Отпада изискването родните стоки да заемат 50% от щандовете и за доставки до 200 км
90% от млечните продукти в обектите на търговските вериги трябва да са българско производство от 100% българска суровина. Това е записано в гласуваното от кабинета на извънредно заседание в понеделник постановление, задължаващо търговските вериги да изкупуват продукти на локални производители, съобщиха източници на “24 часа”, които са чели документа.
Проектът предвиждаше първоначално търговските вериги да осигурят 50% от площите, които отделят на всяка група стоки, за местни производители, но
в крайния
вариант е
написано
“достатъчно
площи”
Те трябва да са обозначени по подходящ начин, за да е видно, че продуктите са регионално производство. Става дума за мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци. Производителите трябва да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или да притежават обект, регистриран съгласно Закона за храните.
Другата промяна е, че е
премахнато
ограничението
от 200 км от
търговския
обект,
от който търговецът трябва да е изкупил стоката. Текстът вече гласи, че това може да стане от същата или съседните области. За административни области София-град и София-област за съседни се считат областите, граничещи със София – област, както и област Пловдив, се уточнява в решението.
Приетата мярка се отнася за търговските обекти, представляващи вериги от магазини за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, които имат обекти в повече от три административни области на територията на страната.
В проекта нямаше предвидени санкции за неизпълнение на мерките. Такива не фигурират и в окончателния му вариант. Изненадващо обаче правната комисия в парламента прие в същия ден поправка в закона за мерките за извънредното положение с промени в Закона за Търговския регистър по предложение на депутата от ГЕРБ Красимир Ципов. Според новите текстове се дава право на Министерския съвет да въвежда временни мерки за защита за храни, произведени на територията на страната, търговията и пускането им на пазара.
Магазини, отказващи да спазват задълженията,
ще бъдат
глобявани с
между 15 хил.
и 25 хил. лева
При повторно нарушение санкцията се вдига между 30 000 и 50 хил. лв. Контролът ще се осъществява от Българската агенция за безопасност на храните.
Освен това за извънредното положение с актове на Министерския съвет може да се въведе временна забрана за внос на определени храни от държави, които не са членки на ЕС, при спазване на международните договори, по които България е страна.
Действието на разпоредбата засега е до края на 2020 г. Още преди две седмици обаче земеделски производители говореха, че след края на извънредното положение основните разпоредби ще залегнат в закон.
Производители: Доволни сме, решението ни спасява от фалит
Реакциите към приетото постановление бяха възторжени от страна на земеделци и производители на храни.
“Това е ползотворна стъпка за млекопроизводителите, най-вече защото ни предпазва от рухване на бранша. ЕС вече разреши държавна помощ за млечните ферми заради кризата, което ще доведе до безпрецедентен внос на евтини млечни продукти. България няма възможност за държавна помощ и това беше най-удачната стъпка да ни помогне”, каза председателят на Съюза на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.
Според него няма да се стигне да дефицит или повишение на цените на млечните стоки в магазините, защото и сега към 87% от продажбите в търговските вериги са на български млечни продукти. Изискването за 100% родна суровина при българските продукти е ново, но това ще доведе единствено до намаляване на сухото мляко и другите добавки според него.
“Според мен е огромна демагогия да се говори за ръст на цените вследствие на постановлението, защото просто потреблението спада. В Гърция също задължиха веригите да продават млечни продукти само от гръцко мляко и това не доведе до поскъпване”, каза Зоров.
Той разказа, че във Великобритания държавата подпомага млекопроизводството, като изкупува суровината. “Само че нашата държава няма финансовите възможности на Великобритания и няма как да помогне на млечния бранш по този начин. Нашият анализ сочеше, че щетата за бюджета от това да стои и да чака какво ще се случи щеше да е към 75 млн. лв. само за първите месеци. Така че това с веригите е единственото разрешение в случая”, каза той.
Зоров коментира още, че компромисният текст на постановлението е по-удачен, тъй като при контролиране на спазването му няма дисният текст на постановлението е по-удачен, тъй като при контролиране на спазването му няма да се налага да се мерят разстоянията от 200 км. И няма да се налага някой контролен орган да мери и дали площта за българските стоки е точно 50%.
“Приветстваме постигнатия компромис, защото нашите членове са предимно малки фирми. Единици производители на биохрани имат възможност да дистрибутират продукцията си из цялата страна. За нас е по-лесно колегата от Шумен или Добрич да продава във Варна, отколкото да доставя по-далеч”, каза шефката на асоциация “Биохрани” Албена Симеонова.
“Обединени български животновъди”, които произвеждат пресни меса и млечни продукти, също са доволни от приетите мерки. “Ние сме едни от инициаторите им. Надявам се в тази ситуация да се защитим всички заедно - потребители и производители, защото в другите големи държави вече го правят”, коментира председателят на браншовата организация Бойко Синапов. Той уточни, че отделената площ за български стоки ще е толкова, колкото могат да запълнят производителите с продукцията си - може да е по-малко от 50%, въпреки че може да стигне и до 60-70 на сто, ако има качествени продукти.
От няколко варненски вериги с над 100 обекта в града изпратиха отворено писмо също в подкрепа за взетите мерки с постановлението.
