КФН към края на миналата година показваха положителни резултати до 8,74%.
Според неофициална информация от “Доверие” - универсалния пенсионен фонд, в който са инвестирани над 3 млрд. лв. от парите за втора пенсия, в последните дни се забелязва възстановяване на стойността на един дял до нивата отпреди кризата, причинена от пандемията с коронавирус. “24 часа” се обърна към управата на фонда и за официален коментар на резултатите от първото тримесечие на 2020 г., но такъв бе отказан на този етап.
“Алианц” и “Доверие” - двата най-големи универсални пенсионни фонда у нас, имат и най-голямото намаляване на активите, показват отчетите на двете дружества за стойността на инвестиционните им пакети.
152 085 000 лв. е
намалението на
активите на
универсалния
пенсионен фонд
на “Алианц”
В края на миналата година в него е имало активи за 2 819 875 000 лв., докато към март те вече са за 2 667 790 000 лв.
При най-големия фонд “Доверие” намалението в стойността на активите е в размер на 90 499 000 лв., като от 3 413 520 000 лв. те са спаднали до 2 323 021 000 лв.
На трето място като размер на загубените заради коронакризата пари се нарежда фондът Ен Ен. Тук намалението в стойността на активите е в размер на 68 402 000 лв. и към края на март в този фонд за втора пенсия е имало 1 354 805 000 лв.
Сходно е представянето и на фонд “Съгласие”, който през годините си разменя четвъртото място с Ен Ен като размер на портфейла.
“Съгласие” са завършили 2019 г. със стойност на активите от 1 491 477 000 лв., но към края на март те вече са били намалели с 61 879 000 лв.
На фона на тези фондове
доста по-добре
се представя
“ДСК Родина”,
който принципно е третият по големина универсален пенсионен фонд в България. Загубата заради срива на борсите е в размер на 29 229 000 лв., като към края на март 2020 г. стойността на активите на фонда е в размер на 2 224 640 000 лева.
Между 6 и 13
милиона се
движат пък
загубите на
по-малките
пенсионни
фондове
Различните резултати могат да се обяснят с двата основни типа инвестиране на парите за втора пенсия, обясняват експерти.
Като цяло универсалните пенсионни фондове в България нямат много голяма свобода на рисково инвестиране и са принудени да държат голяма част от активите си в държавни ценни книжа. По-големите, които имат и международно участие, все пак търсят възможност да инвестират и в по-ликвидни активи и при тях има прилична част от портфейла в акции на компании като “Епъл”, “Майкрософт”, “Амазон” и други световни гиганти. По-консервативните пък търсят инвестиции главно в български компании, като за момента техните акции не са силно повлияни от спада на световните борси.
Въпреки че изглежда внушително, спадът на универсалните пенсионни фондове в момента е доста по-малък, отколкото през 2008-2009 г., когато рухна “Лемън брадърс” и започна световната финансова криза.
Реално в момента загубите им са в размер на 17-20% от тези през 2009 г. Причината е, че тогава Българската фондова борса се срина с 80 на сто, а много голяма част от инвестициите на универсалните фондове са били именно в български компании. Именно кризата от 2008-2009 година е накарала повечето от фондовете да потърсят разнообразяване на пазарите, на които инвестират парите за втората пенсия, и в момента делът на търгуваните на БФБ компании в портфейлите им е по-малък.
Въпреки спада през първото тримесечие все още универсалните пенсионни фондове разчитат, че ще успеят да се възстановят до края на 2020 г. И прогнозират положителна доходност в размер на половин до един процент.
“В един момент
пазарите ще
тръгнат нагоре,
но преди това е
нужно да се
овладее
пандемията,
което ще се отрази положително и на икономиката”, коментира главният изпълнителен директор на “Алианц” Владислав Русев. Все пак обаче Русев напомни, че възстановяването от кризата през 2008-2009 г. е отнело на пенсионните фондове година и половина - две. Засега сегашната е с по-малки размери.
“Всичко зависи от това колко дълго ще продължат мерките за ограничаване на движение на хората. Има много въпроси, на които отговорите все още не са ясни, като например - имунитетът на преболедувалите за колко време действа, от Южна Кореа идват новини за нова зараза на вече оздравели хора, как лятото ще се отрази на вируса, ще има ли втора, по-силна вълна през есента на тази година и много др. Със сигурност се очаква спад на световната икономика, което няма как да не се отрази на капиталовите пазари”, коментира и Николай Марев от “ДСК Родина”.
Основание за връщане на размера на портфейлите до края на годината универсалните пенсионни фондове виждат в започналото леко възстановяване на стойността на дяловете им през последните няколко дни.
