81-годишен жител на врачанско село дарява цялата си скромна пенсия на лекарите от видинската болница. Той дава за тях и тяхната по-голяма сигурност всичките 219 лева, с които трябва да преживее месеца.
Няма претенция за какво ще бъдат похарчени парите му. Дарява ги с благодарност и за всяко добро, което според него най-добре може да направят лекарите в тази трудна ситуация с опасния вирус COVID-19.
Сиромах под прикритие и архонт на сиромашията. Така нарича себе си 81-годишният Вълослав Стратев. Решил да дари парите на видинските лекари, които винаги са оценявали добрите му възможности да диагностицира докато бил фелдшер във видинското село Медичевци. Благодарен им е и за доброто им отношение към пациентите му.
Ракзказва, че изпитва чувство на благодарност. “Просто искам да даря на болницата моята скромничка пенсийка”, казва Вълослав.
Това не е първото добро, което прави. Започнал да дарява още преди 40 години. Убеден е, че бедността не идва от липса на пари, а от липса на морални качества.
“Който прави добро, получава добро. Такъв е моят морален закон. Аз съм инвалид. Болен съм от рак между другото. 4 години се боля с болестта, но съм проклет оптимист. Не се предавам”, разказва той. Съседите му и го разбират, и не съвсем. Казват, че е добра душа и човек с голяма сърце.
Често се събират на улицата и си говорят за живота си такъв, какъвто е. Тези селски сюжети от Добролево дядо Вълослав описва точно всеки ден. Води дневник от 31 години и е изписал над 10 000 страници от него. Издава и книги със стихове.
„Най-хубавата сентенция, която най-много обичам – „Не всички красиви хора са добри, но всички добри хора са красиви”, казва дядо Вълослав.
