Сливен е област феномен - хората под 15-годишна възраст там са най-много, възрастните са най-малко, а жените раждат първото си дете още на 22 години
Населението на страната е намаляло с 0,7% през 2019 г.
39 941 българи са напуснали България през 2019 г. и са се заселили трайно в чужбина. През същата година обаче други 37 929 души с българско гражданство са се завърнали да живеят в страната.
От което излиза, че нетната емиграция е едва 2012 души.
Цифрите са посочени в разпространените в понеделник от НСИ окончателни демографски данни за 2019 г.
Това е абсолютен рекорд за последните години, тъй като числото беше малко над 5 хиляди души за 2018 г., а преди 7-8 години беше 10 и над 10 хиляди души годишно.
А към това трябва да добавим и ефекта от десетките хиляди българи, завърнали се трайно в страната от началото на пандемията от коронавирус и последвалата икономическа криза.
Прогнози, че емиграцията от България се свива, са правени често напоследък.
Преди две седмици “24 часа” описа изследване на БАН, което посочва същото: че броят на българите, напускащи България, трайно
намалява в последните години и че за много млади сънародници престоят в чужбина изобщо не означава преселване, а просто възможност за обучение и работа, след което те възнамеряват да се завърнат обратно.
Данните на НСИ показват, че най-голям дял сред завръщащите се да живеят в родината е този на прибралите се от съседна Турция - 38,6%. Съответно и областта с най-голям механичен прираст на населението през 2019 г. е била Кърджали - 37,9 промила нарастване на населението в сравнение с предходната 2018 г. На второ място е Шумен с 6,9 промила, Пловдив е с 3 промила, Търговище с 2,7, столицата е с 2,4, а Бургас - с 2,1 промила.
Всички останали области в страната са с отрицателен механичен
прираст на населението, т.е. хората в тях намаляват като абсолютна бройка през 2019 г.
Очевидно е, че завръщащите се от Турция са хората, които по време на т.нар. Голяма екскурзия през 1988-1989 г. напуснаха страната, работили са в южната ни съседка и сега се прибират да доживеят старините си в родината.
Сред областите с най-голям отрицателен механичен прираст са Сливен - минус 9,9 промила, Смолян - минус 8,3 промила, и Видин - минус 7,8 промила.
Сливен заслужава специално внимание по отношение на демографските процеси. На първо място това е областта, в която делът на населението под 15-годишна възраст е най-висок в страната. 18,5% от хората в тази област са под 15 години, при положение че средният за страната дял е 14,4%.
Сливен е и областта, в която делът на хората над 65-годишна възраст е един от най-ниските в страната - едва 20,2 процента, при положение че средният за страната е 21,65, а във Видин достига дори до 29,9%.
Но не е само това - Сливен е и областта с най-висока раждаемост
у нас Там тя е 12,4 промила, докато средната за страната е 8,8 промила, т.е. на всеки 1000 жители на България през 2019 г. са се родили 8,8 деца.
Така се получава, че Сливен е областта с най-младо по възраст население в България, което обаче, изглежда, не доживява до много голяма възраст. В добавка към това Сливен е и областта, в която средната възраст на жените, които раждат първото си дете, е най-ниската в страната - едва 22 години и 9 месеца. Средната за България възраст е 27 години и 3 месеца, а в София дори е 30 години и 3 месеца.
Не че това помага на Сливен да има естествен прираст на населението, но такъв по принцип няма никъде в България.
Като цяло българското население е намаляло през 2019 г. с нови 48 557 души, или с 0,7%. Към 31 декември 2019 г. българите у нас са били вече 6 951 482 човека
Тези данни са от службите по гражданско състояние и имат известна условност. Те може да бъдат коригирани малко при преброяването в началото на 2021 г., но цифрите едва ли ще се променят съществено.