Най-тежкият ден през тази година за “Доверие” е бил 24 март, когато стойността на един дял е била само 1,62 лв., докато към 10 април вече е 1,68 лв. А най-високата стойност за 2020 г. е била на 20 февруари - 1,79 лв. за един дял.
Подобно е положението и при универсалния фонд на Ен Ен, където на 10 април стойността на един дял е възстановена до 1,64 лв. Тук най-ниското ниво за март е 1,60 лв., а най-високото за тримесечието - 1,81 лв.
При “Алианц” също е започнало възстановяване, като от дъното от 1,42 лв. на дял през март стойността вече е 1,45 лв. при максимално постигнати през февруари 1,58 лв.
Възстановяване с пет стотинки на дял има и при фонда “ДСК Родина” показват данните, публикувани на сайта на пенсионната компания.
Фондовете: За плащането е нужно бързо приемане на закона
По-малко намаление на дохода от НОИ е договорено, но още не е обявено
Случващото се на пазарите в никакъв случай няма да се отрази на плащането на вторите пенсии, което трябва да започне от средата на следващата година, категоричен бе главният изпълнителен директор на Пенсионноосигурително дружество “Алианц България” Владислав Русев.
Докато започне изплащането на втора пенсия на първите жени през 2021 г., голяма част от сегашните загуби, ако не и напълно, ще са възстановени, убеден е той.
По-голяма заплаха за изплащането е забавяне на приемането на промените в Кодекса за социално осигуряване, които регламентират фазата на изплащане, заяви Русев.
Промените в КСО бяха предложени в края на миналата година от бившия социален министър Бисер Петков. Според тях обаче поне половината от хората, които ще получат втора пенсия в периода 2021-2024 г., ще вземат по-малко пари, отколкото ако получават само от НОИ. Това стана и една от причините за смяната на Петков, а сегашната министърка Деница Сачева пое ангажимента бързо да договори по-добри механизми. Тези разговори трябваше вече да са приключили и да бъде обявен нов проектозакон, но засега социалното министерство се бави.
Промените в КСО трябва да дадат възможност на фондовете да предлагат различни пенсионни решения на осигурените при тях хора. В момента законът предвижда само плащането на пожизнена втора пенсия, но реално повечето от първите хора, родени след 1959 г., които трябва да вземат втора пенсия, нямат достатъчно големи партиди за такава.
Фондовете имат достатъчно ликвидност да посрещнат пенсионните плащания през 2021 г. По-проблематично е, че все още няма закон, който да урежда детайлно фазата на изплащане, коментира и главният изпълнителен директор на “ДСК Родина” Николай Марев.
Основният проблем пред размера на двете пенсии е коефициентът, с който НОИ намалява първата пенсия, обясни в понеделник Русев пред “24 часа”. В досегашния вариант държавната пенсия се намалява с 20% за хората, които получават и втора пенсия от частните универсални пенсионни фондове. Това обаче ощетява първите жени, които ще започнат да получават частната си пенсия от 2021 г. Причината е, че при тях делът на осигуровките, които са отивали в частните фондове вместо в НОИ, след 2002 г. е по-малък от 20 на сто.
Беше постигната договорка за този коефициент, но все още не е обявен нито законов текст, нито е променена методиката на НОИ.
Универсалните пенсионни фондове нямат проблем да осигурят достатъчно средства, за да гарантират брутния размер на внесените осигуровки, категоричен бе Русев.
8 млрд. лв. са инвестирани извън България, фондовете предпочитат държавни книжа
8 млрд. лв. от събраните от универсалните пенсионни фондове над 12 млрд. лв. като осигурителни вноски от 3,7 млн. българи са инвестирани извън България.
Това показа документално разследване на “24 часа” от ноември 2019 г.
Като цяло универсалните пенсионни фондове предпочитат да инвестират в държавни ценни книжа, а в акции на частни компании държат само около 20% от активите си.
Най-много от парите за втора пенсия - близо 2 млрд. лв., са инвестирани в български държавни ценни книжа. Фондовете обаче изкупуват такива облигации от почти всички страни. Като не липсват и портфейли от звучащи екзотично държави като Мексико и Индонезия, докато примерно германските ценни книги са в сравнително малки обеми. Една от най-предпочитаните държави за покупка на облигации след България е Румъния, показа разследването на “24 часа”.
Парите за втора пенсия се инвестират и в световни компании като “Епъл”, “Амазон”, “Майкрософт”, “Фейсбук”, “Фолксваген”, показват отчетите на пенсионните дружества. Сред българските компании пък предпочитани са утвърдени имена като “Албена”, “Софарма”, “Градус” и пр.
