По време на каквато и да е епидемия, в случая – пандемия, на първо място трябва да посъветваме хората да се стремят към здравословно хранене, фрагмент от целия здравословен начин на живот, за да повишат имунната си резистентност. Това каза в интервю за БГНЕС проф. Донка Байкова, която е специалист по хранене и диететика.
Имунната защита на организма е двуаспектна, обясни специалистът. Единият аспект е клетъчният имунитет (клетките от белия кръвен ред), а вторият, за който също трябва да се погрижим, е създаване на предпоставки за изграждане на антитела (хуморален имунитет). И в двата случая се касае за високоорганизирани белтъчни структури.
„Ролята на имунната устойчивост на организма е особено значима, когато в период като настоящия (ранна пролет), в който и обичайно се наблюдават вируси заболявания (грип), е налице и бум на COVID-19. Високата вирулентност на коронавируса налага да поддържаме пълноценен белтъчен внос чрез приеманата храна“, каза проф. Байкова. На първо място тя изброи разнообразни животински белтъчни храни – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, които са източници на 9-те незаменими за организъма на човека аминокиселини (такива, които той не може сам да произведе и непременно трябва да получи с храната отвън).
Естествено, за да има добър синтез на тъканни протеини, в частност – поддържане на имунна защита, е важно, храната да е богата и на активизатори на обмените процеси, каквито са минералите и витамините, особено тези с антиоксидантни – витамини С, А, D, Е, както и на селен, цинк, желязо, магнезий, манган и др. Те се съдържат в разнообразни храни от растителен и животински произход. Ние казваме, че здравословно е това хранене, което доставя на човек ежедневно разнообразие от 60 жизненоважни хранителни вещества“, посочи тя.
Въглехидратите са енергиен източник за функцията на мозъка, сърцето и мускулите. Мускулната тъкан е половината от масата на човешкото тяло и ако тя е неактивна, дефицитни и вяли са “сигналите” й за функцията на вътрешните органи”, подчерта тя.
Донка Байкова е категорична, че в този период е важно още нещо: Особено когато сме в режим на „хоум офис“ грижата за здравословен начин на живот, освен балансирано хранене, да бъде насочена и към избор на подходяща двигателна активност. „Налага я и имунната защита на организма, която също се влияе от движенията ни. А те могат да бъдат най-различни и в никакъв случай не е сложно“, посочи тя и припомни 12-минутната утринна гимнастика пред училище сутрин от преди време.
Специалистът добавя обаче, че все пак, както и да се стараем, двигателната активност в режим на работа „хоум офис“ е по-ниска от обичайната, поради което и рискът от свръхприема на енергийни храни, не съответстващ на изразходвания енергиен разход, е много явен. „Важно е в такива случаи да се стремим, в единица количество калории, да включим оптимално количество от посочените есенциални хранителни вещества. Да, затова да избираме по-ниско калорийни видове белтъчни храни, каквито са натуралните – меса, риби, яйца, кисело мляко, извара, нискомаслени сирена, а не промишлено (технологично) обработени, мазни месни и рибни продукти, високо-маслени жълти сирена и деликатеси. Да приемаме по-голямо от обичайното количество зеленчуци и плодове (сега имаме възможност да реализираме тази препоръка безпроблемно, защото разполагаме с повече време“, посочи тя и добави, че когато сме на работа извън дома, сме забързани в задачите си и най-често ги приемаме под форма на обработени разновидности (като сокове, компоти и др.).
Проф. Байкова подчерта, че по принцип е известно, че свръхтеглото и затлъстяването са едни от най-рисковите фактори за протичане на различни възпалителни заболявания при човека. „До скоро мастната тъкан в човешкото тяло се считаше за “инертна” , “буферна” тъкан, предпазваща вътрешните органи от травми и участваща в терморегулацията. Уви, в края на миналото столетие се установи, че тя е една мощна ендокринна система, която отделя десетки хормони и хормоноподобни вещества – адипокини и по най-различни механизми се намесва в метаболизма, в ендокринния баланс на съвременния човек и го превръща в дисбаланс. От това обстоятелство произтичат различните рискови ситуации за метаболизма на съвременния човек със затлъстяване“, посочи проф. Байкова. Тя изтъкна, че всяко преяждане и препиване в този период отнема насочеността на организма за две денонощия към имунна защита. „Ето защо много е важно да намалим енергийната стойност на храната за сметка на избрана от нас двигателна активност. В никакъв случай не е невъзможно, за един месец в период на работа вкъщи, да редуцираме поне 2 кг излишни от нашето тегло, като намалим дневната хранителна енергия поне с 500 калории“, посочи тя (такава е калорийната стойност на една баклава или 100 г млечен шоколад).
Проф. Байкова подчерта, че затлъстяването не е “козметичен проблем”, а е метаболитно заболяване. При 85% от случаите, затлъстяването е свързано с риск от развитие на диабет тип 2, дислипидемии, сърдечно-съдови заболявания, подагра – метаболитен синдром, както и нарушено хормонално равновесие. А всички тези състояния са свързани с повишен риск за улеснено възникване на възпалителни процеси, на фона на потиснат имунен отговор на организма“, каза проф. Донка Байкова.
