Музиката от популярни филми като “Междузвездни войни”, “Карибски пирати”, “Хари Потър” и други, изпълнена на пиано и със собствен аранжимент.
С тази нелека задача са е заел пианистът Георги Черкин. Той е част от музикалния проект “Кино и класика”, който ще се проведе по време на “Европейски музикален фестивал” през октомври. На концерта освен филмова музика ще има и класически произведения.
Класическата музика не е само за ценители, не трябва специален повод, за да се слуша. Това може би е най-грешното схващане, казва Черкин. И допълва, че подобни проекти разкриват красотата на класическата музика за хора, които допреди това са я избягвали.
Самият Черкин е писал музика за филми и преди. Преди няколко години прави авторски аранжимент на Лунната соната от Бетовен. Това е първият аранжимент за пиано и оркестър на сонатата. “Това не е опит за подобряване. Исках да подчертая пианото и да го направя по-въздействащо, особено в огромните зали”, обяснява той.
В семейството на Черкин музиката присъства от поне половин век - известният композитор Георги Златев Черкин е негов дядо, а майка му свири на виолончело, баща му на виола, сестра му на китара, чичо му на тромпет, а леля му – на цигулка.
Черкин би посъветвал
децата да свирят
на пиано,
дори и да нямат намерение да се занимавам професионално с това. И посочва, че има научни доказателства, че това развива двете полукълба на мозъка балансирано, тъй като всяка ръка свири различни неща. Все едно с едната ръка да пишеш задача по математика, а с другата есе по литература, казва Черкин.
Самият той се захваща с пиано случайно. Започва да свири на ударни инструменти, следва идеята за виолончело. Но заради трудности с организацията на уроците в крайна сметка сяда пред пианото.
В началното музикално училище вече свири по няколко часа на ден. С течение на времето става по-добър, разбира и колко е важно правилното свирене и постановката - пръстите да са здрави, но ръката да не е стегната. Иначе рискът от бърза преумора или травми е голям. На 15 години има първия си самостоятелен концерт. Подобен рецитал, освен че е с продължителност повече от час, изисква и всички произведения да се знаят наизуст.
Колкото и години да е прекарал в свирене, Черкин все още не може да каже кое произведение му е любимото. Все пак истинската страст идва покрай Рахманинов, чиито произведения е мечтаел да изсвири. Сбъдва му се, когато е на 18 години, и то със Софийската филхармония с диригент Емил Табаков.
След гимназията заминава за Рим. Кандидатства в престижната академия “Санта Чечилия”, където специализира при Серджо Пертикароли. Там за 5 места се борят 70-80 човека. Приемат го и заживява в подобна на кампус вила за студенти, основана от Борис Христов, в която обаче не всеки има шанс да попадне. Той успява, след като съпругата на Христов Франка го чува да свири. Тя го кани по изключение – там живеят само певци.
Завършва с
най-висока оценка,
което му дава възможност да свири в най-голямата зала на академията с оркестър. Тогава е на 23 г. и изпълнява Императорския концерт на Бетховен. По-късно специализира в “Моцартеум” в родния град на Моцарт Залцбург при Карл-Хайнц Кемерлинг.
Още следва съвет, който Кемерлинг веднъж му дава: “Когато човек свири вкъщи, трябва да изработва нещата на забавен каданс, така че всеки един малък детайл да влезе в мозъка. На сцената има адреналин, който кара музикантите да свирят бързо, което може да доведе до грешки, защото нещата, които си научил, не са запечатани в съзнанието”.
Адреналин пианистът си осигурява с хобитата си. Почитател е на карането на ски, понякога се придвижва с мотор, но електрически.
Но на сцена се зарежда с най-голяма доза адреналин. Дава пример с участие от преди около месец в София, където изпълни концерт за пиано и оркестър номер 1 на Бетховен. Макар че в репертоара си има вече над 25 концерта, този за него е нов и се налага да го научи. Ученето на нов концерт отнема няколко месеца. Това за Черкин важи особено за произведенията на Бетховен. Никога обаче не си казва, че е готов и се е научил. Според него е важно да се стремиш към съвършенство, макар и само малцина да са го достигали. Според него това са Бах, Моцарт и Бетховен.
Според Черкин класическата музика е близка до Господ и до съвършенството. Но твърди, че е нужен много по-бърз “процесор”, за да обработиш информацията в нея. Метафората не е случайна. Колкото и нетрадиционна да е комбинацията, музикантът се занимава и с програмиране.
Аз съм в двете крайности - или съм на пианото, или на компютъра, шегува се Черкин.
Интересува се от всяка нова технология, чете и програмира. Едно от приложенията, които създава, стига до хиляди хора заради реалистичните звуци на пиано. Той
намира сходство
между
програмирането
и свиреното
В компютърния код има старт и край, в тези моменти протичат процеси, които влизат в информационен поток. По същия начин е и в музиката - влизаш в информационния поток и това, което си програмирал в съзнанието си – всяка нота трябва да излезе на бял свят.
Щастлив е, че България се представя отлично в информационните технологии. Още по-голяма радост му носи фактът, че ние сме държавата, от която в момента има най-много концертмайстори по света.
Отчита, че не само навън, но и в България хората все повече се обръщат към класическата музика. Променят се не само отношението, но и цялостното поведение на публиката. И за разлика от други държави българите знаят как да се държат по време на концерт.
Според него музиката балансира, след концерт човек се чувства одухотворен.
Черкин смята, че без музика хората няма как да съществуват, без значение какъв стил предпочитат. Класическата съветва да се слуша, когато сме изнервени или в задръстване, баланс носи и когато животът ни се струва по-сложен от обикновено.
Черкин определя житейския си път като низ от висини и спадове. Философията си обяснява простичко с кратката история за отчаяния мъж. Когато той изгубил всичко, искал да скочи от мост, но рибар долу го видял, дал му бележка и му казал да се прибере, за да я прочете. На нея било написано “Няма да е все така”.
За това трябва да сме въоръжени с търпение и сили, казва Черкин.
