Невероятната история на две жени, които се влюбват от пръв поглед
Лилиън Фейдърман е професор в Калифорнийския университет, на когото предстои да започне нов лекторски курс. Налага се да обсъди стартирането му с някого от администрацията на вуза и така се оказва на среща с директора по учебната част Филис Ъруин. Двете жени бързо разбират, че имат изключително единодушие по много въпроси, но усещат и нещо повече – сексуално влечение една към друга. Само че годината е 1971 г. и хомосексуалните отношения в САЩ са забранени.
“Беше време, когато трябваше да държиш устата си затворена и да живееш, сякаш нищо не се е случило”, разказва Филис пред Би Би Си. Двете жени обаче непрекъснато са заедно, заради което някои от колегите им в университета започват шеговито да ги наричат “Филиън и Лилис”. Като връщат лентата назад, си мислят, че доста хора са знаели, че са двойка, особено след като Фейдърман започва да пише книги за историята на лесбийството.
Самата тя е отгледана от две жени. Майка ѝ Мери е неомъжена. Забременява от бащата на Лилиън три пъти, но първите две бременности са прекъснати по негова молба. След като тя настоява да роди третото бебе през 1940 г., връзката им се разпада. Мери е отгледана в семейство на евреи в Латвия. Родителите изпращат нея и сестра ѝ Рае в САЩ. Момичетата трябва да изкарат пари, с които и останалите членове на семейството да могат да емигрират. Двете обаче не успяват да спечелят бързо необходимата сума, тъй като работят като шивачки. Докато събират пари, останалите им роднини са избити при масовите гонения на евреи в Европа от Хитлер.
Мери започва да се обвинява, че не е успяла да ги спаси, и разклатеното ѝ психично здраве поставя голям отпечатък върху възпитанието на Лилиън, в което се включва и лелята, тъй като трите дълго живеят заедно. Момичето е насърчено да посещава часове по актьорско майсторство и още докато е тийнейджър, се оказва на сцената на стриптийз бар, където среща и първата си приятелка. В търсене на сигурност се омъжва за доста по-възрастен мъж, който е гей, но бракът им продължава по-малко от година.
След това Лилиън осъзнава, че трябва сама да вземе живота си в ръце и започва да следва в Калифорнийския университет, където по-късно става професор и среща любовта на живота си, която продължава вече половин век. Филис Ъруин е с 11 г. по-възрастна от нея. Дълго време държат отношенията си в тайна, тъй като до 1976 г. съществува закон в Калифорния, преследващ еднополови двойки. “Почти навсякъде по света ни смятаха за престъпници и повечето лесбийки се укриваха”, обяснява Лилиън.
През 1974 г. тя се подлага на изкуствено оплождане, след като двете с Филис искат да имат дете. Тогава това не е много често срещана процедура и трябва дълго да убеждава доктора да я направи. Още повече че на еднополовите двойки не е разрешено да имат деца. Когато лекарят я пита защо не е омъжена, след като иска бебе, Лилиън му разказва, че вече е на 34 г., с научна степен и много отговорности в университета, за да си намери подходящ мъж. Това му прозвучава приемливо и той ѝ помага да роди син Авръм на следващата година.
Момчето започва да расте, а с него и притесненията, че той няма законни отношения с Филис. Следователно на нея ще ѝ бъде забранено да се грижи за него, ако нещо се случи с Лилиън. Затова двете решават да се възползват от възможност, която законодателството на щата Калифорния дава, да се извършват осиновявания на лица, които са поне с 10 г. по-млади от осиновителите.
Така Филис става майка на Лилиън и баба на Авръм. “Не ни се стори странно да го направим, защото ние никога не сме се отнасяли една към друга като майка и дъщеря. Ние го направихме, за да заобиколим закона”, обяснява Фейдърман. Докато е малък, синът им представя Филис пред приятелите си като баба, но вкъщи винаги я нарича майка. Той вече е на 45 г. и продължава да го прави, тъй като познава и други хора, които са отгледани от лесбийки.
Когато през 2008 г. Калифорния легализира еднополовите бракове, двете решават да се оженят още на следващия ден, след като влиза в сила законът. Те обаче не развалят осиновяването, което впоследствие ще се окаже проблем. “За нас то съществуваше само на хартия, така че не ни пукаше много”, разказва Лилиън.
Когато властите откриват, че майка и дъщеря са се оженили, бракът им е разтрогнат. Те решават да оставят нещата така и да не отменят осиновяването, тъй като в някои американски щати по това време гей браковете все още не са разрешени. Едва през 2015 г.
Върховният съд на САЩ решава, че те са в законен брачен съюз както всеки друг и трябва да се признават в цялата страна. Тогава адвокат ги съветва да развалят осиновяването и да се оженят, което те правят. Налага се да има ново осиновяване, този път на Авръм от Филис, тъй като двамата отново са без законна връзка помежду си. “Беше нещо специално. Пеех му песни, още докато беше в утробата на Лилиън, а след това му сменях пелените и сега, когато е вече пораснал мъж, поиска от мен да му стана майка”, спомня си Филис. След като и това юридическо препятствие е преодоляно, най-после двете жени могат да се насладят на брачна церемония, за която са мечтали, в присъствието на своя пораснал син, неговата съпруга и внук.
Макар Лилиън вече да е на 79 г., а Филис на 90 г., те смятат, че това е необходим момент от тяхната история. И то не само заради тяхно лично удовлетворение, а заради всичките онези хора, които все още се чувстват неудобно, когато харесват партньори от същия пол. Фейдърман посвещава голяма част от научната си кариера в изследване на живота на лесбийките и гей революцията.
Издала е 11 книги по въпроса, включително и автобиографична, които са преведени на много езици по света. Смята, че в западния свят отношението към еднополовите връзки вече е съвършено различно. “Може някои млади лесбийки да имат проблеми със семействата си или трудности да бъдат взети на работа, но нямат въобще представа за постоянния страх, с който ние трябваше да живеем през миналия век”, казва Фейдърман.
В Хърватия разрешиха на гей двойки да осиновяват деца
Преди месец Конституционният съд на Хърватия излезе с решение, което постанови, че съдилищата в страната трябва да осигуряват равноправие, когато се произнасят по искания за приемна грижа на деца. Това означава, че гей двойките ще бъдат третирани като хетеросексуалните.
Конституционните съдии са били призовани да се произнесат по искане на двойката Иво Шегота и Младен Кожич, които на два пъти получават отказ да осиновят дете. Решението им обаче бе посрещнато с гняв от някои консервативни среди в хърватското общество. В малкото градче Имотски бе запалено чучело на гей двойка с дете.
Макар все повече страни да разрешават сключването на еднополови бракове, все още малко позволяват осиновяване на деца. На повечето места, където се допуска, то е, ако единият партньор има наследник, другият също да може да стане негов родител.
У нас нито гей браковета са разрешени, нито такива осиновителни процедури. И вероятно това положение няма да се промени скоро, ако се съди по обществените нагласи. Последното изследване на Евробарометър показа, че у нас толерантността към хомосексуалността намалява през последните 4 г., докато в Западна Европа се увеличава. България е на последно място по този показател в ЕС. 60% от българите не приемат политик гей, а 80 на сто се шокират, ако научат за дете с такава ориентация.
