Италиански учени са открили нов път, използван от коронавируса Sars-Cov-2 за проникване в човешката клетка, освен този, който беше известен досега, именно чрез рецептора Ace2, предаде АНСА.
Новият път е чрез рецептор на сиаловата киселина, присъстващ в тъканите на горните дихателни пътища и използван със същата цел и от вируса на Близкоизточния респираторен синдром. Веднъж проникнал, за да се мултиплицира, коронавирусът си служи с различни протеини, сред които и някои, с които си служи и ХИВ. Това показват две изследвания на Италианския технологичен институт. Откритието дава възможност за правенето на нови хипотези за заразността на коронавируса и за евентуални медикаменти срещу него. Двете изследвания все още не са валидирани от научната общност. Те са извършени в сътрудничество и с Университета Сапиенца в Рим, предаде БТА.
"Разработихме нов модел, за да разберем как протеините върху повърхността на вируса взаимодействат с човешките рецептори", разказва Джанфранко Руоко, директор в Италианския технологичен институт. На базата на този модел учените са анализирали взаимодействието на протеина Спайк на коронавируса, с който той се прикрепя за рецептора Ace2 и са съпоставили неговата способност да остане привързан. Те са установили с изненада, че тази способност е много по-малка от тази на вируса, причиняващ Тежкия остър респираторен синдром. Оттук е дошла идеята да се търси втори замесен в процеса рецептор. "Така открихме, че, за да влезе в клетката, вирусът Sars-Cov-2, си служи също със сиаловата киселина, присъстваща в горните дихателни пътища и използвана също и от коронавируса отговорен за БРИС", казва Руоко. Сега трябва да се разбере дали различната смъртност и заразност на коронавируса може да зависи от тези два пътя на проникване. "Това може да изясни и защо има толкова случаи без симптоматика, но това е все пак само хипотеза, която предстои да бъде потвърдена, както и резултатите от изследването, които също трябва да бъдат потвърдени", допълва експертът.
Второто изследване на Италианския технологичен институт, координирано от Джан Гаетано Тарталя от регионалното му представителство в Генуа, е открило, че протеинът Спайк, който взаимодейства с рецептора на сиаловата киселина се променя много между различните вирусни щамове. Това би могло да обясни големите разлики в поведението на вируса, наблюдавани при различните населения. При второто изследване учените са проучвали и как действа вирусът, за да се възпроизведе, след като е влязъл в клетката. "Така видяхме, че освен да си служи с някои вече известни протеини, с които си служат и други вируси, има и други специфични протеини. Сред тези други специфични, десетина са споделени с вируса на СПИН", казва Тарталя.
Учените подсказват идеята да се използват сред антивирусните средства, разработени в последните години за ХИВ, онези, които действат по един прицелен начин върху тези протеини. Но и в този случай данните от изследването трябва да бъдат потвърдени от международната общност.
