Учени от БАН измериха стреса у народа от извънредното положение
Крайно тревожни в ситуацията на кризата заради коронавируса са жени предимно от София, които са в активна възраст и работят в режим хоум офис. Това показва изследване на департамент “Психология” в Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките за реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на епидемията.
Профилът на тревожната жена е: готви, чисти, помага на детето да си подготвя онлайн уроците, работи на лаптоп или на компютъра и получава цялата богата информация за случващото се и общува със съпруга си.
Проучването стартира на 22 март, данни са събрани сред 1365 мъже и жени от всички възрасти през периода 22 - 28 март.
На въпроса “Как преценявате риска да се заразите от 1 до 10?” средната стойност е 6,61. Средната стойност на въпроса “Колко сте тревожен?” пък е 5,39.
“Това показва, че хората все още
не са
изпаднали
в паника и
оценката е
адекватна
и здраво стъпила на земята. Засега има малка промяна в стереотипа ни на живеене и сме мобилизирали целия си капацитет за справяне с кризата, поради което реакциите на психиката не показват високи нива на тревожност”, обясни за “24 часа” ръководителката на департамента проф. Антоанета Христова.
Според повечето анкетирани по-голямата заплаха е икономическата ситуация и какво ще последва.
По-големи оптимисти са тези, които са на работа и не са си променили стереотипа. Хората с творчески професии по-лесно допускат да живеят в среда, в която има много неизвестност.
Данните са показателни за това какво е преживяването на непознато кризисно събитие с неизвестна продължителност и последици, каквото са появата и разпространението на COVID-19, обясняват експертите. Ситуацията, както и предприетите мерки оказват влияние върху психичното благополучие на всеки човек.
Според психоложката времето на подобна мобилизация продължава определен период, след което може да се очаква
рязко
покачване
на стреса
и тревожността. Настоящите нагласи може да продължат още 1-2 седмици. След това хората ще очакват положителни новини - добри математически модели, евентуално създаване на ваксина, либерализиране на режима и т.н.
Наивен оптимизъм е най-широко разпространената стратегия за справяне със стреса, показва още изследването. Това означава, че
и дребна
положителна
новина да
чуем, се
хващаме за нея
и искаме да я проектираме в бъдещето. В момента хората масово търсят добрата новина, обясни проф. Христова. Втората стратегия е поведенческа - да си активен, да работиш страшно много и да нямаш време за мислене. Третата стратегия е в опита да се избягват тревожните мисли.
Срещат се също стратегии на суеверно и езотерично мислене. Колкото е по-голям стресът, толкова повече се увеличава суеверното мислене - че
Господ ни
наказва
или Господ ще ни спаси. Колкото по-голям е оптимизмът, се записват позитивните стратегии за справяне.
Данните са валидни за начален период на преживяване на кризата, което предпоставя необходимостта изследването да бъде повторено след време, казаха от института.
