Актьорът си отиде на 82 г.
Той дебютира в киното на 33 г.
Но се снима в над 100 филма
На 82 години си отиде Вълчо Камарашев - още един от славната стара актьорска гвардия. Той не беше “звезда”, но беше обичан от всички и всички го наричаха с уважение бай Вълчо. В киното, театъра и телевизията изигра всякакви роли, както сам казваше - големи, средни и “смесени”. До последно говореше, че още му се играе...
Вълчо Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. във Видин, но детството му преминава в Русе. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Филип Филипов. От неговия випуск са Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Лили Райнова, Живко Гарванов, Асен Кисимов и др.
До 1977 г. обикаля няколко провинциални театъра, през 1962-1964 г. е зам.-директор на Пернишкия. За кратко време е в столичния театър “Сълза и смях” и после пасва като дялан камък в трупата на Военния, където се и пенсионира.
На неговата сцена изиграва знакови роли като Македонски в “Хъшове”, Драгосаноглу във “В полите на Витоша”, Живко в “Майстори”, Чебуткин в “Три сестри”, Гоя в “Когато разумът спи”, Молиер в “Стража на Рейн”.
Казваше, че не прави разлика и се чувства добре и пред камерата, и на театралната сцена: “И двете са едни великолепни изкуства, в които за актьора е еднакво интересно. Има и разлика, естествено, но работата в тях носи удоволствие.”
Той обаче
не изпива
горчива чаша
като колегите
му Георги
Георгиев-Гец,
Славка Славова и други големи актьори, които в първите години на прехода бяха пенсионирани и прогонени от сцената на Народния театър.
Вълчо Камарашев е пенсиониран от Военния през 1999 г., но остава на половин заплата. На следващата 2000 г. е отличен с награди на САБ за най-добър актьор - за ролята на Жуков в “Руска народна поща”. От 1984 г. е заслужил артист, има още куп награди и отличия.
Обичаше да цитира големият английски актьор Лорънс Оливие, който беше казал: “Артистът не се пенсионира!”. Винаги има и ще има филми и театрални представления, за които трябват и 80-годишни старци, и малки деца. Изкуството няма възраст. За съжаление, в началото на прехода у нас бяха пенсионирани много известни колеги от Народния театър.
Вълчо Камарашев дебютира в киното чак в Христова възраст. Когато е на 33 години, Въло Радев го кани в двусерийния си филм “Черните ангели”. Ролята е малка, но достатъчна, за да го забележат режисьорите и да започнат постоянно да го канят във филмите си.
А актьорът започва да си записва ролите в тетрадка, която е още от времето на Вълко Червенков. Пазеше я много грижливо.
За своя първа по-голяма изява бай Вълчо брои ролята си на фелдфебела в “Тримата от запаса”.
Този филм на Зако Хеския се смята за първата наша комедия с тема от Втората световна война.
За Камарашев е истинско предизвикателство и удоволствие да се снима с такива колоси на смеха като Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов.
Поканите към бай Вълчо са толкова чести, че през 80-те години на миналия век той се снима в 3-4 филма на година. През 1984 г. например играе в 5 ленти: “Зелените поля...”, “Дело 205/1913 П. К. Яворов”, “Издирва се”, “Събеседник по желание”, “Поета и дявола”.
“Вероятно са ме викали защото съм им бил необходим и съм си вършил добре работата - казваше актьорът. - В ония години се снимаха по над 25 филма годишно.”
Играл е всякакви роли: и по-главни, и средни, и съвсем епизодични. За професионалист като него това няма значение. Важното е да ги изиграе добре и зрителят да го запомни. Признава, че е страдал, ако не си е свършил качествено работата и филмът или пиесата не са се получили докрай.
Философски приема и факта, че
никога не са го
канили за роли
на любовник
Той си знаеше, че е характерен актьор и може да играе Ромео например само в много шантава комедия.
Вълчо Камарашев обичаше всичките си роли, любим му беше монологът във филма “Дело 205/1913 П. К. Яворов” на режисьора Киран Коларов по сценарий на Свобода Бъчварова.
Във филма Лора вече се е самоубила, а след неуспешния опит над себе си Яворов постепенно ослепява. Камарашев играе Кръстьо Македонеца, участвал заедно с поета в Илинденското въстание. След нещастието го вози с малко файтонче.
В един от епизодите, който снимат в Стария Пловдив, файтонът минава покрай дюкяни, пред които стоят няколко заможни мъже.
Един от тях казва презрително: “Господа, пред вас е убиецът на Лора!”
Героят на бай Вълчо спира файтона, отваря капрата и бърка в нея, за да извади пищова. Яворов успява да му хване ръката и казва: “Сопри се, Кръсте, сопри се...”
И тук актьорът произнася своя невероятен монолог: “Море, войводо, мозъкот ми внетре на макя ме псуе, а ти пак сопри се, та сопри се. Един банков чиновник, гадин мърсолко, ке казуе на един поет и войвода убиец, а язе да дремем на капрата! Така ли сакаш? Свеет! Не е тойо божио свет, а боклук... Мале мила, не ме гледай! Кога бех малечок, баща ми плака воднуж во рукете и ми кажуеше: “Балканскиот полуостров, Кръсте, е столнината на адот и баш тук найде да се пръкнеш...”
Актьорът до последно признаваше, че му се играе много - и в киното, и в театъра. Иначе гледаше спокойно и мъдро на нещата. Казваше, че животът е сложен, в него всичко влиза. И много хубави неща, и недотам хубави, понякога и тревожни. Друг път е трудно... Всичко има в него и трябва да го преодоляваме.
Веднъж дълго разговаряхме за филмите от неговото време и сегашните. “За нашето поколение беше хубаво, че се правеха много филми и повече се снимахме - каза актьорът. - Сега има неща, които не ми харесват...”
Обясни, че е измислил смешка: в много от съвременните филми - и български, и чужди -
мъжете се
стрелят,
младите жени
се събличат
а къде сме ние, 80-годишните?
“Най-много ме смущава липсата на духовност. Сега се търси главно забавлението”, казваше с характерната си блага усмивка бай Вълчо.
В последния ни разговор - кой да знае тогава, че е последният - актьорът каза: “Колкото и да ни е труден животът, колкото и да ни е тежко понякога, усмихвайте се, хора!”
“24 часа” поднася своите най-искрени съболезнования на съпругата на бай Вълчо - проф. Виолета Райнова, дъщеря му Мина, която живее в САЩ, и на двамата му внуци, които го наричаха дядо Улф.
Поради карантината в страната още не се знае къде ще е поклонението пред големия български актьор.
