Естествената светлина спасява от кабинна треска
Pомантичният период колко е хубаво да се работи от вкъщи по пижама, изглежда, отминава. Месец след като повечето страни призоваха гражданите си да се трудят в домашни условия, за да се предпазят от коронавирус, интернет е пълен със снимки на затънали в боклуци стаи. Някои от фотографиите са толкова шокиращи, че повдигнаха въпрос колко променени ще се окажем, след като карантината свърши. Дали пък няма да сме изгубили голяма част от човешкия си облик и въобще да не изпитваме нужда да поддържаме ред и да общуваме лице в лице с други хора.
Защото няма как да си обясним, че някой може да живее спокойно сред десетки пластмасови бутилки от безалкохолни напитки, чаши за еднократна употреба, разхвърляни опаковки от храна по пода и фасове около клавиатурата и даже да споделя това в мрежата. Оказва се, че за кратко доста хора са придобили поведение на умопомрачени геймъри, които не се разделят с компютрите си ден и нощ, което е замъглило преценката им за нормална среда.
Според психолози това поведение е обяснимо, тъй като освен инструмент за печелене на пари компютърът се е превърнал и в единствено средство за общуване, за информиране. Следователно човек гледа на него като на основен прозорец към света и постепенно се изключва от заобикалящата го среда. Това особено бързо се случва при хора, които живеят сами и обитават малки жилищни площи. Тъй като нямат много възможности за различно обживяване на пространството, те започват да се затрупват с всевъзможни неща и да се държат като животно в хралупа. Но дори да имаш по-голям дом, рискът да се държиш по този начин също се увеличава, когато знаеш, че нямаш шанс някой да те посети в близките седмици.
Американският психолог Марла Стоун, която има консултантска фирма за организиране и подобряване на живота, казва, че причина номер едно човек да се затрупва с ненужни неща и боклуци е как общува със себе си и другите. Ако осъзнава кои са важните неща за него и околните, той става активен и при вземане на решения, свързани с неговото благосъстояние.
Тя казва, че не е изненадана от факта, че много хора използват оставането вкъщи зарази епидемията, за да се отърват от ненужни вещи и да подредят дома си. “Март обикновено е време точно за това. Ние сме като мечките, които се събуждат от зимен сън”, казва Стоун. Според нея отношението към вещите помага на хората да вземат правилни решения. Ако умеят честно да си отговарят на въпроси дали дадено нещо им доставя удоволствие, дали им служи, или пък просто се отнасят сантиментално към него, те ще могат да подредят и мислите си в този труден момент.
Затова нейният съвет е да се гледа на принудителния домашен офис като на нещо специално. Да се чисти редовно, проветрява и подрежда, все едно всеки момент ще влезе много специален гост. Позиционирането на компютъра е много важно. Най-добре да е близо до прозорец, но да е поставен така, че да не се получават дразнещи отблясъци върху екрана. Дори и в някакъв часови пояс това да се случва, не се лишавайте от естествена светлина, тъй като е доказано, че тя увеличава човешката енергия, позитивност и креативност и е основен инструмент в битката срещу така наречената кабинна треска. При нея затворени за дълго време на едно място хора започват да изпитват клаустрофобична раздразнителност, която в особено тежки случаи може да прерасне и в параноя. Затова, когато естествената светлина избледнява, поддържайте работното си пространство осветено с добре разположени лампи, което ще удължи положителното въздействие.
При всяка възможност да се разделите с компютъра го правете. Ходете на пръсти, разтягайте се, клякайте и подскачайте. Важното е да накарате кръвта да се движи, а с нея и положителните мисли. Помнете, че колкото по-осезаемо правите разлика между работа и дом, толкова по-дълго има шанс вашият здрав разум да не ви изневери.
Ако не можете да си позволите специално бюро, а трябва да използвате кухненската маса, не допускайте храненето и работата да се смесват. Опитайте се да оформите по някакъв начин работен кът, например чрез поставяне на настолен календар, любима снимка или фигурка. Не забравяйте, че горната част на екрана на компютъра ви трябва да е приблизително равна с очната линия. Ако масата е твърде ниска или екранът малък, го повдигнете с кутия или купчина книги на правилната височина и използвайте отделна клавиатура за лаптоп, за да не гледате надолу през целия ден.
Опитайте се да приемате самоизолацията като възможност, а не като затвор. Пускайте си музика, докато работите, което само след няколко месеца в претъпкания офис няма да можете да правите. Свирукайте си, когато изпитвате задоволство, че сте се справили бързо с поставените задачи, и си обличайте най-екстравагантните дрехи, ако това помпа самочувствието ви. Е, разбира се, последното не е добра идея, ако ви предстои видеосъвещание с останалите колеги от фирмата, тъй като подобни неща действат разсейващо и на други. Американски компании вече се оплакаха, че част от персонала е бил разконцентриран от прекалено шарени тапети и пищни домашни интериори и затова се е наложило да въведат програма, замъгляваща втория план при видеоконферентни връзки. Много силен психически стимул са зелените растения. Ако не виждате такива през прозореца, задължително си сложете една саксия до работното място.
Не е необходимо да е нещо огромно, може да е малък кактус. Важното е често да поглеждате към някакво живо растение и да се грижите за него, защото така оставате свързан с природата, до която в момента имате ограничен достъп.
Любимата чаша за кафе, бележник и химикалка също е добре да са наблизо. Дори и да не ви трябват в домашния офис, пак ще ви създават чувство за нормалност на ситуацията, макар и реално тя да не е такава.
