Филми като “Капитан Петко войвода”
ни сплотяват като общност и ни припомнят кои
сме всъщност. От тях лъха естествен оптимизъм
Стари български сериали днес трябва да се гледат повече от всичко. Не толкова, че няма какво, а защото те са най-добрият начин, който ни сплотява като общност.
Светът вече е друг, турските сериали може да са забавни за много хора, апокалиптичните филми също.
Но старите български сериали като “Капитан Петко войвода”, който започна да излъчва БНТ, са силен патриотичен стимул. Не толкова площадно-ураджийско със селски носии и знамена, а просто да ни припомнят кои сме точно и защо трябва да се подкрепяме един друг.
Освен всичко
12-серийният филм
е с много естествен
съспенс -
просто е интересен
Има напрегнати сцени на насилие, като в “От местопрестъплението”, същевременно има много семейна драматургия и, разбира се, български и общо европейски патос.
Сериалът ни припомня какъв велик писател беше Николай Хайтов. Всъщност историята на Петко Киряков е напълно неизвестна преди появата на този сериал през 1981 година.
Макар историята му да е описана от Хайтов още през шейсетте. Но става толкова популярна именно с този сериал и днес има улици на името на Петко войвода във всеки град, даже КПП.
Почитан е като Ботев и Левски и даже повече от други герои от Възраждането като Георги Бенковки и Панайот Волов. Заради спорните политически активности на Николай Хайтов и пословичната му комерсиалност, много хора не го одобряваха в края на живота му, но той вероятно е най-талантливият български писател на ХХ век и със сигурност най-кинематографичният изобщо.
От малкото му сборниче “Диви разкази” са направени велики филми по всеки един (от “Козият рог” - два), последният бе “Засукан свят” на Куркински от миналата година. Но
като обществено
влияние “Капитан
Петко войвода”
е ненадминат
Този филм преобърна общественото мнение, изгради пред очите на всички образа на нов национален герой. И това е именно заради прословутата комерсиалност на Хайтов.
В началото на 80-те той усеща, че парите са във филмопроизводството и прави всичко възможно да се създаде този сериал - използва всичките си връзки - политически, културни, международни, и постига личната си цел.
Той е доказателство, че без активни талантливи хора не може да се случи нищо.
Хайтов ходи лично в турски музеи, за да подбере адекватните костюми на османската администрация в лентата. Дотогава в българското филмопроизводство се задоволяват с по един фес, за да изобразят османски администратор.
А тук и за най-малкия детайл Хайтов настоявал да е с максимална автентичност, си спомняше художничката по костюмите на продукцията Вяра Тодорова. Може би този перфекционизъм, съчетан с хубаво разказаната история, е причина за споменатото огромно влияние на продукцията. Всъщност това е разказ за бита на исторически герой.
До този филм, когато се говори за национални герои - независимо дали става дума за училищни учебници, или за художествено произведение, патосът е историческото постижение, а не хубавата нормална и увлекателно разказана човешка история, с нужното внимание към битовите подробности. Всъщност
цялата ни
историческа наука
е изградена
на постиженията
Това не е само марксистка парадигма, а така е и преди 9 септември, вероятно комплекс на малката нация, която има нужда от постоянно изтъкване на постиженията. А всъщност нямаме практически историография на материалната ни култура, на бита, на реалния живот преди години. Хайтов пръв има смелостта да разказва реалния живот и затова хората обикват филмите по негови текстове.
Може би шансът на Петко Киряков е, че не е бил толкова прославен до появата на филма и става истински народен любимец през 1981 г.
Докато умни хора
не измислят новия
ни живот,
именно старите български сериали крепят чувството ни за общност - именно истории за времена на изпитания, които изглеждат непреодолими и жестоки и поведението на общността в тях крепи силата пред съвременната беда.
Даже чувството на гордост пред таланта на хора като Хайтов, Неделчо Чернев и Васил Михайлов укрепва вярата ни в собствените ни възможности да се справим.
Щом българи са успявали да правят толкова интересни филми, значи българите неслучайно успяват да бъдат дисциплинирани и да контролират вируса. Битува мнението, че филмът е пропаганден, както и всички от поредицата около честването на 1300 години българска държава.
Но филмът е много човечен, весел и увлекателен, така че трудно се вписва в идеята за шовинистично-комунистическа пропаганда.
