- Съпрузи спят отделно да не се заразят, карат се от сутрин до вечер
- Паническите разстройства скочиха, симптомите им могат да се сбъркат с коронавируса
Набити деца, разярени майки по терасите, изпокарани съпрузи.
Това е картината след 6-ия ден от принудителната изолация заради коронавируса.
А тя е още в началото, но вече отключи скандали и побоища вкъщи. Съпрузи признават, че спят в отделни стаи, за да не се заразят. И се карат по най-дребни поводи – кой да виси пред магазина и аптеката или да проконтролира как децата учат дистанционно.
"Не бейби бум, а разводи се задават", прогнозират юристи с опит в бракоразводните дела. Криминалисти пък стигат по-далеч. Те не изключват и битови убийства.
"Много пъти след продължителни почивни дни сме били свидетели на такива престъпления. А сега не се знае колко ще продължи денонощният съвместен престой у дома", казват те.
В пловдивската неправителствена организация „ДА“ за подкрепа на пострадалите от тормоз вкъщи са притеснени от ескалацията на груба физическа сила зад четирите стени.
„Преди дни оказахме съдействие на жена, избягала от фамилното жилище след тежък побой. Успяла да вземе само личната си карта. Нямаше никакви дрехи, освен тези на гърба си. Осигурихме й полицейски патрул, за да се върне и да прибере вещите си“, разказа шефът на организацията адвокат Милена Кадиева. Според нея ограничаването на личната свобода в условията на извънредната ситуация е причина за поява на търкания при двойки без проблеми досега. При такива пък, където е имало вече емоционално насилие то прераства във физическо.
Заради въведените мерки и увеличаването на случаите на домашен тормоз психолозите и юристите от „ДА“ продължават да дават безплатни консултации, но не в офиса си, а на тел. 0879 26 01 01.
„Съветваме пострадалите от побоища първо да се обадят на тел. 112, а след това да депозират жалба срещу насилника в районното управление на полицията по местоживеене. Органите на реда насочват потърпевшите към организацията ни. Ние пък им помагаме да снемат напрежението и им даваме указания как да внесат в съда молба за незабавна защита“, обясни Кадиева.
От районния съд в Пловдив коментираха, че исканията за закрила се разглеждат веднага, тъй като спадат към делата от спешен порядък.
Мерките включват забрана на насилника да приближава жертвата и местата, където работи и почива.
Според консултантите в „ДА“ проблемът е, че след като напуснат общото жилище, много от битите жени няма къде да отидат. Някои са от други градове и села и нямат близки в Пловдив. А кризисният център под тепетата е пълен.
„Разполагаме с 9 места, които са заети. Настанените имат право да останат от 3 до 6 месеца заедно с децата си“, обясни шефът на подслона Боряна Узунова. По думите й последната пострадала от насилие е приета в края на февруари и с нея капацитетът вече е изчерпан.
Известният пловдивски психиатър д-р Райна Цветкова коментира, че зачестилите проявите на агресия не са изненада.
„Изолацията ограничава личното пространство на човека, а всеки има нужда да остане поне за част от времето си сам със себе си. Когато хората са непрекъснато заедно и цари страх и паника, напрежението се засилва. А то лесно преминава в неприязън и дори ненавист, които пък може да прераснат във физическо насилие към най-близките“, посочва д-р Цветкова. Препоръките й са двойките да си разпределят задълженията и да осигурят един на друг необходимото спокойствие.
„Осъзнавам, че е трудно постижимо в тази ситуация, тъй като медийното пространство е задръстено с компетентни и некомпетентни мнения. Хората не знаят кое е вярното и тревожността им се засилва, което пък нерядко води до болестни изменения“, твърди психиатърката. Реален е рискът от увеличаване на т.нар. „тревожни разстройства“. Проявите им са нарушаване на работоспобността, потиснато настроение, капсулиране на личността.
„Продължителният стрес може да отключи и паническо разстройство. Някои негови симптоми – задух, болки по тялото, имитират коронавируса“, добавя д-р Цветкова. По думите й натрупаното напрежение се отразява неблагоприятно и на хипохондриците – хората, които прекалено се грижат за своето здраве. При тях са възможни параноични прояви – внушаване на конспиративни теории и търсене на връзка между различни събития.
От пловдивския психодиспансер посочват, че заради всеобщия страх се е изострило състоянието на т.нар. „тревожни болни“. Пациенти, които са били стабилизирани с определена терапия, започват да се оплакват, че не се чувстват вече добре.
Психиатрите смятат, че не бива да се допуска заради пандемията да остават на заден план хронични заболявания. За тях трябва да се осигуряват достатъчно медикаменти и да се оказва нужната грижа, тъй като иначе последствията ще са много сериозни.
Психолози от Пловдив пък насочват вниманието върху възрастните. Според тях те са поставени в тежко състояние. От една страна знаят, че са рискова група за коронавируса, от друга – са принудени да прекъснат социалните си контакти и разходките навън, които са едни от малките им развлечения.
„Чудя се не е ли по-добре да ме довърши за 10-ина дни един коронавирус, отколкото да ме хване деменция и да не зная колко години ще живея с нея", казва 73-годишната Иванка Минчева. Тя признава, че за нея е мъчително да прекарва по цял ден между четири стени, говорейки само с телевизора си. Без да й пука от опасността, тя всеки ден излиза навън да се поразведри. Все пак животът й е мил и гледа да посяда в някоя градинка, където около нея няма хора.
За такива като нея психолозите съветват възрастните да си намират занимания, да свършат изоставени неща в домовете си и да поддържат контакт по телефона с приятели и роднини, за да не се депресират. Специалистите са единодушни, че дългият стрес отслабва имунитета, което пък дава предимство на атакуващите ни вируси.
Учители от Пловдив не крият, че са разтревожени от дистанционните уроци. Някои признават, че те не са толкова ефективни.
„У децата се забелязва нервност. Трудно се заседяват пред компютрите. Някои хитруват, че интернетът им прекъснал, други се оправдават със спиране на тока“, обяснява преподавателката Деница Николова. Тя и колегите й непрекъснато звънят на родители да ги информират, че децата им странят от онлайн часовете.
Това пък отприщва гнева на майките. "Веднага си влез в облака и си виж урока", крещят те на наследниците си. При по-малките кавгата дава резултат. Но на гимназисти изобщо не им пука.
"Какво? Я да видя как ще ме накарат да уча онлайн! Може да не съм си платил интернета, или пък да нямам компютър", казва 10-класник от Професионалната гимназия по автотранспорт. В разгара на извънредното положение той и още петима негови съученици се бяха скупчили около паметника на пловдивския чешит Мильо и пушеха. В същото време по главната улица в ранния следобед минувачи почти нямаше.
"Само вкъщи не се стои. Разправят, че след 19 часа, който излиза, щели да го глобяват. Сори", отсичат нахаканите младежи.
Други техни връстници пък се придържат към мерките и си учат стриктно уроците от облака. Прави впечатление, че пловдивчани като цяло спазват предписанията. Пустите улици са доказателство. Въпросът е докога ще издържат.
Мнозина се молят заразата по-бързо да отмине, за да се нормализира животът на всички.
